Мисли сега, човеко, ум ти имаш,
премисляй краткия си земен път.
Защо смути се твоето сърце ранено,
защо съзрях уплаха от тоз кратък съд?
Какво видя поглеждайки назад?
Какво добро видя? А злите си дела?
Тях ти съзря ли и видя ли ги сега?
Разбирам, ти ги криеш в паметта.
От всеки може да се скрият тука
и никой няма да съзре това,
което най-усърдно криеш в дълбините
на своята окаяна и гузничка душа.
Така ти мислиш. Скрил си надълбоко
това, което те изгаря, твоят грях.
Потискаш го в сърцето си безоко
и гледаш да замажеш своя страх.
И ти си мислиш, че успяваш,
и сам успокояваш гузната си съвест,
мислиш си-нали никой не знае,
и даже във очи ти виждам дързост.
Ех, горделивецо, признавам че успяваш
да скриеш срамните си подлички дела,
наистина успяваш туй да сториш,
но само пред човеците в света!
От Мен не мож да скриеш нищо,
нито лъжите, нито завистта,
не мож да скриеш помислите злите,
нито пък гордостта, безверието, алчността.
И злобата що имаш и тъй криеш,
пред Мен е, виждам я добре,
а пък високомерието ти надуто
и празнословието твое, смешно е!
Това е сал частица тъй нищожна
от твоите безбройни грехове,
в сърцето ти измама и безумство
ръка в ръка вървят, във теб са те.
Ех, душо горделива и надменна,
ти мъртва си във този свят от грях,
а мислиш си-живея пълнокръвно
и имам всичко, що си пожелах.
Наивно е да мислиш тъй, човече,
защото чака те след всичко гроб.
Защо ти е това което имаш,
не знаеш ли, че ти си жалък роб?
Робуваш и то с радост на врага си,
и той ще ти плати за лошите дела.
Заплата е приготвил, о горко ти,
и ти ще я получиш-това е тук смъртта!
За всички грехове дет носиш във душа си
ти ще получиш не добър венец-
смърт вечна, непрогледна и свирепа
ще е на земното ти битие конец.
Това що вършил си до тук, натам те води,
животът дет си изживял до днес е прах,
изпълнен е с неправди и незгоди,
с неискреност, с измама, с подъл страх.
Вземи сега това, което даром давам
на твоята измамена душа.
Ти питаш Ме-какво да взема даром?
Не знам какво предлагаш ми сега.
Чети това, ти, маловерецо смутени,
и сам ще разбереш що тебе тук ще дам,
чети и приеми това със вяра,
защото то за тебе е целителен балсам.
Аз ти дарявам най-чудесния подарък,
какъвто ти дори не си мечтал,
Аз ти дарявам Вечния Живот тъй сладък,
блаженна вечност и спасителния сал!
Учудено четеш ти тези думи,
не знаеш сам да вярваш ли сега
на тези Мои слова благословени,
които са Живот за твоята душа.
Това което ти редя ти приеми със вяра
и ще го имаш. Обещавам Аз,
Творецът и Създателят тук на безкрая,
подарявам всичко туй на теб, вземи без страх!
Сега внимателно се взри и слушай
какво ще кажа тук на твоето сърце!
Аз теб те сътворих с любов и сила
и ти си Моето загубено сега дете!
Но Аз те търсих много дни и нощи
и ето Ме пред тебе, Аз Съм ти баща,
желая да те взема до гърди Си
и с радост непокорството ти да простя.
Затуй сега Аз Съм при тебе, чадо,
и искам вече да не си в заблуда ти,
при Мене да се върнеш в Мойто лоно,
при братята си и при своите сестри.
Но ето, ти не знаеш пътя
и сам не знаеш где да тръгнеш ти,
пред теб е, виждам, кръстопътя,
и ти разколебан и неспокоен си.
Успокой се! Колко Аз те любя!
Нима ще те оставя във скръбта?
Не се страхувай, довери се смело!
Аз ще покажа на сърцето ти Христа!
Това е пътя да се върнеш у дома си,
там, дето е Живота, Вечността.
Исус Христос, брат твой разпнати
е Пътя дето води при Отца!
Заради Него (Той е твой Спасител)
Аз веч забравих твойте грехове.
Той стана жертва скъпа, осветена,
изкупи от смъртта и твоето сърце.
Там, на Голгота кръст един сияен,
издигнат бе във целия си ръст,
на него приковах греха омразен
и тамо твоята душа спасих от смърт.
Исус Христос, невинният Мой Агнец,
взема грехът ти и изстрада твойта смърт,
така от престъпленията на душа ти,
те Сам освободи на тоз Голготски кръст!
Кръвта Си свята и безценна
проля от обич към човека, Своя брат,
тъй Сам стана Път ясен и надежден
за теб, човеко, към Отеца Свят.
За да достигнеш до Живота Вечен,
за да пребъдваш вечно в радостта,
сал вяра във Исус Христос, човеко,
теб нужна е, така ще те спася!
Повярвай във Исуса и не бой се!
Тогава Сам Той ще те води за ръка!
Доверие Му имай! Тук не май се!
Тръгвай със Спасителя си веднага!
Защото няма време, иде краят.
Сега те кани Той във радостта,
изпуснеш ли туй благодатно време
не ще намериш ти Спасител, а Съдия!
Сега повярвай! Довери Ми се, човеко!
Повярвай във Пресвятия Агнец!
Покай се! Не повтаряй свойте грешки,
и Вечност в радост ще получиш кат венец!
Това Аз имах да ти кажа, слепи,
това Живота е за тебе, запомни!
Приемеш ли поканата Ми свята,
във Рая ще пребъдваш всички дни.
Отхвърлиш ли със присмех тук ръка Ми,
горчиво ще се каеш сам си ти,
и нищо, нищо няма да спечелиш,
освен горчилката на изживените в греха ти дни!