Не... И с това човек може да приключи мисленето. Но, разбира се, появява се въпроса: Как така не? Кой и защо го е решил така? Ами ако хората не принадлежат на никоя църква, те какво, няма ли да бъдат спасени? И ако човек живее на някой остров в Полинезия, повярва в Бога, но там няма църква, той няма да бъде спасен, така ли? Твърде много ако.
В света има много груба, но точна шега: "Ако баба имаше определени полови характеристики, тя щеше да бъде дядо." Разбира се, някои няма да харесат този пример. Но понякога, за да разберат хората сериозността на ситуацията, трябва да се каже суровата и грозна истина. За съжаление, днес ние живеем в свят, в който християнството се влошава всеки ден. Евтина благодат, прекомерно акцентиране върху Божията любов, отричане или дискредитиране на Божиите закони- всичко това води до факта, че човек просто се отнася с пренебрежение към това, което е толкова скъпо и ценно за Господа. И това не е пълният списък. Скривайки се зад всичко това, хората продължават да извършват безбожни дела. Но коренът е един - човека не иска да живее в покорство с Бога, но в същото време претендира за Неговото благословение.
Но нека да разгледаме въпроса за членството в църква. Какво е това? Просто вписване в църковната книга? Семейство? Частен клуб, достъп до който имат само най-добрите? За това трябва да си отговорим на въпроса какво нещо е Църквата. Самият Христос ни помага в това:
„А според вас кой съм Аз? Симон Петър в отговор рече:Ти Си Помазаникът, Син на Живия Бог. Исус в отговор му каза:Блажен си Симоне, сине Йонов, защото плът и кръв не ти е открила това, но Отец Ми, Който е на Небесата. Пък и Аз ти казвам, че ти си Петър, и на тая канара ще съградя Моята църква, и портите на ада няма да й надделеят.“ (Матей 16:15-18)
Тук трябва да отбележим няколко неща: Първо - Църквата са хората, които са повярвали в Бога. Това не са просто добри, достойни хора. И това не са деца, които имат вярващи родители. Църквата, това са хората, на които Бог наистина се е разкрил, и трябва да се отбележи, че Бог не се разкрива на всички, а само на тези, които са отворени за Неговото влияние и са готови да приемат Неговите думи.
Второ- Църквата е Божие творение. Тя е това, което самият Исус е установил. Впоследствие, когато учениците на Христос бяха изпълнени със Святия Дух, ние виждаме: „А Господ всеки ден прибавяше към тях (повярвалите в Него, Църквата) онези, които се спасяваха.“ (Д. А. 2:47)
Трето- за Исус Църквата е толкова важна, че дори я нарича Своя Невяста. Да, Бог е любов. Да, Бог е човеколюбив и многомилостив. Да, Бог ни възлюби и даде Своя Син за нас. Да, Бог ни възлюби и любовта Му е безусловна. Но почакайте - Неговата любов наистина ли е безусловна? Нека прочетем отново думите на Христос: „В оня ден мнозина ще Ми рекат: Господи! Господи! Не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонвахме и не в Твоето ли име извършихме много велики дела? Но тогава ще им заявя: Никога не съм ви познавал, идете си от Мене вие, които вършите беззаконие.“ (Матей 7:22,23)
Какво казва Исус? Да, Той ни обича. Но въпреки че Неговата любов може да обгърне всички, не всички ще я получат. Обърнете внимание, че хората от горния текст, които се обръщат към Христос, най-вероятно не са били последни християни (лениви). Малцина от нас могат да кажат, че са вършили чудеса в името на Христос, малцина от нас изгонват демони. Но за Христос всичко това е ненужно действие, ако Той сам не познава лично човека. Реалността е такава, че ако нашето сърце не принадлежи на Христос, то накрая тези Негови ужасни думи ще бъдат чути и от нас. Или по-точно, те ще бъдат против нас. Ето защо трябва да знаем, че Божията любов не е безусловна. Защото в действителност, не всеки ще я почувства, а само тези, които са отговорили на Неговия призив. (Вижте Йоан 10:27)
В притчата за овцете и козите от Матей 25 глава ясно ни се казва, че хората, които са от лявата страна на Христос също са вярвали в Него, но за тях Той не е бил приоритет, и неочакваното за тях е, че Бог ги отхвърля публично. Но какви хора са те? Защо са изгонени от Божието присъствие и любов?
Това са хора от мнозинството, хора, които може би са посещавали редовно някоя църковна общност, участвали са в нейната дейност, но... Зад това „но“ се крие горчива истина. Въпреки че са били членове на някоя местна църковна организация, техния външен живот е прикривал липсата на вътрешен такъв. Тези хора са били под маската на християни. Те не са живяли така, както учи Христос.
Това е още едно доказателство за факта, че дори човек да е член на църковна общност, няма никаква гаранция, че той наистина принадлежи на Христос.
Ние не можем да парадираме с това, че сме вярващи в Христос, че посещаваме някоя църква и т. н., нашия живот трябва да отговаря на Неговото учение. Ние трябва да имаме лично общение с Господа и да вършим волята Му. Иначе рискуваме да бъдем отхвърлени от Него, когато бъдат прегледани делата в живота ни (не само външните, но и вътрешните- това дали сме придобили Христовия характер, дали Той се е изобразил в нас.) Ако не сме го постигнали, в онзи ден никак няма да ни помогне това че сме посещавали църква и сме били нейни членове. Така че- членството в някоя църква не спасява никой човек.
Нека направим едно малко заключение. Христос прибавя спасените към Църквата (Неговото истинско тяло, състоящо се от Неговите хора) Църквата, това не е сграда, не е някоя църковна организация, това сме ние хората. Хората, които наистина принадлежат на Христос и са водени от Святия Дух. Това са онези, които наистина познават Христос и Той е на първо място в живота им, и те Го следват. Онези, които наистина се кланят с дух и истина на Бога и изпълняват Неговата воля. Те може да не посещават църква, но те самите са тази църква!
За всички тези хора има вечна радост в Божието присъствие!
Нашето спасение е процес и за нас е важно да не стоим настрана от този процес. За да бъдем спасени, ние трябва да принадлежим на Бога, да принадлежим на Неговата Църква, която Той самият е установил. Амин.
Превод: Светлина за теб
В света има много груба, но точна шега: "Ако баба имаше определени полови характеристики, тя щеше да бъде дядо." Разбира се, някои няма да харесат този пример. Но понякога, за да разберат хората сериозността на ситуацията, трябва да се каже суровата и грозна истина. За съжаление, днес ние живеем в свят, в който християнството се влошава всеки ден. Евтина благодат, прекомерно акцентиране върху Божията любов, отричане или дискредитиране на Божиите закони- всичко това води до факта, че човек просто се отнася с пренебрежение към това, което е толкова скъпо и ценно за Господа. И това не е пълният списък. Скривайки се зад всичко това, хората продължават да извършват безбожни дела. Но коренът е един - човека не иска да живее в покорство с Бога, но в същото време претендира за Неговото благословение.
Но нека да разгледаме въпроса за членството в църква. Какво е това? Просто вписване в църковната книга? Семейство? Частен клуб, достъп до който имат само най-добрите? За това трябва да си отговорим на въпроса какво нещо е Църквата. Самият Христос ни помага в това:
„А според вас кой съм Аз? Симон Петър в отговор рече:Ти Си Помазаникът, Син на Живия Бог. Исус в отговор му каза:Блажен си Симоне, сине Йонов, защото плът и кръв не ти е открила това, но Отец Ми, Който е на Небесата. Пък и Аз ти казвам, че ти си Петър, и на тая канара ще съградя Моята църква, и портите на ада няма да й надделеят.“ (Матей 16:15-18)
Тук трябва да отбележим няколко неща: Първо - Църквата са хората, които са повярвали в Бога. Това не са просто добри, достойни хора. И това не са деца, които имат вярващи родители. Църквата, това са хората, на които Бог наистина се е разкрил, и трябва да се отбележи, че Бог не се разкрива на всички, а само на тези, които са отворени за Неговото влияние и са готови да приемат Неговите думи.
Второ- Църквата е Божие творение. Тя е това, което самият Исус е установил. Впоследствие, когато учениците на Христос бяха изпълнени със Святия Дух, ние виждаме: „А Господ всеки ден прибавяше към тях (повярвалите в Него, Църквата) онези, които се спасяваха.“ (Д. А. 2:47)
Трето- за Исус Църквата е толкова важна, че дори я нарича Своя Невяста. Да, Бог е любов. Да, Бог е човеколюбив и многомилостив. Да, Бог ни възлюби и даде Своя Син за нас. Да, Бог ни възлюби и любовта Му е безусловна. Но почакайте - Неговата любов наистина ли е безусловна? Нека прочетем отново думите на Христос: „В оня ден мнозина ще Ми рекат: Господи! Господи! Не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонвахме и не в Твоето ли име извършихме много велики дела? Но тогава ще им заявя: Никога не съм ви познавал, идете си от Мене вие, които вършите беззаконие.“ (Матей 7:22,23)
Какво казва Исус? Да, Той ни обича. Но въпреки че Неговата любов може да обгърне всички, не всички ще я получат. Обърнете внимание, че хората от горния текст, които се обръщат към Христос, най-вероятно не са били последни християни (лениви). Малцина от нас могат да кажат, че са вършили чудеса в името на Христос, малцина от нас изгонват демони. Но за Христос всичко това е ненужно действие, ако Той сам не познава лично човека. Реалността е такава, че ако нашето сърце не принадлежи на Христос, то накрая тези Негови ужасни думи ще бъдат чути и от нас. Или по-точно, те ще бъдат против нас. Ето защо трябва да знаем, че Божията любов не е безусловна. Защото в действителност, не всеки ще я почувства, а само тези, които са отговорили на Неговия призив. (Вижте Йоан 10:27)
В притчата за овцете и козите от Матей 25 глава ясно ни се казва, че хората, които са от лявата страна на Христос също са вярвали в Него, но за тях Той не е бил приоритет, и неочакваното за тях е, че Бог ги отхвърля публично. Но какви хора са те? Защо са изгонени от Божието присъствие и любов?
Това са хора от мнозинството, хора, които може би са посещавали редовно някоя църковна общност, участвали са в нейната дейност, но... Зад това „но“ се крие горчива истина. Въпреки че са били членове на някоя местна църковна организация, техния външен живот е прикривал липсата на вътрешен такъв. Тези хора са били под маската на християни. Те не са живяли така, както учи Христос.
Това е още едно доказателство за факта, че дори човек да е член на църковна общност, няма никаква гаранция, че той наистина принадлежи на Христос.
Ние не можем да парадираме с това, че сме вярващи в Христос, че посещаваме някоя църква и т. н., нашия живот трябва да отговаря на Неговото учение. Ние трябва да имаме лично общение с Господа и да вършим волята Му. Иначе рискуваме да бъдем отхвърлени от Него, когато бъдат прегледани делата в живота ни (не само външните, но и вътрешните- това дали сме придобили Христовия характер, дали Той се е изобразил в нас.) Ако не сме го постигнали, в онзи ден никак няма да ни помогне това че сме посещавали църква и сме били нейни членове. Така че- членството в някоя църква не спасява никой човек.
Нека направим едно малко заключение. Христос прибавя спасените към Църквата (Неговото истинско тяло, състоящо се от Неговите хора) Църквата, това не е сграда, не е някоя църковна организация, това сме ние хората. Хората, които наистина принадлежат на Христос и са водени от Святия Дух. Това са онези, които наистина познават Христос и Той е на първо място в живота им, и те Го следват. Онези, които наистина се кланят с дух и истина на Бога и изпълняват Неговата воля. Те може да не посещават църква, но те самите са тази църква!
За всички тези хора има вечна радост в Божието присъствие!
Нашето спасение е процес и за нас е важно да не стоим настрана от този процес. За да бъдем спасени, ние трябва да принадлежим на Бога, да принадлежим на Неговата Църква, която Той самият е установил. Амин.
Превод: Светлина за теб
Последна редакция: