...Сълзите на ГОСПОДА напират в мен и аз не мога да ги задържа и цялата МУ тъга ме залива като океан и времето спира в безсмислие.
Сърцето на ГОСПОДА тупа в мен и аз не мога да издържа на чувствата МУ, защото ТОЙ ме пита, а аз не мога да МУ отговоря, защото тези въпроси така тежат, че ми е трудно да съм човек…
-- Кажи МИ, сине МОЙ, кажи МИ, защо МОИТЕ деца МЕ отхвърлят?
-- Защо наричат любовта МИ жестокост, защо бягат от МЕН?
--Кажи МИ, сине МОЙ, кажи МИ, ти ще побегнеш ли от МЕН, ще МЕ оставиш ли да тъжа и за твоята душа, ще МЕ нараниш ли с коравосърдечие?
-- ГОСПОДИ, ТИ знаеш моят път - аз не искам да Те наранявам!
-- Сине МОЙ, защо никой не вижда сълзите МИ?
--Защо никой не чува гласът МИ?
--Защо всички бързат всеки в своят си път?
--Защо само МЕ засипват с молитви, а дори не чакат да им отговоря след това?
--АЗ също мога да говоря, сине МОЙ, АЗ не СЪМ ням, АЗ не СЪМ сляп, АЗ не СЪМ глух, АЗ СЪМ ЖИВ!
--Кажи МИ, защо когато идвам с любов, МЕ презират и отхвърлят,
а когато идвам със строгост, се бунтуват против властта МИ?
--Кажи МИ, трябва ли АЗ да моля СВОИТЕ деца, които изкупих с кръвта СИ, да МЕ зачитат?
--Трябва ли да прося от тях респект и страхопочитание?
--Нима те не знаят, че АЗ ИМАМ СЪРЦЕ, което кърви подир техните своеволия?
--Нима АЗ не знам какво има в скришното на всяко МОЕ дете?
--Нима не знам, че когато се оправдават и извиняват, всъщност отлагат да дойдат при МЕН?
--Кажи МИ, сине МОЙ, АЗ за подиграване ли съм?Кажи МИ, сине МОЙ, отговори МИ...
-- Не мога, ТАТКО, не мога, ГОСПОДИ на душата ми, знаеш, че съм малък човек!
-- Добре, малки човеко --ела и нека тъжим заедно за твоите братя и сестри, за МОИТЕ деца, които изкупих с кръвта СИ, които не искат да МЕ потърсят и последват с цялото си сърце!
-- Господи, а ще прогледнат ли, както прогледнах и аз?Колко съм сам в ТВОЕТО наследство, БОЖЕ, няма никой при мен да се радва на ТВОИТЕ дълбочини! Защо ми е това наследство, ИСУСЕ, когато трябва да ходя сам в него, когато няма с кого да го споделя,
моля ТЕ -- доведи моите братя и сестри, не ги оставяй там, където са сега, защото не мога повече да издържам на ТВОЯТА тъга и ТВОИТЕ сълзи стопяват сърцето ми, въздишките ТИ ме отчайват... Защо, защо, ГОСПОДИ, защо не искат да ТЕ видят КАКЪВТО СИ?Защо, защо ГОСПОДИ СИ далечен за тях? Защо, защо, ГОСПОДИ, ние, хората отстъпваме от ТЕБ?Защо забравяме ТВОИТЕ благи милости? Защо предпочитаме да живеем, без да умрем за себе си?
Защо, ГОСПОДИ, защо съм окаян човек? Боже, защо не искам да се примиря с религиозният образ за Теб?Защо, Боже, мразя нечестието? Защо ме дразнят всички стандарти и хората ме гневят, като се преструват, че ТЕ обичат?
-- ЗАТОВА, СИНЕ МОЙ, ЗАЩОТО КОЙТО Е РАЗБРАЛ СЪРЦЕТО МИ, НИКОГА НЯМА ДА БЪДЕ ДАЛЕЧ ОТ ТЕЗИ, ЗА КОИТО ТО ТУПА.
ЗАЩОТО КОЙТО Е РАЗБРАЛ СЪЛЗИТЕ МИ, НЕ ЩЕ МОЖЕ ДА ОСТАВИ ОНЕЗИ, ЗА КОИТО ПЛАЧА.
ЗАЩОТО КОЙТО Е РАЗБРАЛ РАНИТЕ МИ, НИКОГА НЕ ЩЕ МОЖЕ ДА СПРЕ ДА ВИКА ОТ БОЛКА ПРЕД ТЕЗИ, КОИТО МЕ НАРАНЯВАТ...
ЗАТОВА, СИНЕ МОЙ, ТЕ ПИТАХ -- ЗА ДА ТИ ОТГОВОРЯ, А СЕГА ИДИ, СИНЕ МОЙ, ПРИ МОИТЕ ДЕЦА, ПРИ ТВОИТЕ БРАТЯ И СЕСТРИ И ИМ КАЖИ,
ЧЕ ГОСПОД ТЕХНИЯТ БОГ ГИ ЧАКА да се върнат и да ГО изцелят..
Сърцето на ГОСПОДА тупа в мен и аз не мога да издържа на чувствата МУ, защото ТОЙ ме пита, а аз не мога да МУ отговоря, защото тези въпроси така тежат, че ми е трудно да съм човек…
-- Кажи МИ, сине МОЙ, кажи МИ, защо МОИТЕ деца МЕ отхвърлят?
-- Защо наричат любовта МИ жестокост, защо бягат от МЕН?
--Кажи МИ, сине МОЙ, кажи МИ, ти ще побегнеш ли от МЕН, ще МЕ оставиш ли да тъжа и за твоята душа, ще МЕ нараниш ли с коравосърдечие?
-- ГОСПОДИ, ТИ знаеш моят път - аз не искам да Те наранявам!
-- Сине МОЙ, защо никой не вижда сълзите МИ?
--Защо никой не чува гласът МИ?
--Защо всички бързат всеки в своят си път?
--Защо само МЕ засипват с молитви, а дори не чакат да им отговоря след това?
--АЗ също мога да говоря, сине МОЙ, АЗ не СЪМ ням, АЗ не СЪМ сляп, АЗ не СЪМ глух, АЗ СЪМ ЖИВ!
--Кажи МИ, защо когато идвам с любов, МЕ презират и отхвърлят,
а когато идвам със строгост, се бунтуват против властта МИ?
--Кажи МИ, трябва ли АЗ да моля СВОИТЕ деца, които изкупих с кръвта СИ, да МЕ зачитат?
--Трябва ли да прося от тях респект и страхопочитание?
--Нима те не знаят, че АЗ ИМАМ СЪРЦЕ, което кърви подир техните своеволия?
--Нима АЗ не знам какво има в скришното на всяко МОЕ дете?
--Нима не знам, че когато се оправдават и извиняват, всъщност отлагат да дойдат при МЕН?
--Кажи МИ, сине МОЙ, АЗ за подиграване ли съм?Кажи МИ, сине МОЙ, отговори МИ...
-- Не мога, ТАТКО, не мога, ГОСПОДИ на душата ми, знаеш, че съм малък човек!
-- Добре, малки човеко --ела и нека тъжим заедно за твоите братя и сестри, за МОИТЕ деца, които изкупих с кръвта СИ, които не искат да МЕ потърсят и последват с цялото си сърце!
-- Господи, а ще прогледнат ли, както прогледнах и аз?Колко съм сам в ТВОЕТО наследство, БОЖЕ, няма никой при мен да се радва на ТВОИТЕ дълбочини! Защо ми е това наследство, ИСУСЕ, когато трябва да ходя сам в него, когато няма с кого да го споделя,
моля ТЕ -- доведи моите братя и сестри, не ги оставяй там, където са сега, защото не мога повече да издържам на ТВОЯТА тъга и ТВОИТЕ сълзи стопяват сърцето ми, въздишките ТИ ме отчайват... Защо, защо, ГОСПОДИ, защо не искат да ТЕ видят КАКЪВТО СИ?Защо, защо ГОСПОДИ СИ далечен за тях? Защо, защо, ГОСПОДИ, ние, хората отстъпваме от ТЕБ?Защо забравяме ТВОИТЕ благи милости? Защо предпочитаме да живеем, без да умрем за себе си?
Защо, ГОСПОДИ, защо съм окаян човек? Боже, защо не искам да се примиря с религиозният образ за Теб?Защо, Боже, мразя нечестието? Защо ме дразнят всички стандарти и хората ме гневят, като се преструват, че ТЕ обичат?
-- ЗАТОВА, СИНЕ МОЙ, ЗАЩОТО КОЙТО Е РАЗБРАЛ СЪРЦЕТО МИ, НИКОГА НЯМА ДА БЪДЕ ДАЛЕЧ ОТ ТЕЗИ, ЗА КОИТО ТО ТУПА.
ЗАЩОТО КОЙТО Е РАЗБРАЛ СЪЛЗИТЕ МИ, НЕ ЩЕ МОЖЕ ДА ОСТАВИ ОНЕЗИ, ЗА КОИТО ПЛАЧА.
ЗАЩОТО КОЙТО Е РАЗБРАЛ РАНИТЕ МИ, НИКОГА НЕ ЩЕ МОЖЕ ДА СПРЕ ДА ВИКА ОТ БОЛКА ПРЕД ТЕЗИ, КОИТО МЕ НАРАНЯВАТ...
ЗАТОВА, СИНЕ МОЙ, ТЕ ПИТАХ -- ЗА ДА ТИ ОТГОВОРЯ, А СЕГА ИДИ, СИНЕ МОЙ, ПРИ МОИТЕ ДЕЦА, ПРИ ТВОИТЕ БРАТЯ И СЕСТРИ И ИМ КАЖИ,
ЧЕ ГОСПОД ТЕХНИЯТ БОГ ГИ ЧАКА да се върнат и да ГО изцелят..