Ние сме свикнали с някои от тези заблуди толкова много, че ги приемаме сякаш са взети от Библията. Защо става това? За съжаление, поради нашата неграмотност, защото често чуваме фраза, която звучи добре и просто започваме да я повтаряме, сякаш тя е истина. Но всъщност, много от тях са направо в противоречие с Писанието.
Ще разгледаме някои от тях.
Ще разгледаме някои от тях.
1. Бог помага на тези, които си помагат сами.
Това твърдение не е библейско. Разбира се, Бог ни е дал дарби и таланти, които трябва да използваме. Въпреки това, надеждата ни в собствената сила и твърдението, че колкото повече се стараем, толкова повече ще получим, често блокира работата на Бог в живота ни.
В действителност, Исус помага на тези, които умират за себе си и своите желания (говорим за християни). Той е казал:
„Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека вдигне кръста си, и така нека Ме последва.“ (Матей 16:24)
2. Бог иска просто да бъда щастлив.
Сред някои от вярващите има мнение, че сякаш Бог е „златна рибка“, която ни изпълнява желанията. Ние често оправдаваме нашите греховни желания с това, че Бог иска да сме щастливи. Чувството за щастие се основава на емоциите, които зависят от променливите обстоятелства. Бог иска от нас да Му се доверим, че целта на всичките Му действия е в наша полза, независимо от факта, че в даден момент на нас може съвсем да не ни харесва това, което се случва.
„Но знаем, че всичко съдейства за добро на тия, които любят Бога, които са призвани според Неговото намерение.“ (Римляни 8:28)
3. Ние всички сме деца на Бога.
Независимо от факта, че Бог е създал всички нас, не всички принадлежим на Него. Само тези, които са се покаяли за греховете си и вярват в Исус Христос като в свой Господ и Спасител, и приемат Святия Дух, могат да нарекат Бог свой Отец.
„А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, тоест на тези, които вярват в Неговото име, които се родиха не от кръв, нито от плътска похот, нито от мъжка похот, но от Бога.“ (Йоан 1:12-13)
„Защото всички сте Божии синове чрез вярата в Исуса Христа.“
Галатяни 3:26)
:...приели сте Дух на осиновление, чрез Който и викаме :Авва Отче! Така самият Дух свидетелства заедно с нашия дух, че сме Божии чада“ (Римляни 8:15-16)
4. Бог не ни дава според силата.
В действителност, нашият живот е много повече от това, с което можем да се справим. Смисълът на живота в нашия паднал свят не е в това да се стараем и да прилагаме титанични усилия, за да носим бремето си, а в това, да осъзнаем, че без Божията помощ не можем да се справим, и че трябва да се смирим пред Него. Това е в основата на християнската вяра. Знаем, че Словото ни казва, че няма да ни се даде да носим повече отколкото ни е силата. Исус е казал:
„Елате при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя.“ (Матей 11:28)
5. Понякога се случват лоши неща на добри хора.
Това твърдение изглежда, че има смисъл, но ако ние вникнем в него, ще разберем, че самата идея за „добър човек“ е много субективна. Често нашата дефиниция за това какво е добро и какво е лошо, се основава на сравнението с другите. Например:Иван е добър човек, защото той не е крадец като Петър. Но ние можем да не знаем, че Иван всъщност, макар да не е крадец, може да е прелюбодеец или нещо друго. Така че, истината я знае Бог и нашето разбиране за добро е неправилно. Но има и друг, много по-важен аргумент и той е в Словото, което казва:
„Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога.“
(Римляни 8:23)
Също така, трябва пак да кажем, че всичко съдейства за наше добро, и че изпитанията в живота ни са за да се изобрази Исус в нас.
6. Когато умрем, ние ще бъдем ангели при Бога.
Всичко това е просто мит, хората са си хора и ангелите са ангели. Така е било и така ще бъде. В действителност, това твърдение показва елементарно непознаване на Библията. Ангелите са небесни същества, а ние хората, сме от земя, но оживотворени чрез Божия Дух, ако сме го приели. Няма да се превърнем на ангели, но ще се преобразим и ще „станем подобни на Него“, когато бъдем възкресени. Всички, дори и невярващите, ще си останат хора и никога няма да бъдат ангели, а само подобни на ангелите, както е казал Исус. Друг е въпроса къде ще отидат и какво ще стане с вече възкресените грешници. Защото техните тела дори вече възкресени, няма да бъдат прославени, а наказани.
7. Изискаността, спретността и подредеността говорят
за благочестивост.
Хората около нас наистина може да ни оценяват по това колко акуратно изглеждаме, но не и Бог. Подредеността няма отношение към святостта. Това дали ние сме много подредени, чисти и имащи ред във всичко, не говори че сме и святи. Божието слово ни учи за святостта и за това, как се постига тя. Примера за нас е Исус. Но пък съвсем не значи, че трябва да сме неспретнати и разхвърляни. Изобщо, ние трябва да знаем всичко от Божието Слово, което наистина ни дава отговор за всички наши въпроси.
Нека не приемаме наготово нечии клишета, а внимателно да изследваме Словото и да търсим в него това, което е за нас, защото то е нашето огледало, то е Живото Слово на Бог и ние няма да имаме оправдание, ако го пренебрегнем. Нека не се съобразяваме с този свят, а с това, което казва Бог, защото Неговите думи са истинни и праведни, и Неговото Слово ще се изпълни.
Превод: Светлина за теб
