Само с вяра в Христа
живот на всеки ще даря,
със сила от смъртта ще го спася
и в Рая ще го прибера.
Тогаз на този свят натегнал
от беззакония и плевел,
ще легне веч присъдата една,
смърт вечна в едно със Сатана.
В езерото огнено где с жупел
и газове отровни, в беди
ще бъдат всите непокорни,
безверни, непокаяни души.
От там излизане не ще да има
и там е вечност вън от Рай,
желеене и вопъл, ден, година,
и тъй жестоки мъки до безкрай.
Аз желая вас да ви спася,
но вий не искате сега да ви простя
и заведа там, гдето
тъй желае душата ви да бъде на Небето.
За свойта вяра във Христа
ти, брате, ще получиш във награда
корона, почест, вечна веселба
и всяка благодат, и слава.
Еова още се наричам,
но ето, пак ви каня, тъй обичам!
Аз Своите чеда добри,
на света изпращам, разбери.
Чрез тях говоря ти сега,
те Мойте думи ти предават,
и за спасение вестта добра
чрез своята уста ти подаряват.
Туй Аз отдавна върша упорито,
дано ме чуеш ти, човеко слаб!
Покай се и Сина Ми приеми,
защото пътят ти е зейнал гроб!
Аз тъй желая вси да ви спася
от таз измама и от таз лъжа,
що вашите глави тъй замаяни
приемат с вяра от врага Ми.
Той мами ви с пари, със слава,
предлага ви богатства, но е плява
туй нещо пред живота,
дето Сина Ми ви донесе на Голгота.
Пари, богатсво, скъпо злато
ще стрия тук на прах и ето,
тъй както на земята голи сте дошли,
пред Моя съд вий ще застанете сами.
С позора черен на челото морно,
с греха омразен за печат,
пред Моите нозе, безверни, ще застанеш
да те съдя Аз, Бога Свят.
Ръцете ти пак празни и тъй голи
към Мене ще протегнеш със молба,
но милост няма там тогава,
за туй Съм те приканвал Аз на таз земя.
И дни наред Съм викал и зовял,
дано да чуеш и да се покаеш,
защото ако тук в Сина Ми си повярвал,
не би те теб смъртта заметнала с воал.
Тъй черен, мрачен, скръбен и проклет,
където ти ще стенеш брате клет,
в безкрайни нощи, с вопъл ще зовеш
Сина Ми и накрай ще разбереш,
че си пропуснал този час блажен
за своята душа и опетнен
от свойте грехове безпотни,
погинал си навеки, смърттни.
Предупредих те и пак предупреждавам те сега,
приемеш ли в сърцето тез слова?,
спасението свое ще постигнеш
и радостни ръцете свои ще издигнеш.
С удивление, с неземна радост у сърце,
със сияние в очите ясни
и с мир безкраен, ти като дете
ще викнеш, ще запееш, Боже ясни!
Хвала и вечна слава на Исус, що мен спаси!
И с погнуса на своя стар живот ще се поспреш,
и лесно ти от него
чрез Сина Ми ще се отървеш.
Но Мойта радост ще почувстваш с пълнота,
когато е пред теб Голгота
и ти помислиш, пък и разбереш самин,
че за греха умря там Моя Син.
Сега когато тез слова
приемеш с надежда във сърцето,
моли се най-смирено на Отеца,
Той чува те прекрасно от Небето.
Чрез Своя Дух Святи, що тук пратил е
над теб да бди и наредил е,
на утешение и на подкрепа
да бъде Той за теб, човека.
Що с чисто покаяние и от сърце
към Мене гледа и милоста Ми съкрушен зове:
Христе, Ти Спасител мой Си
и дарил Си мен живота,
нека вкуся тук от Твоята Голгота.
Дай ми и покой и радост,
таз неземна благодат и сладост,
съкровище да трупам на Небето,
натам където влече ме веч сърцето.
С духовни дарби Ти ме обнови,
на Теб желая веч да служа, о Святи,
и тук при Теб да водя вси
човеци непокаяни, лъжци,
убийци, даже и дори
най-черни и помръкнали души,
и те към Теб с надежда да зоват,
и те да просят тая благодат,
що Твойте чудни думи мен откри ми
и тъй от черна смърт спаси ме.
