Време е за офанзива,
срещу "святост" крива,
имаш ли пробивни думи,
срещу лепнещи локуми?
Време е за скан на диска,
на всяка мухоморка близка,
имаш ли духовно сито,
за фарисейството покрито?
Време е за гюрултия,
срещу куца дюлгерия,
имаш ли Основа яка,
или още си в батака?
Време е да те намразят
и името ти да погазят,
тез, които те ласкаха,
а за другото мълчаха!
Време е да порастеш
и истините да прозреш,
във пустинята със Бога,
без дозата църковна дрога!
Втори клас
Трудно ли се изтрезнява,
когато си църквохолик?
Пустинята приятна става,
чуваш ли във нея Вик!
Умът закоравен тогава,
го очаква мощен шок
и крепостите съкрушава,
Святия Небесен Ток!
Пустинята си заслужава,
когато си църквохолик,
църквата се изпарява,
под Изгарящия Лик!
Членството ти избледнява,
когато насаме си с Бог,
святостта се подновява
и Гейзерът кипи висок!
Църковния Исус остава,
под пясъчния саркофаг
и демони се попикават,
пред разветия ти флаг!
Лесно ли се побеждава,
когато си Христохолик?
Църквата по-жива става,
има ли във тебе Вик!
Идва трети клас тогава,
с късане на пъпна връв
и първата храна корава
и отричане до кръв...
Трети клас
Твърдата храна боли,
себето хрипти преклано,
околните въртят глави:
"На сектанта ко му стана?".
Тежки камъни да носи,
ученикът се калява
и на ходилата боси,
той кубинките надява!
Навън да спи и огладнял
и бит, отхвърлен и презрян,
в Духа да бди и ожаднял,
но от чаша чай несгрян!
Заговори, панаири,
удари от всички близки,
шепнене за харакири,
за усмирителните ризки!
Твърдата храна търси,
захвърлените поучавай
и словото ти да коси,
давай, яко, продължавай!
Четвърти клас
Явна ли е тишината,
когато за Христос говориш,
просветляват ли лицата,
щом устата си затвориш?
Чупят ли се сто хомота,
пред очите за минути,
чрез Христовата Голгота,
чезнат ли тъми нечути?
Мир изтича ли дълбок,
цели ли грабени души,
чуваш ли гласа на Бог,
когато всичко се руши?
Изливат ли се небесата,
щом извикаш:"Отче мой!",
отчайва ли се сатаната,
щом дочуе:"Той е Мой!"?
Въртиш ли меча кат перце,
виждаш ли засади скрити,
във предателско сърце,
щита угася ли стрелите?
Нозете да са подковани,
яко в Благата му Вест,
а правдата от Кръстни рани,
е твоя броня, твоя чест!
Със истина се препаши,
шлемът да стои високо,
в него да се натроши,
обвинение жестоко!
Спасението побеждава
и Вестта ще завладява,
вярата ти надделява --
Словото се потвърждава!
Прочее, братя мои, усилвайте се в Господа и в мощта на силата Му;
облечете се във всеоръжието Божие, за да можете устоя против дяволските козни,
защото нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите,
против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове
на злобата. Заради това приемете Божието всеоръжие, за да можете се възпротиви
в лош ден и, като надвиете всичко, да устоите. И тъй, стойте, като си препашете
кръста с истина и се облечете в бронята на правдата, и обуйте нозете си в готовност
да благовестите мира; а над всичко вземете щита на вярата,
с който ще можете угаси всички нажежени стрели на лукавия; вземете и шлема
на спасението и духовния меч, който е Божието слово; с всяка молитва и просба
молете се духом във всяко време и старайте се за същото това с всяко постоянство
и молба за всички светии.
Ефесяни 6 :10 -- 18
Пети клас
Когато силата нарасне
и умът се просветли
и плътското пригасне,
постенето не боли!
Умират много страхове,
владеещи от неведение,
виждаш скрити грехове
и мотиви в поведение!
Врагът от тебе се бои --
знаеш принципи и тайни
и трудно би те уловил,
на изкушения омайни!
Принципите на света,
той прилага и на нас,
стар ятак му е плътта
и врата за всеки бяс!
И той е като великан,
чрез човешки сетива,
без тях е като окован
и със наритана глава!
Надрасни си сетивата
и Матрица ще съзреш,
ще си между двата свята
и Пътя си ще разбереш...
Писах вам, бащи, защото познавате Този,
Който е отначало. Писах вам, младежи,
защото сте силни, и Божието слово пребъдва във вас,
и победихте лукавия.
Не любете света, нито каквото е на света.
Ако люби някой света, в него няма любов към Отца.
Защото всичко що е в света, - похотта на плътта, пожеланието на очите,
и тщеславието на живота, -
не е от Отца, но е от света; и светът преминава,
и неговите похоти; а който върши Божията воля, пребъдва до века.
1 Йоаново 2 : 14 -- 17
Защото всеки, който се храни с мляко, е неопитен
в учението за правдата, понеже е младенец;
а твърдата храна е за пълнолетните,
които чрез упражнение са обучили чувствата си
да разпознават доброто и злото.
Евреи 5 : 13 -- 14
Шести клас
Невидимия Бог да виждаш,
през трудностите на деня,
на чужд успех да не завиждаш
и да не правиш го сплетня!
Света редовно да громиш,
че и фалшивото смирение
и за престиж да не ламтиш,
ни за човешко одобрение!
На сиромасите да даваш,
да не презираш цвят на кожа,
предалите да не предаваш
и да избавяш ги от ножа!
Да отсъждаш справедливо,
с добър съвет да насърчиш
и към израснали накриво,
изобличение да не пестиш!
И нелицемерно да обичаш,
да не пресмяташ за изгода,
лицемерието да събличаш,
да не боиш се пред народа!
В гнева си да не ослепееш,
в скръбта си да не престоиш,
в страха си да не онемееш
и пред смъртта да устоиш!
Ако прибързано осъдиш,
навреме да се коригираш,
гордостта си да напъдиш
и ближния си да разбираш!
Бога си да благославяш
и голота да не скверниш,
ближния да благославяш,
от заемане да не страниш!
Словото да препрочиташ,
в живота си да го съзираш,
Господното да предпочиташ,
мамонското па да презираш!
В молитвата да си естествен
и тъй да искаш от Баща си
и отговорът свръхестествен,
ще спаси те, щом в беда си!
И да възпяваш Го спонтанно,
любов е туй, не рециталство,
Духът Му тръска ураганно,
артистично самохвалство!
Празниците да изпитваш --
да не последваш суетите
и идолите да разритваш --
да не мигнат ти очите!
Със Възкресения да ходиш,
през мъртвотата на света,
при Него другите да водиш,
ти, ученико на Христа!
срещу "святост" крива,
имаш ли пробивни думи,
срещу лепнещи локуми?
Време е за скан на диска,
на всяка мухоморка близка,
имаш ли духовно сито,
за фарисейството покрито?
Време е за гюрултия,
срещу куца дюлгерия,
имаш ли Основа яка,
или още си в батака?
Време е да те намразят
и името ти да погазят,
тез, които те ласкаха,
а за другото мълчаха!
Време е да порастеш
и истините да прозреш,
във пустинята със Бога,
без дозата църковна дрога!
Втори клас
Трудно ли се изтрезнява,
когато си църквохолик?
Пустинята приятна става,
чуваш ли във нея Вик!
Умът закоравен тогава,
го очаква мощен шок
и крепостите съкрушава,
Святия Небесен Ток!
Пустинята си заслужава,
когато си църквохолик,
църквата се изпарява,
под Изгарящия Лик!
Членството ти избледнява,
когато насаме си с Бог,
святостта се подновява
и Гейзерът кипи висок!
Църковния Исус остава,
под пясъчния саркофаг
и демони се попикават,
пред разветия ти флаг!
Лесно ли се побеждава,
когато си Христохолик?
Църквата по-жива става,
има ли във тебе Вик!
Идва трети клас тогава,
с късане на пъпна връв
и първата храна корава
и отричане до кръв...
Трети клас
Твърдата храна боли,
себето хрипти преклано,
околните въртят глави:
"На сектанта ко му стана?".
Тежки камъни да носи,
ученикът се калява
и на ходилата боси,
той кубинките надява!
Навън да спи и огладнял
и бит, отхвърлен и презрян,
в Духа да бди и ожаднял,
но от чаша чай несгрян!
Заговори, панаири,
удари от всички близки,
шепнене за харакири,
за усмирителните ризки!
Твърдата храна търси,
захвърлените поучавай
и словото ти да коси,
давай, яко, продължавай!
Четвърти клас
Явна ли е тишината,
когато за Христос говориш,
просветляват ли лицата,
щом устата си затвориш?
Чупят ли се сто хомота,
пред очите за минути,
чрез Христовата Голгота,
чезнат ли тъми нечути?
Мир изтича ли дълбок,
цели ли грабени души,
чуваш ли гласа на Бог,
когато всичко се руши?
Изливат ли се небесата,
щом извикаш:"Отче мой!",
отчайва ли се сатаната,
щом дочуе:"Той е Мой!"?
Въртиш ли меча кат перце,
виждаш ли засади скрити,
във предателско сърце,
щита угася ли стрелите?
Нозете да са подковани,
яко в Благата му Вест,
а правдата от Кръстни рани,
е твоя броня, твоя чест!
Със истина се препаши,
шлемът да стои високо,
в него да се натроши,
обвинение жестоко!
Спасението побеждава
и Вестта ще завладява,
вярата ти надделява --
Словото се потвърждава!
Прочее, братя мои, усилвайте се в Господа и в мощта на силата Му;
облечете се във всеоръжието Божие, за да можете устоя против дяволските козни,
защото нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите,
против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове
на злобата. Заради това приемете Божието всеоръжие, за да можете се възпротиви
в лош ден и, като надвиете всичко, да устоите. И тъй, стойте, като си препашете
кръста с истина и се облечете в бронята на правдата, и обуйте нозете си в готовност
да благовестите мира; а над всичко вземете щита на вярата,
с който ще можете угаси всички нажежени стрели на лукавия; вземете и шлема
на спасението и духовния меч, който е Божието слово; с всяка молитва и просба
молете се духом във всяко време и старайте се за същото това с всяко постоянство
и молба за всички светии.
Ефесяни 6 :10 -- 18
Пети клас
Когато силата нарасне
и умът се просветли
и плътското пригасне,
постенето не боли!
Умират много страхове,
владеещи от неведение,
виждаш скрити грехове
и мотиви в поведение!
Врагът от тебе се бои --
знаеш принципи и тайни
и трудно би те уловил,
на изкушения омайни!
Принципите на света,
той прилага и на нас,
стар ятак му е плътта
и врата за всеки бяс!
И той е като великан,
чрез човешки сетива,
без тях е като окован
и със наритана глава!
Надрасни си сетивата
и Матрица ще съзреш,
ще си между двата свята
и Пътя си ще разбереш...
Писах вам, бащи, защото познавате Този,
Който е отначало. Писах вам, младежи,
защото сте силни, и Божието слово пребъдва във вас,
и победихте лукавия.
Не любете света, нито каквото е на света.
Ако люби някой света, в него няма любов към Отца.
Защото всичко що е в света, - похотта на плътта, пожеланието на очите,
и тщеславието на живота, -
не е от Отца, но е от света; и светът преминава,
и неговите похоти; а който върши Божията воля, пребъдва до века.
1 Йоаново 2 : 14 -- 17
Защото всеки, който се храни с мляко, е неопитен
в учението за правдата, понеже е младенец;
а твърдата храна е за пълнолетните,
които чрез упражнение са обучили чувствата си
да разпознават доброто и злото.
Евреи 5 : 13 -- 14
Шести клас
Невидимия Бог да виждаш,
през трудностите на деня,
на чужд успех да не завиждаш
и да не правиш го сплетня!
Света редовно да громиш,
че и фалшивото смирение
и за престиж да не ламтиш,
ни за човешко одобрение!
На сиромасите да даваш,
да не презираш цвят на кожа,
предалите да не предаваш
и да избавяш ги от ножа!
Да отсъждаш справедливо,
с добър съвет да насърчиш
и към израснали накриво,
изобличение да не пестиш!
И нелицемерно да обичаш,
да не пресмяташ за изгода,
лицемерието да събличаш,
да не боиш се пред народа!
В гнева си да не ослепееш,
в скръбта си да не престоиш,
в страха си да не онемееш
и пред смъртта да устоиш!
Ако прибързано осъдиш,
навреме да се коригираш,
гордостта си да напъдиш
и ближния си да разбираш!
Бога си да благославяш
и голота да не скверниш,
ближния да благославяш,
от заемане да не страниш!
Словото да препрочиташ,
в живота си да го съзираш,
Господното да предпочиташ,
мамонското па да презираш!
В молитвата да си естествен
и тъй да искаш от Баща си
и отговорът свръхестествен,
ще спаси те, щом в беда си!
И да възпяваш Го спонтанно,
любов е туй, не рециталство,
Духът Му тръска ураганно,
артистично самохвалство!
Празниците да изпитваш --
да не последваш суетите
и идолите да разритваш --
да не мигнат ти очите!
Със Възкресения да ходиш,
през мъртвотата на света,
при Него другите да водиш,
ти, ученико на Христа!
