Християните не винаги получават от Бог отговор на молитвите си. Рано или късно, всеки трябва да се справи със ситуацията, в която му се струва, че Бог мълчи и не отговаря. Той не казва дори „не“, а просто мълчи.
На всеки, който попадне в такава ситуация, ще му помогне ако си зададе трите следващи въпроса, които ще му разкрият какво всъщност става.
На всеки, който попадне в такава ситуация, ще му помогне ако си зададе трите следващи въпроса, които ще му разкрият какво всъщност става.
1. Може би аз крещя твърде силно, за да не мога да чуя какво казва Бог?
В книгата си „Изследване на скръбта“ К. С. Луис след смъртта на съпругата си описва разочарованието на тези, които търсят Бога, но не чуват нищо от Него.
„Къде е Бог? Отиваш при Него в отчаянието си, когато не можеш да получиш помощ от никъде и какво? Вратата е затръшната пред лицето ти, чуваш как отвътре ключът я затваря два пъти и това е... Тишина...
“ Но преминавайки през скръбта си, Луис осъзнава, че собствения му вик го е оглушил и не му е позволил да чуе толкова чакания Божий глас.
Не само шума на света може да заглуши гласа на Бог в живота ни. Това може да направи и шума в нашето сърце-скръб, гняв, страх, объркване и дори нашето неистово „Отговори ми!“ Понякога ние просто трябва да „охладим“ емоциите си и да стихнем, тогава ще бъдем в състояние да чуваме Бог. Той е готов да говори, просто ние не сме готови да слушаме.
2. Аз искам Бог или Неговите дарове?
Библейските герои на вярата също са преминавали през периоди на Божието мълчание, но те не са си тръгвали от Него, а са обръщали към небесата пълните си със сълзи очи и продължавали да стоят чакайки.
Ако от Бог не идва отговор така, както ние искаме, ще продължим ли да Го следваме, или в разочарование ще се обърнем и ще си тръгнем? В това се крие отговора на втория въпрос.
3. А може би вече съм чул това, което е казал Бог?
Когато фарисеите довели при Исус жената хваната в прелюбодейство, искали Той да отговори на въпроса:“Мойсей ни е заповядал в закона да убиваме такива с камъни, Ти какво казваш за нея?“ Но Исус не казал нищо в началото, а пишел с пръс на земята. След като те настоявали, Той им отговорил:“Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея.“ И пак замълчал. Ние добре знаем краят на тази история-нито един камък не бил хвърлен. Но малкото казани думи от Исус, звънтели силно в ушите на хората, когато Той вече мълчал. Исус не говорел, но Той е бил там, точно насред ситуацията.
Божието мълчание не означава Неговото отсъствие. Божието мълчание може да означава, че Той вече ни е казал всичко. Преди това, което преживяваме. Ние просто трябва да си спомним това, което ни е говорил и да действаме на основание на тези Негови думи.
Превод: Светлина за теб
