JavaScript е деактивиран. За да използвате изцяло сайта, моля, активирайте JavaScript във вашия браузър.

Отговори в темата

Съобщение: <blockquote data-quote="Светлина за теб" data-source="post: 524" data-attributes="member: 1">СТРАННА ХАРМОНИЯ (ЧЕТИРИЛОГИЯ) част първа БОЛНО СЪРЦЕ Аз бях просяк -- хленчещ, във дрипи, от догми и страх, суета и провали, бях нищожен -- на очите със ципи, от гордост, омраза, живях -- за похвали. Аз бях отхвърлен, презрян и самотен, аз се презрях -- комплекс от коплекси, израстнах накриво, хилав, сиротен, див, непокорен, със зверски рефлекси. "аз?"Как звучи... Кой съм? Аз плачех, затворен в сърцето си сред мечти нелетяли, пропадах... сам... ..................................сам... ................................................сам... .........................................................сам аз се влачех, сам, без любов, с рими лъч невидяли. Някъде -- късче от бледо-пъстра мозайка, протягах ръце -- в тях -- чисто, плахо сърце, търсих истина, нежност, нестоплен от майка, баща, от никой човек... познат -- по лице. О, как тъжен съм днес, толкова тежки, са тез спомени -- не ще никой узнае, мое сърце -- разпнато сред грешки, спри не търси в този гроб... ...ах, пак сълза е... Аз бях картина -- есен със снежни коси, аз бях кристал -- отразил само мрак, аз бях мост -- обречен -- ей тъй -- да виси, бях дързък -- без релси... бях влак. Аз бях балада -- отчайващо дълга и кратка, като въже със примка мълчаща на края, аз бях цар -- Самуил, бях като патка, протягаща шия... сатър. Бях тъй окаян. Аз бях цвете, жадно за вятър, аз бях аромат, копнеещ за дъх, аз бях декор във евтин театър, аз бях влага по свличащ се мъх. Аз бях бързей -- увлечен,увличащ, бях водопад, а животът -- скалата, станах пяна -- химерен, обичащ, бях върба -- меланхолна, разлата. Бях горчив от невкусвана сладост, аз бях сълза -- умираща в длан, аз бях тъжен в бликаща младост, аз бях хаос в анархичният план. Но в дрипите тлееше голямо сърце, голямо и празно -- кат замък от сага, пълно с копнежи -- Икар, восък, перце, още едно... полет, радост... бездна и влага . Аз бях дъжд -- неочакван и чакан, аз бях струна с възли крещящи, аз бях поет, мрамор разплакан, бях дреха сред кръпки корящи. Аз бях кораб, с платна неразпъвани, от бурите бягах, в рифове спрях, изплувах, с колене непрегъвани, пак бури търсех, за победи горях. Бях тъй богат -- с наследството-детство, но никой не щеше чистотата да види, умирах от глад -- предложиха средство: "Продай сълзите си!"...и две празни миди. Нямам бисери, само черупка корава... Гладен съм гладен.."Този смях тъй звънлив -- дай го -- за маска -- гъвкава!" и оттогава, аз станах плячка -- ето просяк дръглив. Не можех да плача, само в рими изливах, сълзи за сълзите отдавна забравени, устни разтварях и с крясък закривах, очи безмълвни, в тръпки сподавени. Аз бях длан, но си купих юмруци, светът бил жесток, чух,че длан значи роб, започнах да къртя -- глави, чух за звуци, с които си лъв... стига ясли и зоб!!! Бях нежна чаша сред мазни ръце, осквернена от думи и очи похотливи, аз бях мазен, със лукаво сърце, а то изстина -- от лъжи мълчаливи. Аз бях въртележка -- за души и надежди и въртях до припадък толкоз много сърца, бях нежен поет -- в романтични одежди, неловим, изчезващ, със тъжни лица. "АЗ!!!" Как звучи -- шут и просякът в склада, аз бях заря, но ми бе нужна нощта, тогава бях силен, бях също и клада, от страст и любов, съзнал моща в немощта. В немоща на другите просяци -- слаби, да дръзнат да влязат в душите си кални, кирпичи да правят, но аз влизах и грабех, мечтите -- за трон -- над тълпи карнавални. Аз бях опасен, бях млад леопард, гъвкав и умен и хищен и цветен, абе бях змия и то в авангард и прелъстявах с бичът преплетен. С дръжка от критика, с жили от жлъч, ирония, огън, с лице от сарказъм, кого не жигосах, но аз бях и лъч, но лунен - -ето изгрев... о, спазъм! Аз бях капан, незаложен, но бях, аз бях странник, във странна страна, аз бях в капан -- на сънят, а не спях, но той бе гладен, аз пък... храна. Аз бях плод -- сритан, обгниващ, неузрял, но с червей от хорска мълва, аз бях бунтар -- отровен, обливащ, с плашещи думи битието -- мъгла. Аз бях ненужен, като стара подкова, аз бях килер, задръстен с боклуци, аз бях мъдър -- в пулсиращо слово, аз бях мъртъв -- от мъдрости куци. Аз бях стрела -- безмилостно точна, проникваща там дето пулсът извира, аз бях надежда -- бях вада оточна, на много болки... бях волна лира. Аз бях врата -- обкована, оплюта, с рани от брадви и огнен език, аз бях ключ -- из брави залутан, аз бях ехо търсещо вик. Исках простор, бях птица във клетка, исках борба -- там -- в Висините, сокол, не славей, бях в епруветка, още дете, но с бяло в косите. Аз бях грешник, подтикващ към грях, бях и проклет, влачещ проклятия, бях толкова мръсен, едва се търпях, бях зов за помощ сред сухи понятия. Бях мълчание, хранещо крясък, бях водач, ослепял в прахове, знаех -- в мен тлее бляс-трясък, но мълчах -- под безброй страхове. Бях от желязо, но в корозия цял, непреклонен, но в ужас пред Вечността, сънувах убийства, видях се умрял, о, скръб, виках НЕ към Смъртта. Чух за ИСУС -- на кръст бил умрял и кво? Страдания много в света... Четях поети -- вдъхновен и презрял, души еснафски, на скотове гнета. Търсех Истина -- пресявах лъжите, мислех, че сам, сам трябва да блъскам, към съвършенство, но ИСУС бе в очите, странен и силен, в кръвта Си опръскан. Аз бях родилка удавена в пот, в конвулсии разкъсван безспирно, аз бях заченал "Аз съм-живот" нов, сънуван... гласче неразбирно! Бях, бях, бях -- плюс-минус безкрайност, но, но, но, но -- равен на нула, грях, грях, грях -- няма решение, ето, ето, ето -- ИСУС -- опрощение!!!</blockquote>

Име

Проверка

Търсене

Търсене

Отговори в темата