Нагряваха ме със словото за Христовите кръстни мъки,
докато омекнах. Съответно ме прибраха и на топло,
за да не изстина и пак ме загряваха,
вследствие на което се размекнах.
И да ви кажа, олекна ми. В сравнение със премръзналия
и закоравен свят, от който идвах,
тая топлина ме промени в друг човек.
Животът вече не изглеждаше студен и груб,
а пълен с надежда и радост.
Загряването определено поразтопи горните ми пластове
и се избавих от доста нечисти примеси.
Още докато бях мек и податлив на обработка,
ме сложиха в калъпа и ме пресоваха
до желаната от тях църковна форма.
Там постепенно изстинах и се втвърдих.
Втвърдих се против света.
Против останалите църковни калъпи.
Против различните от мен.
Вярвах в любовта, а бях груб с тях.
Вярвах в милостта, а ги осъждах.
Вярвах в прошката, а ги охулвах.
Вярвах че сме братя, а ги имах за чужди.
И тогава срещнах Теб... Не, по-скоро Ти ме срещна.
Абе направо ме блъсна. И начупи калъпната ми форма.
И ме разтопи и пречисти цялостно,
чак до скритите и най-дълбоки пластове на същността ми.
Примесите изгоряха, калъпите не издържаха.
И ми даде образа на Своя Син.
Аз си мислех, че Го познавам, че съм Го срещнал преди
но уви, било е от втора ръка.
Аз си мислех, че съм много горещ, дори нажежен,
но след срещата със Твоята слава, разбрах,
че съм бил хладък и блудкав.
Признах си, че съм недостоен за Теб
и бях готов сам да тръгна към ада,
защото в Твоето свято присъствие се видях нечист.
Чух думите Ти, с които ме спря и като вулкан от земята
до небето изникна пред мен кръста на Твоя син.
И неговата кръв, заради която Ти си ме приел за свой.
Не по мои заслуги, но по Негови.Това ме направи жив и силен, дързък и праведен.
Несъвършен, но праведен!
Праведен човек, който се усъвършенства с радост.
Тогава ме изгониха навън, на студа, за да умра,
защото се преобразих по образа на Твоя син
и оскверних техните калъпи.
Преди това никога не съм си представял, че ще изляза навън.
Та нали мястото ми е вътре, където е топлината.
Тя се оказа хладкост...
Навън съм вече 10 години и не съм изстинал. Горя. Всеки ден. Всяка нощ.
Зарязах правилата им и прогледнах.
Оставих храната и ми се наситих.
Отрекох се от думите им и станах свободен човек.
Нямам пълното знание, но вярвам от сърце.
Знам, че гледаш в мотивите ми и думите ми към Теб намаляха.
Ти ме изведе навън, за да се науча да ходя с Теб.
Аз познавах само Сина Ти,
но Ти си Го пратил, за да ни доведе при Теб. Татко!
докато омекнах. Съответно ме прибраха и на топло,
за да не изстина и пак ме загряваха,
вследствие на което се размекнах.
И да ви кажа, олекна ми. В сравнение със премръзналия
и закоравен свят, от който идвах,
тая топлина ме промени в друг човек.
Животът вече не изглеждаше студен и груб,
а пълен с надежда и радост.
Загряването определено поразтопи горните ми пластове
и се избавих от доста нечисти примеси.
Още докато бях мек и податлив на обработка,
ме сложиха в калъпа и ме пресоваха
до желаната от тях църковна форма.
Там постепенно изстинах и се втвърдих.
Втвърдих се против света.
Против останалите църковни калъпи.
Против различните от мен.
Вярвах в любовта, а бях груб с тях.
Вярвах в милостта, а ги осъждах.
Вярвах в прошката, а ги охулвах.
Вярвах че сме братя, а ги имах за чужди.
И тогава срещнах Теб... Не, по-скоро Ти ме срещна.
Абе направо ме блъсна. И начупи калъпната ми форма.
И ме разтопи и пречисти цялостно,
чак до скритите и най-дълбоки пластове на същността ми.
Примесите изгоряха, калъпите не издържаха.
И ми даде образа на Своя Син.
Аз си мислех, че Го познавам, че съм Го срещнал преди
но уви, било е от втора ръка.
Аз си мислех, че съм много горещ, дори нажежен,
но след срещата със Твоята слава, разбрах,
че съм бил хладък и блудкав.
Признах си, че съм недостоен за Теб
и бях готов сам да тръгна към ада,
защото в Твоето свято присъствие се видях нечист.
Чух думите Ти, с които ме спря и като вулкан от земята
до небето изникна пред мен кръста на Твоя син.
И неговата кръв, заради която Ти си ме приел за свой.
Не по мои заслуги, но по Негови.Това ме направи жив и силен, дързък и праведен.
Несъвършен, но праведен!
Праведен човек, който се усъвършенства с радост.
Тогава ме изгониха навън, на студа, за да умра,
защото се преобразих по образа на Твоя син
и оскверних техните калъпи.
Преди това никога не съм си представял, че ще изляза навън.
Та нали мястото ми е вътре, където е топлината.
Тя се оказа хладкост...
Навън съм вече 10 години и не съм изстинал. Горя. Всеки ден. Всяка нощ.
Зарязах правилата им и прогледнах.
Оставих храната и ми се наситих.
Отрекох се от думите им и станах свободен човек.
Нямам пълното знание, но вярвам от сърце.
Знам, че гледаш в мотивите ми и думите ми към Теб намаляха.
Ти ме изведе навън, за да се науча да ходя с Теб.
Аз познавах само Сина Ти,
но Ти си Го пратил, за да ни доведе при Теб. Татко!