Двата големи факта в живота за нас, християните са, че нашите грехове са ликвидирани чрез кръвта на Исус, и че самите ние сме ликвидирани чрез кръста.
Но какво да правим с изкушението? Как да постъпим, след като сме прогледнали и повярвали в тези факти, а при нас отново идват старите страсти и влечения?
Или още по-лошо, когато ние отново изпадаме в старите си съзнателни грехове?
Ще изгубим ли заради тях завоюваните позиции?
Нека си припомним, че е напълно в интерес на дявола да изпадаме в раздвоение относно Божествените истини. (напр. Битие 3:4) След като Божия Дух ни е открил, че ние сме умрели заедно с Христа и се смятаме за мъртви, идва Сатана и казва: "Вътре в теб нещо още мърда. Как ще се справиш с него? Можеш ли да обявиш и него за мъртво?" Именно тук е решителния изпит за нас. На кое ще повярваме:
на видимите обстоятелства в естествения свят или на невидимите, недоказуеми в духовния свят.
При такова положение е особено важно точно да си спомним върху кои твърдения на Божието Слово се опира вярата ни. Какво е казал Бог по отношение на нашето освобождение от греха? Преди всичко Той не е казал, че грехът е изкоренен от нас.Докато ние мислим така, сметката ни е погрешна.
Грехът като принцип си остава в нас съвсем налице.
И щом му се даде възможност да действа, той ни побеждава, подтиква ни съзнателно или несъзнателно да грешим.Затова ние не трябва да изпускаме от очи силата на безценната кръв на Христос.
С нашите грехове Бог се справя по пряк начин, като просто ги заличава.
Но с принципа на греха в нас Бог се справя по непряк начин. Той не отмахва греха, а грешника. Старият човек е разпнат, така тялото, което досега е било оръдие на неправдата, става безсилно. (Римляни 6:6)
Старият владетел грехът е още тук, но неговия роб е вече мъртав, дотогава грехът е ограничен, членовете му са безсилни. Ръката на свирача е неподвижна, езикът на клеветника е онемял. Тези членове вече са Божии оръдия на правдата. (Римляни 6:13) Затова от гледна точка на Словото понятието "освобождение от греха"
можем да означим с думите "победа над греха". В Римляни 6:7 и 11 "мъртви към греха" се указва, че става дума за силата на греха, която все още е реална.
Но ние усещаме освобождението, което действа все по-силно върху нас от ден на ден.
Това освобождение е толкова реално, че Йоан можа да каже: "Роденият от Бог не съгрешава".С тези думи Йоан не иска да каже, че грехът е заличен от естеството ни и ние вече не можем да грешим.
По-скоро той иска да каже, че НЕ Е В ПРИРОДАТА НА НОВОРОДЕН ЧОВЕК ДА СЪГРЕШАВА.
ЧРЕЗ НОВОРОЖДЕНИЕТО В НАС Е ПРИСАДЕН ХРИСТОВИЯ ЖИВОТ, КОЙТО Е ОСВОБОДЕН ОТ ГРЯХ.
Християнската природа не може да съгрешава, Адамовата може и го прави толкова пъти, колкото Сатана и даде възможност да се прояви.
Въпросът е там:с кое фактическо положение на нещата ще се съобразяваме - с нашите видими, осезаеми, ежедневни опитности или с много по-мощния живот, който имаме в Христа Исуса!
Силата на Неговото възкресение, цялата сила на спасението стои на наше разположение чрез Христос! Но всичко зависи от това, дали ще приложим в нашата действителност божественото положение на нещата.
"Вярата е даване на твърда увереност в неща, за които се надяваме, убеденост в неща, които не се виждат" (Евреи 11:1), "защото невидимото е вечно" (2 Коринтяни 4:18)
Вярата дава възможност да стане лична действителност това, което при Бога е вечен факт!
Нека не се влияем от нашата човешка природа!
Нека не гледаме никога извън Христа!Нека гледаме на Него и да откриваме в себе си все по-голяма прилика с Него!
Уочман Ни
(и аз)
Но какво да правим с изкушението? Как да постъпим, след като сме прогледнали и повярвали в тези факти, а при нас отново идват старите страсти и влечения?
Или още по-лошо, когато ние отново изпадаме в старите си съзнателни грехове?
Ще изгубим ли заради тях завоюваните позиции?
Нека си припомним, че е напълно в интерес на дявола да изпадаме в раздвоение относно Божествените истини. (напр. Битие 3:4) След като Божия Дух ни е открил, че ние сме умрели заедно с Христа и се смятаме за мъртви, идва Сатана и казва: "Вътре в теб нещо още мърда. Как ще се справиш с него? Можеш ли да обявиш и него за мъртво?" Именно тук е решителния изпит за нас. На кое ще повярваме:
на видимите обстоятелства в естествения свят или на невидимите, недоказуеми в духовния свят.
При такова положение е особено важно точно да си спомним върху кои твърдения на Божието Слово се опира вярата ни. Какво е казал Бог по отношение на нашето освобождение от греха? Преди всичко Той не е казал, че грехът е изкоренен от нас.Докато ние мислим така, сметката ни е погрешна.
Грехът като принцип си остава в нас съвсем налице.
И щом му се даде възможност да действа, той ни побеждава, подтиква ни съзнателно или несъзнателно да грешим.Затова ние не трябва да изпускаме от очи силата на безценната кръв на Христос.
С нашите грехове Бог се справя по пряк начин, като просто ги заличава.
Но с принципа на греха в нас Бог се справя по непряк начин. Той не отмахва греха, а грешника. Старият човек е разпнат, така тялото, което досега е било оръдие на неправдата, става безсилно. (Римляни 6:6)
Старият владетел грехът е още тук, но неговия роб е вече мъртав, дотогава грехът е ограничен, членовете му са безсилни. Ръката на свирача е неподвижна, езикът на клеветника е онемял. Тези членове вече са Божии оръдия на правдата. (Римляни 6:13) Затова от гледна точка на Словото понятието "освобождение от греха"
можем да означим с думите "победа над греха". В Римляни 6:7 и 11 "мъртви към греха" се указва, че става дума за силата на греха, която все още е реална.
Но ние усещаме освобождението, което действа все по-силно върху нас от ден на ден.
Това освобождение е толкова реално, че Йоан можа да каже: "Роденият от Бог не съгрешава".С тези думи Йоан не иска да каже, че грехът е заличен от естеството ни и ние вече не можем да грешим.
По-скоро той иска да каже, че НЕ Е В ПРИРОДАТА НА НОВОРОДЕН ЧОВЕК ДА СЪГРЕШАВА.
ЧРЕЗ НОВОРОЖДЕНИЕТО В НАС Е ПРИСАДЕН ХРИСТОВИЯ ЖИВОТ, КОЙТО Е ОСВОБОДЕН ОТ ГРЯХ.
Християнската природа не може да съгрешава, Адамовата може и го прави толкова пъти, колкото Сатана и даде възможност да се прояви.
Въпросът е там:с кое фактическо положение на нещата ще се съобразяваме - с нашите видими, осезаеми, ежедневни опитности или с много по-мощния живот, който имаме в Христа Исуса!
Силата на Неговото възкресение, цялата сила на спасението стои на наше разположение чрез Христос! Но всичко зависи от това, дали ще приложим в нашата действителност божественото положение на нещата.
"Вярата е даване на твърда увереност в неща, за които се надяваме, убеденост в неща, които не се виждат" (Евреи 11:1), "защото невидимото е вечно" (2 Коринтяни 4:18)
Вярата дава възможност да стане лична действителност това, което при Бога е вечен факт!
Нека не се влияем от нашата човешка природа!
Нека не гледаме никога извън Христа!Нека гледаме на Него и да откриваме в себе си все по-голяма прилика с Него!
Уочман Ни
(и аз)
Последна редакция: