Най-големият грях, посочен в Библията, разбира се, е греха на идолопоклонство. Идолопоклонство е основната причина, заради която Бог е упреквал и съдел народа на Израил. Идолопоклонството е нарушение на първата от десетте заповеди, която казва:“Да нямаш други богове, освен Мене.“ (Изход 20:3) Това е, когато ние поставим нещо или някого на първо място в живота ни преди живия и истинен Бог. Идолопоклонството е първопричината за всички останали грехове, и затова първите две заповеди говорят за него.
В днешно време църквата е фокусирана върху най-различни грехове, свързани с човешката сексуалност и начин на живот, много хора, чиито грехове не се вписват в тези две категории, могат да бъдат подведени, вярвайки, че са напълно наред, макар че може да престъпват най-голямата заповед. Нека видим първия от признаците за идолопоклонство, а той е:
В днешно време църквата е фокусирана върху най-различни грехове, свързани с човешката сексуалност и начин на живот, много хора, чиито грехове не се вписват в тези две категории, могат да бъдат подведени, вярвайки, че са напълно наред, макар че може да престъпват най-голямата заповед. Нека видим първия от признаците за идолопоклонство, а той е:
ИДОЛА НА ИЗВЕСТНИТЕ ПРОПОВЕДНИЦИ
Има вярващи, които тичат насам-натам, участвайки във всички възможни конференции с известни проповедници. Често, когато те лично се срещнат с тях, държането им е такова, че едва не ги облизват от глава до пети и почти не припадат от възторг. Въпреки че Библията казва да помним нашите наставници и да подражаваме на вярата им, то ясно казва и каква трябва да бъде вярата, за да им се подражава. Но някои хора са пресекли крайната черта и са отишли в идолопоклонство. Те следват всичко, което знаменитостите говорят, без въпроси, без да изследват нещата, без да обръщат внимание дори на скандалите около някои от тях, те не изследват Писанията сами, за да проверят дали проповядваното от тях съвпада с Божието слово. Когато Корнилий посреща Петър, той му се покланя, но апостола го вдига като му казва, че и той е също човек като него.
Ние можем да подражаваме само на някой, който наистина е доказал вярата си чрез делата на живота си, а главния, на когото трябва да подражаваме е Христос. Да издигаш някой знаменит човек и сляпо да го следваш, без да си проверил плодовете му, е идолопоклонство. Дори човек наистина да е помазан от Господа и да върши велики дела, той е само човек. Не трябва да забравяме, че всичко е от Господа, чрез Него и за Него и че славата принадлежи единствено и само на Господа!
Определено днес има култ към известните проповедници, защото някои големи църкви и служения буквално се сриват, когато знаменитостта ги напусне. Ние не трябва да зависим от служението на даден човек, ние трябва да следваме единствено и само Исус!
ИДОЛА НА ПОКЛОНЕНИЕТО
Има много вярващи, които се стичат в църквите, в които има професионални, квалифицирани музикални изпълнители, на първо място, за да се развличат. Следователно, много от вярващите не разбират, че за тях самоудовлетворението и развлечението е много по-важно от истинското поклонение. Днес сред пасторите е широко разпространена практиката да се харчат луди пари за професионални музиканти, за да се изпълни църквата с хора. В църквата е влязла светската култура на развлечение. Често пъти хората напускат една църква, за да отидат в друга, в която има професионални музиканти, без да разбират, че изпадат в греха на идолопоклонството, доколкото са неспособни да се покланят на Бога, ако не ги забавляват. В края на краищата, дали свирят и пеят професионалисти, или свири музика от диск, или се пее акапела, хората трябва да се покланят на Бога с дух и истина, което е единствения вид на поклонение, желано и прието от Бога.
ИДОЛА НА ЛИЧНОТО БЛАГОПОЛУЧИЕ
Има вярващи, чийто основен мотив е да използват вярата, за да въздействат на Бог за личните им цели. Макар че Бог благославя децата Си, Исус ни е казал първо да търсим Неговото царство и Неговата правда и всичко останало ще ни се прибави. (Матей 6:33) Някои хора използват дори и тези думи, като забравят, че всевиждащия Бог знае мотивите им за всяко искане. Мнозина се опитват да използват добротата на Бога, за да живеят лесен живот, в който християнството се върти около вселената на собственото им „аз“. Исус ни е предупредил за богатството в този свят, че не трябва да събираме съкровища на земята и да се пазим от всяко користолюбие, Той ни е казал, че онези, които имат богатство, мъчно ще влязат в Божието царство. Макар тези думи да не се харесват на някои, те са Божии думи и не могат да се оспорват. Апостолите са потвърдили това със собствения си живот и думи, което всеки може да прочете в посланията им.
Да използваш вярата като средство за лично обогатяване е форма на идолопоклонство.
ИДОЛА НА МАТЕРИАЛИСТИЧНОТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ БОГА
Макар че този вариант прилича на предишния, има достатъчно различия, които ги разделят. С течение на годините, все повече се проповядва на тема „Аз, мое, мен“, тоест, проповедите са посветени на самореализацията, самоусъвършенстването и на терапията, а не на здравото библейско богословие, призоваващо вярващия да живее посветен живот, живот на служение. Пасторите често попадат в идолопоклонство, за да привлекат хора в църквата, а това е неугодно на Бога. (Езекиил 44:10-12) Учениците, които носят своя кръст са твърде малко, но тези, които използват Бога, когато имат нужда от Него са много.Мнозина отиват в църква, за да „почувстват присъствието на Бога“, но те не се стремят да познават и обичат Бога. Мнозина отиват там, за да се почувстват по-добре, а не за да се приготвят за добри дела. Мнозина отиват, за да „получат Слово“, вместо да дадат Слово на назидание на някой нуждаещ се. (Исая 50:4, Ефесяни 4:29) Мнозина отиват, за да слушат риторичните речи, без намерение да се подчиняват на Словото. Мнозина отиват, за да викат „Амин“ на всичко, което чуват, вярвайки в заблудата, че щом са го правели, с това са се подчинили на Бога. Следователно, има много вярващи, които живеят живот, който не се различава от живота на невярващите им съседи.
Растежа на църквата не винаги води до лична и социална трансформация. Въпреки че мнозина ходят на църква в продължение на десетилетия, те така и не са съзряли и досега „пият мляко“, без да са се хранили с „твърда храна“.
ИДОЛА НА НАЦИОНАЛНОСТТА
(Етническа принадлежност)
Има много вярващи, които са позволили на тяхната националност и културна среда да са по-силни от Божието слово. Много хора четат Словото през призмата на своите „европейски“, „африкански“,“азиатски“, или други корени. Много е важно заради приемането на Божието слово за лично преобразяване, да се опитаме да изведем себе си от своя собствен контекст и да четем Словото с очите на неговите автори, нещо, което може да направи само Святия Дух. Няма такова нещо като „западно-европейска, бяла Библия“ или „афро-ориентирана“. Ние трябва да спрем да четем и възприемаме Библията само през нашата „етническа“ призма, тъй като истината е, че Библията е била написана от автори с еврейско мислене, и е наивно да смятаме, че можем напълно да разберем Словото, позовавайки се на нашия съвременен етнически манталитет. Затова вярващите толкова често действат и реагират на случващото се в днешното общество, по начин, който не ги отличава от невярващите хора. Бяли, черни, жълти, вярващите като правило реагират по различен начин по отношение на имиграционната реформа, или за някоя трагична смърт на човек от тяхната раса. Евангелието е толкова мощно, че е напълно възможно за толкова различните християни да бъдат заедно, да говорят и вземат решения по тези толкова спорни и болезнени въпроси. Бог не е далтонист, защото Той е създал хората бели, черни, жълти, червени, по Своя образ. Бог ни е създал с различни култури, касаещи се до език, храна, облекло и други, въз основа на етнически нюанси. Въпреки това, тези разлики не се намират в тази плоскост, където вярващите трябва да определят тяхната първична индентичност, или да прикрепват библейската етика, защото в Христос няма мъжки пол, нито женски, няма бели, черни, жълти или други хора, защото всички ние сме едно в Христос.(Галатяни 3:28)
Когато нашето етническо мислене е над библейското мислене, ние сме виновни, или поради незнание или поради етническо идолопоклонство. Етническото идолопоклонство пречи на хората да бъдат поколението, което може „да научи народите за Христовото учение“. Няма неутрална зона-или вярващите ще научат света на Христос, или света ще учи вярващите.
Ние не можем да допускаме идолопоклонство и не трябва да правим компромиси! Ние трябва да се облягаме на Христос, да гледаме на Него и да следваме единствено Него! Всичко останало е мъртво, бягайте от смъртта! Откажете се от всяка любов към което и да е нещо, което измества Христос! Покланяйте се само на Него!
Превод: Светлина за теб
