„Зная делата ти, че не си нито студен, нито горещ.
Де да беше ти студен или горещ! Така, понеже си хладък,
нито горещ, нито студен, ще те избълвам от устата Си.“
(Откровение 3:15,16)
Думите, които четем, са изречени от Господ в изобличението на Лаодикийската църква и са отправени както към самата тази общност, така и към християните от всички векове, които са в подобно духовно състояние. Основният проблем на тази църква е състоянието на хладкост към Бога и Неговата воля.
Нека отидем във времето на Лаодикия, за да разберем по-добре, защо Господ им говори по такъв начин.
По онова време в Лаодикия е имало акведукт, който доставял както топла, така и студена вода от източници, разположени на определено разстояние на юг от града. Но докато водата стигала до града, преодолявайки нужното разстояние, тя ставала хладка. Студената вода се използвала за пиене, а горещата вода за миене. Водата, която идвала от водопроводната мрежа, трябвало да бъде охладена, за да може да се пие, или загрята, за да може да се използва за миене. Естествено, качеството на доставяната вода предизвиквало недоволство и оплаквания от жителите на града, повечето от които били свикнали с комфорта. Хладката вода била просто негодна за употреба. Тези, които я употребявали в това състояние, изпитвали гадене (водата може да е била мътна и да е съдържала много примеси).
Де да беше ти студен или горещ! Така, понеже си хладък,
нито горещ, нито студен, ще те избълвам от устата Си.“
(Откровение 3:15,16)
Думите, които четем, са изречени от Господ в изобличението на Лаодикийската църква и са отправени както към самата тази общност, така и към християните от всички векове, които са в подобно духовно състояние. Основният проблем на тази църква е състоянието на хладкост към Бога и Неговата воля.
Нека отидем във времето на Лаодикия, за да разберем по-добре, защо Господ им говори по такъв начин.
По онова време в Лаодикия е имало акведукт, който доставял както топла, така и студена вода от източници, разположени на определено разстояние на юг от града. Но докато водата стигала до града, преодолявайки нужното разстояние, тя ставала хладка. Студената вода се използвала за пиене, а горещата вода за миене. Водата, която идвала от водопроводната мрежа, трябвало да бъде охладена, за да може да се пие, или загрята, за да може да се използва за миене. Естествено, качеството на доставяната вода предизвиквало недоволство и оплаквания от жителите на града, повечето от които били свикнали с комфорта. Хладката вода била просто негодна за употреба. Тези, които я употребявали в това състояние, изпитвали гадене (водата може да е била мътна и да е съдържала много примеси).