Молитва
Различни съдби, различни мотиви,
различни рани, различни лица,
различни очи, очи мълчаливи
и вяра в Исус -- във различни сърца.
Еднакви болки, еднакви въпроси,
еднакви теми, еднакви сълзи,
сходно хваление, скрити въпроси
и вяра в Исус ... а самотата пълзи.
Пълзи и ограбва мечти и видения,
родена от ада във корави сърца,
обвита в маски, откърмена с мнения:
"Бог ще прости, спокойно, деца!".
Ревност гори ме, хладкост мори ме,
корави сърца, о, Господи стига,
стига илюзии в Твоето Име,
стига лъжи за Святата книга!
Стига хули и светски стандарти,
стига плът и лукави пързалки,
стига компромиси, стига астарти,
стига слуз, стига "гряхчета малки"!
О,Боже, какво дойдох аз да видя?
Какво видях, какво ме прониза?
Дойдох да възлюбя, а не да обидя,
да дам си сърцето, а не само риза!
Стена сега опрян на дървото,
избягал от всички и вия от болка,
от ревност, Исусе, както Ти на дървото,
но моето друго е, а същата болка!
Прости ни, Исусе, Велики и Страшни,
за нашто нехайство към Твоята Святост,
Боже Ревниви и в съвести прашни,
събаряй стени от мерзост рогата!
Видях как приемаш с любящо сърце,
вопли за прошка и твърди решения,
усетих Духът Ти, с Могъщи ръце,
да изтръгва омраза, мрак, огорчения!
И сълзите течаха -- милост отново,
бликаше с радост от Небето, от Трона,
съкрушени сърца и огнено Слово,
издигащо Теб и Твойта корона!
Царю Всевишни, изпълни ме изцяло
и никога, нивгаш недей ме напуща,
дай ми да видя сплотеното Тяло,
Твоето, в мир и недей Я отпуща!
Не отпущай ръката Си -- мъничко цвете,
съм аз и расна във Твойта любов,
нека смуча от Теб и тъй да крася Те,
със слава, откликнал на Вечният зов!
Води ме, води ме -- по прави пътеки,
зарад Името Свое и аз ще Ти служа,
вярно, до смърт, ще Те давам на всеки,
води ме само, без Тебе съм плужек!
Благодаря Ти, Исусе, чувам ясно сега:
" Да, Мое дете, да, ранимо Ми цвете!
С теб Съм в Завет и твойта тъга,
днес отнемам... за Мен по света вий идете!
Различни съдби, различни мотиви,
различни рани, различни лица,
различни очи, очи мълчаливи
и вяра в Исус -- във различни сърца.
Еднакви болки, еднакви въпроси,
еднакви теми, еднакви сълзи,
сходно хваление, скрити въпроси
и вяра в Исус ... а самотата пълзи.
Пълзи и ограбва мечти и видения,
родена от ада във корави сърца,
обвита в маски, откърмена с мнения:
"Бог ще прости, спокойно, деца!".
Ревност гори ме, хладкост мори ме,
корави сърца, о, Господи стига,
стига илюзии в Твоето Име,
стига лъжи за Святата книга!
Стига хули и светски стандарти,
стига плът и лукави пързалки,
стига компромиси, стига астарти,
стига слуз, стига "гряхчета малки"!
О,Боже, какво дойдох аз да видя?
Какво видях, какво ме прониза?
Дойдох да възлюбя, а не да обидя,
да дам си сърцето, а не само риза!
Стена сега опрян на дървото,
избягал от всички и вия от болка,
от ревност, Исусе, както Ти на дървото,
но моето друго е, а същата болка!
Прости ни, Исусе, Велики и Страшни,
за нашто нехайство към Твоята Святост,
Боже Ревниви и в съвести прашни,
събаряй стени от мерзост рогата!
Видях как приемаш с любящо сърце,
вопли за прошка и твърди решения,
усетих Духът Ти, с Могъщи ръце,
да изтръгва омраза, мрак, огорчения!
И сълзите течаха -- милост отново,
бликаше с радост от Небето, от Трона,
съкрушени сърца и огнено Слово,
издигащо Теб и Твойта корона!
Царю Всевишни, изпълни ме изцяло
и никога, нивгаш недей ме напуща,
дай ми да видя сплотеното Тяло,
Твоето, в мир и недей Я отпуща!
Не отпущай ръката Си -- мъничко цвете,
съм аз и расна във Твойта любов,
нека смуча от Теб и тъй да крася Те,
със слава, откликнал на Вечният зов!
Води ме, води ме -- по прави пътеки,
зарад Името Свое и аз ще Ти служа,
вярно, до смърт, ще Те давам на всеки,
води ме само, без Тебе съм плужек!
Благодаря Ти, Исусе, чувам ясно сега:
" Да, Мое дете, да, ранимо Ми цвете!
С теб Съм в Завет и твойта тъга,
днес отнемам... за Мен по света вий идете!
