Жанр: Исторически, драма
Година: 1977
Времетраене: 55 минути
Резюме:
Ян Хус (1369 - 6 юли 1415) е национален герой на чешкия народ, проповедник, философ и идеолог на чешката Реформация. За ранните му години почти няма сведения, дори годината му на раждане се приема като преизчисление от други характерни за живота му дати. Роден е в малкото чешко селце Хусинец в семейството на небогат земеделец. В Пражкия университет, където учи, е известен като Ян от Хусинец, съкратено впоследствие на Ян Хус, с което име остава в историята.
Бил е свещеник и за кратко време преподавател и ректор на Пражкия университет.
Бил е свещеник и за кратко време преподавател и ректор на Пражкия университет.
Той пише произведенията си на чешки език, съставя чешка граматика и превежда латинската библия Вулгата на чешки език.
Ян Хус остро критикува пороците на висшето германско духовенство. Изказва се против трупането на църковни богатства като смята, че вечното спасение на хората зависи единствено от Божията воля. Затова търсещите спасение християни не се нуждаели от свещенослужители и особено от висша църковна йерархия. Ян Хус не признава папата за Божи наместник на Земята и иска създаването на чешка национална църква, независима от папската курия. Католическата църква счита неговите проповеди за еретични и поради това той е отлъчен от църквата, а по-късно изгорен на клада.
Когато го привързали за стълба и натрупали около него дървата за кладата, придружаващият го кардинал му предложил за последен път да се отрече от учението си. Ян Хус категорично отказал. Той остава верен на думите си, произнесени в една негова проповед: "Ако забележа в заповедите на папата нещо, противоречащо на истината, то аз никога няма да се подчиня, дори ако поставите пред мен огън, приготвен за изгаряне на тялото ми". След отказа му да се покае, палачът запалил кладата. Тъй като огънят не се разгорял бързо, една старица, случайно попаднала на мястото на екзекуцията, хвърлила няколко сухи съчки в огъня. Виждайки това, Ян Хус, чийто съзнателен живот преминал в защита на бедните, произнесъл: Sancta Simplicitas!, или „О, свещена простота!“
Ян Хус остро критикува пороците на висшето германско духовенство. Изказва се против трупането на църковни богатства като смята, че вечното спасение на хората зависи единствено от Божията воля. Затова търсещите спасение християни не се нуждаели от свещенослужители и особено от висша църковна йерархия. Ян Хус не признава папата за Божи наместник на Земята и иска създаването на чешка национална църква, независима от папската курия. Католическата църква счита неговите проповеди за еретични и поради това той е отлъчен от църквата, а по-късно изгорен на клада.
Когато го привързали за стълба и натрупали около него дървата за кладата, придружаващият го кардинал му предложил за последен път да се отрече от учението си. Ян Хус категорично отказал. Той остава верен на думите си, произнесени в една негова проповед: "Ако забележа в заповедите на папата нещо, противоречащо на истината, то аз никога няма да се подчиня, дори ако поставите пред мен огън, приготвен за изгаряне на тялото ми". След отказа му да се покае, палачът запалил кладата. Тъй като огънят не се разгорял бързо, една старица, случайно попаднала на мястото на екзекуцията, хвърлила няколко сухи съчки в огъня. Виждайки това, Ян Хус, чийто съзнателен живот преминал в защита на бедните, произнесъл: Sancta Simplicitas!, или „О, свещена простота!“
Последна редакция: