JavaScript е деактивиран. За да използвате изцяло сайта, моля, активирайте JavaScript във вашия браузър.

Отговори в темата

Съобщение: <blockquote data-quote="Светлина за теб" data-source="post: 100" data-attributes="member: 1">Нагряваха ме със словото за Христовите кръстни мъки, докато омекнах. Съответно ме прибраха и на топло, за да не изстина и пак ме загряваха, вследствие на което се размекнах. И да ви кажа, олекна ми. В сравнение със премръзналия и закоравен свят, от който идвах, тая топлина ме промени в друг човек. Животът вече не изглеждаше студен и груб, а пълен с надежда и радост. Загряването определено поразтопи горните ми пластове и се избавих от доста нечисти примеси. Още докато бях мек и податлив на обработка, ме сложиха в калъпа и ме пресоваха до желаната от тях църковна форма. Там постепенно изстинах и се втвърдих. Втвърдих се против света. Против останалите църковни калъпи. Против различните  от мен. Вярвах в любовта, а бях груб с тях. Вярвах в милостта,  а ги осъждах. Вярвах в прошката, а ги охулвах. Вярвах че сме братя, а ги имах за чужди. И тогава срещнах Теб... Не, по-скоро Ти ме срещна. Абе направо ме блъсна. И начупи калъпната ми форма. И ме разтопи и пречисти цялостно, чак до скритите и най-дълбоки пластове на същността ми. Примесите изгоряха, калъпите не издържаха. И ми даде образа на Своя Син. Аз си мислех, че Го познавам, че съм Го срещнал преди но уви, било е от втора ръка. Аз си мислех, че съм много горещ, дори нажежен, но след срещата със Твоята слава, разбрах, че съм бил хладък и блудкав. Признах си, че съм недостоен за Теб и бях готов сам да тръгна към ада, защото в Твоето свято присъствие се видях нечист. Чух думите Ти, с които ме спря и като вулкан от земята до небето изникна пред мен кръста на Твоя син. И неговата кръв, заради която Ти си ме приел за свой. Не по мои заслуги, но по Негови.Това ме направи жив и силен, дързък и праведен. Несъвършен, но праведен! Праведен човек, който се усъвършенства с радост. Тогава ме изгониха навън, на студа, за да умра, защото се преобразих по образа на Твоя син и оскверних техните калъпи. Преди това никога не съм си представял, че ще изляза навън. Та нали мястото ми е вътре, където е топлината. Тя се оказа хладкост... Навън съм вече 10 години и не съм изстинал. Горя. Всеки ден. Всяка нощ. Зарязах правилата им и прогледнах. Оставих храната и ми се наситих. Отрекох се от думите им и станах свободен човек. Нямам пълното знание, но вярвам от сърце. Знам, че гледаш в мотивите ми и думите ми към Теб намаляха. Ти ме изведе навън,  за да се науча да ходя с Теб. Аз познавах само Сина Ти, но Ти си Го пратил, за да ни доведе при Теб. Татко!</blockquote>

Име

Проверка

Търсене

Търсене

Отговори в темата