„Моите овце слушат гласа Ми и Аз ги познавам, и те Ме следват.“ (Йоан 10:27)
И днес, отношенията между Господ Исус и последователите Му не са се променили изобщо-Той е Пастирът, а те са Неговите овце. И както в онова старо време мнозина не са разбирали значението на Неговите думи, така е и днес. Единствената първопричина, която дава възможността да се чува гласа на Пастира, е една: това е новорождението от Бога. Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа, е Дух. Докато това събитие не се случи действително (новорождението не стане най-силната реалност за човека), възможността за него да чува и следва Господа в своя живот, просто не съществува.
Хората, които не са новородени не могат да разберат какъв е този глас, който други хора твърдят, че го чуват.
Има и такива, които слушат глас от духовния свят, но това не е гласът на Духа на истината, а демоните идват в образа на ангели на светлината, за да ги измамят. Дявола ги ласкае като им говори това, което те искат да слушат, най-често това е приятното за тяхната плът. Той винаги е бил способен да смесва и да внася хаос в ума на човека и по този въпрос е преуспял, защото много се е старал. Ако човек е лекомислен и не търси Господа преди всичко останало, като се старае да познае истината, той със сигурност ще бъде заблуден, може за известно време, може и завинаги. Това е също така важно за човека, както е важно за него и спасението на душата му.
Хората, които пренебрегват възможността да се учат от Господа лично, пренебрегват нещо, което е толкова велико и чудесно-близката връзка с Господа.
За да бъде воден човек от Истината, а не от измамата, той трябва да слуша това, което говори Исус Христос.
Думите на Неговото учение са записани в Божието Слово, и това е гласът на Истината: „Духът е, Който дава живот, плътта нищо не ползва, думите, които съм ви говорил, Дух са и живот са.“ (Йоан 6:63)
Духа оживотворява, плътта не принася никаква полза. Именно затова ние трябва да подчиним на Истината своите желания и целия си живот и това е, което означава да бъдем поклонници в Дух и Истина! Друго поклонение на Бога не е възможно, Той търси точно такива хора, а не тези, които Му предлагат своята версия на поклонение и любов.
Апостолите преминали определения от Бога път и изявили в изпитанията верността си към Господа, те не Го оставили, били са с Него и са получили от Него назначението за служение.
И служейки на Господа, оставали смирени овце. Те разбрали какво означава същноста на овцата в лицето на Божия Агнец и са учели другите на това със своя пример, а не чрез властта на ръководителя.
Исус ги е предупредил и им е показал Образът на служението. Той ги е учел чрез Своя пример на смирен и кротък по дух Човек.
Апостолите не са водели хората след себе си заради постигане на своите цели, но са се грижили за тях като за Божии агънца и овце, и са отдали живота си като свидетелство за верността си към своя Цар и Небесното царство, и към овцете Му. Те никога не са използвали Писанията, за да контролират стадото, или за свое обогатяване, но са водили всички под водителството на Пастира - Христос, разбирайки Божия път и власт.
Разбирайки, че малкото стадо има само един Пастир-Господ Исус, и че само Той може да изпълни Своите цели и планове за него. По тази причина, Святия Дух е бил в тях по същия начин, по който е бил и в Агнеца Божий. Бог продължил да върши чрез тях това, което е вършил чрез Агнето.
Трябва вярно да се следват думите, които Христос определя като Дух и живот, пребъдвайки в смирението и зависимостта на овцете от Пастира.
Но само когато Христос е призвал човека за ученик, той ще премине истинско обучение от Него, което ще устои, а не фалшиво което ще се провали.
„Вземете Моето иго върху си и научете се от Мене, защото съм кротък и смирен по сърце.“ (Матей 11:29)
Само след като човек е предал всичко в живота си на Христос, но не и преди това, или по друг начин, тогава Господ ще го постави и ще му повери да служи на Неговите овце. Ако човек е застанал в служение сам, или други хора са го поставили в него, а не Христос, той няма да води хората при Господа, но волно или неволно ще краде тяхната близост с Него- близостта на овцете с Пастира!
Божиите пътища са вечни и непроменими. Неговият Дух пребъдва изключително върху Неговите хора, с характера на Агнеца. Те са Божиите овце. Те следват Господа, защото са послушни и в тях няма своеволие. Всичко, от което се водят е не тяхната воля, а Божията воля.
Бог не принуждава хората на това, но Той търси тези, които ще го поискат сами, това е Неговата мъдрост, разделяща истински възлюбилите Го поклонници, от фалшивите. Той извежда Своите овце от света и ги води в Своя свят-Небесното царство. То се намира само от тези, които търсят на първо място него, а не света и неговите неща.
Бог призовава мнозина да Го последват, но Той няма да остане до онези, които Му отказват - там, където човекът избира да остане в старата си същност, стария човек.
Никой не трябва да се заблуждава-природата на Божиите деца трябва да бъде Исус Христос в тях. Тези, които обичат света, не познават Бога.
Света се възхищава на съвсем различен образ -на силните и властните, на успешните и винаги получаващите своето. А това са образа и същноста на звяра.
И щом хората възхитено следват друг образ, те не следват Господа Христа. Когато те слушат други думи, дали от човек, дали от духове, те не слушат от Господа. Исус Христос е вчера, днес и завинаги същият, и Неговото Слово е Словото, притежаващо същата сила, която е сътворила всичко.
Той никога не се е променил и не е променил Словото Си, не е променил Своята същност и Своя Път. Пътят на Христос извежда от света и води в Небесното царство, той не е ядене и пиене, а правда, мир и радост в Святия Дух.
Христос изобразява Своята същност (характера Си) в Своите овце.
Той Самият прави това, когато те Го следват, изпълняват волята Му и живеят Словото Му. И това е докато новото създание напълно не Го „погълне“ и не стане Негово подобие, докато те не станат живи жертвиагнета, отиващи на заколение заради любовта си към Него.
Когато човек приеме да е жертва на олтара на Господа, Господ слиза като огън на тази жертва и я пояжда - плътското в човека умира. Остава духът на човека с душата, която обича Господа и е съгласна вече не тя да живее, но Господ да живее в нея и да се изобразява, и тогава човека принася много плод за Царството на Господа.
Кой образ предизвиква вашето възхищение? Образът на овцете, които покорно следват Пастира и нямат своя воля, понеже са се отказали от нея, или-образа на славата на този свят?
Ако сте готови да приемете истината знайте, че това, на което се възхищавате, е образа, на който се покланяте!
Ние сами избираме кое е по-важно за нас-плътския живот, който произвежда грях, или живота по Духа, който ни прави Божии деца, отъждествява ни с Христос и ни прави едно с Него!
Превод: Светлина за теб
