Господ дава тройно обещание с тези Свои думи. Той иска онези, които търсят Бога, да вярват, че нищо не е невъзможно за Него и след това добавя: „Защото всеки, който иска, получава, който търси, намира, и на този, който хлопа, ще се отвори.“-8 стих. Христос не поставя никакви други условия, освен факта, че трябва да почувстваме духовен глад, да жадуваме за Неговата милост, съвет и любов. „Искайте“-с искането си ние показваме, че сме наясно със своята нужда, и ако просим с вяра, ще получим. Христос е дал Своето Слово и то е непоклатимо. Елате при Него с искрено покаяние в сърцето си и не се страхувайте, че молбата ви е самонадеяна, защото вие просите за това, което Господ вече е обещал да даде.
Но какво е истинското значение на тези Христови думи? Какво трябва да искаме, какво да търсим, и къде да хлопаме?
Както знаем, всички Божии обещания си имат своите условия. Условието, чрез което можем да дойдем при Бога не е това, да бъдем святи и тогава да го направим, а е това, ние да желаем да бъдем очистени от Него от всеки грях и порок. Аргументът, с който винаги можем да дойдем при Господа е нашата голяма нужда, нашето изключително безпомощно състояние, което прави Бог и Неговата спасителна сила необходими за нас. Съзнанието за собствената ни греховност е вече достатъчна причина, за да просим за милост и състрадание. Ако се молим за благословението да бъдем усъвършенствани и да приличаме все повече на Христос, Бог ни уверява, че нашата молба се основава на Неговите думи и тя ще бъде изпълнена.
„Търсете“- ние не трябва да търсим само благословенията на Бога, но и Него самият. „Търсете, и ще намерите“- сам Господ ни търси и нашето желание да дойдем при Него се обяснява с действието на Неговия Дух. Ние само трябва да се покорим на работата Му в нас. Христос ходатайства за изкушените, заблудените и неверните. Той иска да възстанови общението Си с тях. Преди всичко, ние трябва да търсим Божието царство, да търсим това, което е горе, и за което сме били родени, а всичко останало ще ни се прибави, защото Бог знае от какво се нуждаем в живота ни. И когато това е нашия приоритет, Бог го знае и му отговаря.
„Хлопайте“ - ние идваме при Бог чрез специалната Му покана и Той ни чака да ни приеме. Първите ученици, последвали Исус, не били доволни от краткия разговор с Него по пътя, но Го попитали: "Равви, къде живееш?“ Когато Господ им казал да дойдат и да видят, те го направили и останали при Него целия ден. (Йоан 1:38,39) По същия начин и ние можем да имаме близки взаимоотношения и приятелство с Бога. „Който живее под покрива на Всевишния, той ще пребъдва под сянката на Всемогъщия.“ (Псалм 91:1)
Когато сме жадни за Господа и търсим Неговото благословение не за тук, в земния ни живот, а за духа ни и за Небесното царство, ние смело можем да хлопаме на вратата на милостта и да чакаме с твърда увереност, молейки: „Ти, Господи, Си обещал, че всеки, който иска, ще получи, който търси, ще намери, и на този, който хлопа, ще му се отвори!“
Исус Христос е гледал множеството, събрано, за да Го слуша и искрено е желал то да познае любовта на Бога и Неговата милост. За да покаже на хората тяхната нужда и Божията готовност да я изпълни, Той дава за пример гладния син, който иска хляб от баща си. (Матей 7:9) Исус обръща внимание на естествената, нежна любов на бащата към сина му и им казва: „Ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на чадата си, колко повече Отец ви, Който е на Небесата, ще даде блага на тези, които искат от Него.“ (Матей 7:11) Никой любящ баща няма да се отвърне от гладния си син, който му иска хляб. Той не би могъл да го дразни и да се забавлява с него, да му дава надежда като му предлага добра храна и след това да го разочарова, като му даде камък. Така и ние не трябва да позорим Бога, като предполагаме, че Той не внимава на молбите на децата Си или не Го е грижа за тях.
Отново трябва да кажем, че нашите искания трябва да са по Божията воля, която ясно ни е открита в Неговото Слово. Тогава наистина не трябва да се съмняваме ни най-малко, но с търпение да чакаме за Божия отговор. Той идва не според нашето искане и чакане, а според неговото време, защото Бог знае най-добре кога и какво да ни даде за нашето добро.
„Колоко повече Небесният Отец ще даде Святия Дух на онези, които искат от Него..!“ (Лука 11:13) Святият Дух, представител на Бога на Земята, е най-големият от всички дарове. В Него се съдържат всички "добри блага"- дарове, и Създателя не може да ни даде нищо по-голямо или по-добро.
Когато се обръщаме към Бога за помощ в някое изпитание или беда, искайки да ни води чрез Святия Си Дух, Той никога няма да ни откаже. Дори да има родители, които се отвръщат от гладните си деца, Господ никога няма да пренебрегне вика на нуждаещата се и изнемогваща душа. С какви удивително нежни думи Той описва Своята любов! Той ни казва да не се безпокоим за живота си, какво ще ядем или пием, или какво ще облечем, защото ние сме много по-скъпи от врабчетата, които нито сеят, нито жънат, но пак Небесния Отец ги храни.
Божието Слово ни казва да търсим това, което е горе, където седи Христос отдясно на Бога, и да мислим за горното, а не за земното. (Колосяни 3:1,2)
Божиите обещания са за нас и ние можем да се позовем на тях.
От каквито и духовни благословения да се нуждаем, ние имаме предимството да се молим за тях чрез нашия Господ Исус Христос.
С детска простота ние можем да кажем на Господа за всичките ни нужди, било то нуждата от храна и облекло, или духовната нужда от Хляба на живота, или мантията на Христовата праведност. Небесният ни Отец знае за нашата нужда и ни чака да се обърнем към Него с искане. Само в името на Исус можем да получим Небесно благословение, и Отец почита това име, изпълнявайки в богатството на Своето радушие всичките ни искания по Неговата воля, принесени в името на Исус.
Но да не забравяме, че идвайки при Бога, като при наш Отец, с това ние се признаваме за Негово дете, и не само уповаваме на Неговата благост, но и във всичко се покоряваме на Неговата воля, знаейки, че Неговата любов е непроменима. Ние се покоряваме да Му служим. Даровете на Този, на Когото принадлежи цялата власт на Небето и на Земята, са предназначени за Божиите деца. Това е условието, за да ги получим- ние трябва да бъдем наистина Божии деца! Знаем какви трябва да са те! Тези дарове са толкова ценни, че можем да ги получим само чрез кръвта на Спасителя, те задоволяват най-дълбоките желания на сърцето, пребъдват вечно и могат да бъдат намерени от всички, които идват при Бога като малки деца.
Но какво е истинското значение на тези Христови думи? Какво трябва да искаме, какво да търсим, и къде да хлопаме?
Както знаем, всички Божии обещания си имат своите условия. Условието, чрез което можем да дойдем при Бога не е това, да бъдем святи и тогава да го направим, а е това, ние да желаем да бъдем очистени от Него от всеки грях и порок. Аргументът, с който винаги можем да дойдем при Господа е нашата голяма нужда, нашето изключително безпомощно състояние, което прави Бог и Неговата спасителна сила необходими за нас. Съзнанието за собствената ни греховност е вече достатъчна причина, за да просим за милост и състрадание. Ако се молим за благословението да бъдем усъвършенствани и да приличаме все повече на Христос, Бог ни уверява, че нашата молба се основава на Неговите думи и тя ще бъде изпълнена.
„Търсете“- ние не трябва да търсим само благословенията на Бога, но и Него самият. „Търсете, и ще намерите“- сам Господ ни търси и нашето желание да дойдем при Него се обяснява с действието на Неговия Дух. Ние само трябва да се покорим на работата Му в нас. Христос ходатайства за изкушените, заблудените и неверните. Той иска да възстанови общението Си с тях. Преди всичко, ние трябва да търсим Божието царство, да търсим това, което е горе, и за което сме били родени, а всичко останало ще ни се прибави, защото Бог знае от какво се нуждаем в живота ни. И когато това е нашия приоритет, Бог го знае и му отговаря.
„Хлопайте“ - ние идваме при Бог чрез специалната Му покана и Той ни чака да ни приеме. Първите ученици, последвали Исус, не били доволни от краткия разговор с Него по пътя, но Го попитали: "Равви, къде живееш?“ Когато Господ им казал да дойдат и да видят, те го направили и останали при Него целия ден. (Йоан 1:38,39) По същия начин и ние можем да имаме близки взаимоотношения и приятелство с Бога. „Който живее под покрива на Всевишния, той ще пребъдва под сянката на Всемогъщия.“ (Псалм 91:1)
Когато сме жадни за Господа и търсим Неговото благословение не за тук, в земния ни живот, а за духа ни и за Небесното царство, ние смело можем да хлопаме на вратата на милостта и да чакаме с твърда увереност, молейки: „Ти, Господи, Си обещал, че всеки, който иска, ще получи, който търси, ще намери, и на този, който хлопа, ще му се отвори!“
Исус Христос е гледал множеството, събрано, за да Го слуша и искрено е желал то да познае любовта на Бога и Неговата милост. За да покаже на хората тяхната нужда и Божията готовност да я изпълни, Той дава за пример гладния син, който иска хляб от баща си. (Матей 7:9) Исус обръща внимание на естествената, нежна любов на бащата към сина му и им казва: „Ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на чадата си, колко повече Отец ви, Който е на Небесата, ще даде блага на тези, които искат от Него.“ (Матей 7:11) Никой любящ баща няма да се отвърне от гладния си син, който му иска хляб. Той не би могъл да го дразни и да се забавлява с него, да му дава надежда като му предлага добра храна и след това да го разочарова, като му даде камък. Така и ние не трябва да позорим Бога, като предполагаме, че Той не внимава на молбите на децата Си или не Го е грижа за тях.
Отново трябва да кажем, че нашите искания трябва да са по Божията воля, която ясно ни е открита в Неговото Слово. Тогава наистина не трябва да се съмняваме ни най-малко, но с търпение да чакаме за Божия отговор. Той идва не според нашето искане и чакане, а според неговото време, защото Бог знае най-добре кога и какво да ни даде за нашето добро.
„Колоко повече Небесният Отец ще даде Святия Дух на онези, които искат от Него..!“ (Лука 11:13) Святият Дух, представител на Бога на Земята, е най-големият от всички дарове. В Него се съдържат всички "добри блага"- дарове, и Създателя не може да ни даде нищо по-голямо или по-добро.
Когато се обръщаме към Бога за помощ в някое изпитание или беда, искайки да ни води чрез Святия Си Дух, Той никога няма да ни откаже. Дори да има родители, които се отвръщат от гладните си деца, Господ никога няма да пренебрегне вика на нуждаещата се и изнемогваща душа. С какви удивително нежни думи Той описва Своята любов! Той ни казва да не се безпокоим за живота си, какво ще ядем или пием, или какво ще облечем, защото ние сме много по-скъпи от врабчетата, които нито сеят, нито жънат, но пак Небесния Отец ги храни.
Божието Слово ни казва да търсим това, което е горе, където седи Христос отдясно на Бога, и да мислим за горното, а не за земното. (Колосяни 3:1,2)
Божиите обещания са за нас и ние можем да се позовем на тях.
От каквито и духовни благословения да се нуждаем, ние имаме предимството да се молим за тях чрез нашия Господ Исус Христос.
С детска простота ние можем да кажем на Господа за всичките ни нужди, било то нуждата от храна и облекло, или духовната нужда от Хляба на живота, или мантията на Христовата праведност. Небесният ни Отец знае за нашата нужда и ни чака да се обърнем към Него с искане. Само в името на Исус можем да получим Небесно благословение, и Отец почита това име, изпълнявайки в богатството на Своето радушие всичките ни искания по Неговата воля, принесени в името на Исус.
Но да не забравяме, че идвайки при Бога, като при наш Отец, с това ние се признаваме за Негово дете, и не само уповаваме на Неговата благост, но и във всичко се покоряваме на Неговата воля, знаейки, че Неговата любов е непроменима. Ние се покоряваме да Му служим. Даровете на Този, на Когото принадлежи цялата власт на Небето и на Земята, са предназначени за Божиите деца. Това е условието, за да ги получим- ние трябва да бъдем наистина Божии деца! Знаем какви трябва да са те! Тези дарове са толкова ценни, че можем да ги получим само чрез кръвта на Спасителя, те задоволяват най-дълбоките желания на сърцето, пребъдват вечно и могат да бъдат намерени от всички, които идват при Бога като малки деца.
Превод: Светлина за теб
Последна редакция: