Христос е казал: „Никой служител не може да служи на двама господари, защото или ще намрази единия и другия ще обикне, или ще се привърже към единия, а другия ще презира. Не можете да служите на Бога и на мамона.“ (Матей 16:13)
Когато Бог повежда Мойсей да изведе израиляните от Египет, Фараон използва няколко уловки. Първо той му казва да отидат да принесат жертва на Бога в тази земя. Така е искал робите му да останат на територията на Египет. По този начин смисълът на служенето на Бога напълно се губи. Защото израиляните биха си останали роби, ако не излязат от Египет, дори да извършват поклонение и да принасят жертви.
Същото се отнася и за християнството. Знаем, че ако Синът ни освободи, тогава наистина ще бъдем свободни.
Бог призовава християните да излязат от духовното робство на този свят, да спрат да боготворяват богатството, успеха и собствения си егоизъм.
Но, за съжаление, често се случва човек да не иска да “излезе от Египет”, вътрешният му свят остава същият, както преди. Само външните форми се променят. Той може да ходи в някоя църковна общност и външно да изглежда благочестив, но вътре си остава същият. Точно затова Христос е казал горните думи. Бог се нуждае от нашето обновено и любящо сърце, а не от ритуали и традиции.
В днешния съвременен свят все по-популярно става християнството без Христос. Исус е сведен до нивото на учител на нравствеността, един от многото, а християнството просто е превърнато в етично учение. Но неговата същност е съвсем различна, то извежда човека от рамките на този свят и му дава духовна свобода в общение с Бога, дава му Небето и вечния живот. И за това нещо има само един път и Пътят е Исус Христос, нашия Господ и Спасител. Само Той може да изведе човека от робството на греха и да му покаже Небето. Без това християнството, всъщност, се превръща в едно от многото учения, с които е пълен света и много от тях провъзгласяват високи нравствени идеали.
После Фараон казва на Мойсей и Аарон да отидат да пожертват на Господа, техния Бог в пустинята, но не много далеч и да Му се помолят и за него. Тази уловка е по-фина от първата. Фараон е искал по този начин да има някаква връзка с миналото, така че при първата трудност хората да си спомнят как са живяли преди и да имат възможност да се върнат. Знаем, че в пустинята израиляните си спомнили колко вкусно са се хранели в Египет, забравяйки колко много са работили и как са ги убивали.
Много християни не искат да оставят това, от което Бог иска да бъдат освободени, и не се отдалечават много от предишното си състояние. Това могат да бъдат тайни грехове, може да бъде непростителност или завист, обида или непослушание, гордост или похот. Всичко това са останки от стария живот, които ги дърпат назад. Това са крепостите на греха, оставени отзад. Идва време на изпитание и врагът нанася удар в гърба. Човека се връща там, отгдето е излязъл. Затова Христос е казал едни други думи: “Никой, който е сложил ръката си на ралото и гледа назад, не е за Божието царство.“ (Лука 9:62)
Третата уловка на Фараон е нещото, което не е искал да допусне за израиляните: той им казал да идат да пожертват на Бога, но без децата си.
В това също има таен замисъл- да лиши Божия народ от бъдещето му. Защото децата са бъдещето, те ще дойдат да ни заменят.
Отговорността на всеки християнин е да възпитава децата си, да им предаде духовното наследство на вярата. Апостол Павел пише на Тимотей, че си припомня нелицемерната му вяра, която са имали и майка му и баба му.
В Библията многократно се повтаря, че духовното възпитание на децата е отговорност на техните родителите. Обаче, Сатана много иска да прекъсне приемствеността на поколенията.
Преди години, в бившата СССР на вярващите християни беше забранено да водят децата на богуслуженията им и да ги възпитават в библейски дух, те им се отнемаха и се настаняваха в детски домове. Безбожните власти искаха да превърнат църквите в унили събрания на възрастни хора, които доживяват там живота си, където е тъжно и мрачно, където никой не иска да дойде втори път, и които с времето ще изчезнат от самосебе си.
И четвъртата уловка на Фараон за израиляните е, че им каза да идат всичките да пожертват на Бога, но без животните си. Спомнете си, че Бог заповяда на Моисей не само да излезе от Египет, но и да Му принесе жертви, т.е. да извърши служение, както беше прието в Стария Завет. И ако няма животни за жертвоприношение, тогава служението е невъзможно. Това е целта на Фараон - да лиши израиляните от възможността да служат на Бога. Той прие факта, че е невъзможно да ги задържи в Египет и им позволи да си тръгнат. Но изходът им се лишаваше от смисъл без служение на Бога. Така че, дяволът желае християните също да не могат или да не искат да Му служат.
Днес не се принасят в жертва на Бога животни, но Бог е поставил и за нас някои изисквания (можем да ги разгледаме като жертва от наша страна), без които не можем да Му послужим.
Сатана иска вярващите да бъдат безразлични енориаши, които полират цъковните пейки веднъж седмично. Той не желае благата вест да се разпространи по света, защото това е най-главното служение, възложено на християните. За него е важно църквата да се затвори сама в себе си, да не расте и да не се развива, хората там да не служат истински на Бога.
Такова християнство е обречено. Бог очаква пълно посвещение. И не защото е Негов каприз, това е необходимо за самите нас. Защото няма среда между Бога и дявола, света и Небето. Това в човека, което не принадлежи на Бога, принадлежи на Сатана.
Жестока война се води за душата на човека и тя се води и в душата на самия човек. Бог ни освобождава от робството на греха, извежда ни от духовния Египет, а дяволът препятства на това. Но всеки избира сам.
Нека сатанинската лъжа да не ви излъже, тя е ясно видима в светлината на Божието Слово. Влезте в тази Светлина и живейте победоносен духовен живот! Амин.
Превод: Светлина за теб
Когато Бог повежда Мойсей да изведе израиляните от Египет, Фараон използва няколко уловки. Първо той му казва да отидат да принесат жертва на Бога в тази земя. Така е искал робите му да останат на територията на Египет. По този начин смисълът на служенето на Бога напълно се губи. Защото израиляните биха си останали роби, ако не излязат от Египет, дори да извършват поклонение и да принасят жертви.
Същото се отнася и за християнството. Знаем, че ако Синът ни освободи, тогава наистина ще бъдем свободни.
Бог призовава християните да излязат от духовното робство на този свят, да спрат да боготворяват богатството, успеха и собствения си егоизъм.
Но, за съжаление, често се случва човек да не иска да “излезе от Египет”, вътрешният му свят остава същият, както преди. Само външните форми се променят. Той може да ходи в някоя църковна общност и външно да изглежда благочестив, но вътре си остава същият. Точно затова Христос е казал горните думи. Бог се нуждае от нашето обновено и любящо сърце, а не от ритуали и традиции.
В днешния съвременен свят все по-популярно става християнството без Христос. Исус е сведен до нивото на учител на нравствеността, един от многото, а християнството просто е превърнато в етично учение. Но неговата същност е съвсем различна, то извежда човека от рамките на този свят и му дава духовна свобода в общение с Бога, дава му Небето и вечния живот. И за това нещо има само един път и Пътят е Исус Христос, нашия Господ и Спасител. Само Той може да изведе човека от робството на греха и да му покаже Небето. Без това християнството, всъщност, се превръща в едно от многото учения, с които е пълен света и много от тях провъзгласяват високи нравствени идеали.
После Фараон казва на Мойсей и Аарон да отидат да пожертват на Господа, техния Бог в пустинята, но не много далеч и да Му се помолят и за него. Тази уловка е по-фина от първата. Фараон е искал по този начин да има някаква връзка с миналото, така че при първата трудност хората да си спомнят как са живяли преди и да имат възможност да се върнат. Знаем, че в пустинята израиляните си спомнили колко вкусно са се хранели в Египет, забравяйки колко много са работили и как са ги убивали.
Много християни не искат да оставят това, от което Бог иска да бъдат освободени, и не се отдалечават много от предишното си състояние. Това могат да бъдат тайни грехове, може да бъде непростителност или завист, обида или непослушание, гордост или похот. Всичко това са останки от стария живот, които ги дърпат назад. Това са крепостите на греха, оставени отзад. Идва време на изпитание и врагът нанася удар в гърба. Човека се връща там, отгдето е излязъл. Затова Христос е казал едни други думи: “Никой, който е сложил ръката си на ралото и гледа назад, не е за Божието царство.“ (Лука 9:62)
Третата уловка на Фараон е нещото, което не е искал да допусне за израиляните: той им казал да идат да пожертват на Бога, но без децата си.
В това също има таен замисъл- да лиши Божия народ от бъдещето му. Защото децата са бъдещето, те ще дойдат да ни заменят.
Отговорността на всеки християнин е да възпитава децата си, да им предаде духовното наследство на вярата. Апостол Павел пише на Тимотей, че си припомня нелицемерната му вяра, която са имали и майка му и баба му.
В Библията многократно се повтаря, че духовното възпитание на децата е отговорност на техните родителите. Обаче, Сатана много иска да прекъсне приемствеността на поколенията.
Преди години, в бившата СССР на вярващите християни беше забранено да водят децата на богуслуженията им и да ги възпитават в библейски дух, те им се отнемаха и се настаняваха в детски домове. Безбожните власти искаха да превърнат църквите в унили събрания на възрастни хора, които доживяват там живота си, където е тъжно и мрачно, където никой не иска да дойде втори път, и които с времето ще изчезнат от самосебе си.
И четвъртата уловка на Фараон за израиляните е, че им каза да идат всичките да пожертват на Бога, но без животните си. Спомнете си, че Бог заповяда на Моисей не само да излезе от Египет, но и да Му принесе жертви, т.е. да извърши служение, както беше прието в Стария Завет. И ако няма животни за жертвоприношение, тогава служението е невъзможно. Това е целта на Фараон - да лиши израиляните от възможността да служат на Бога. Той прие факта, че е невъзможно да ги задържи в Египет и им позволи да си тръгнат. Но изходът им се лишаваше от смисъл без служение на Бога. Така че, дяволът желае християните също да не могат или да не искат да Му служат.
Днес не се принасят в жертва на Бога животни, но Бог е поставил и за нас някои изисквания (можем да ги разгледаме като жертва от наша страна), без които не можем да Му послужим.
Сатана иска вярващите да бъдат безразлични енориаши, които полират цъковните пейки веднъж седмично. Той не желае благата вест да се разпространи по света, защото това е най-главното служение, възложено на християните. За него е важно църквата да се затвори сама в себе си, да не расте и да не се развива, хората там да не служат истински на Бога.
Такова християнство е обречено. Бог очаква пълно посвещение. И не защото е Негов каприз, това е необходимо за самите нас. Защото няма среда между Бога и дявола, света и Небето. Това в човека, което не принадлежи на Бога, принадлежи на Сатана.
Жестока война се води за душата на човека и тя се води и в душата на самия човек. Бог ни освобождава от робството на греха, извежда ни от духовния Египет, а дяволът препятства на това. Но всеки избира сам.
Нека сатанинската лъжа да не ви излъже, тя е ясно видима в светлината на Божието Слово. Влезте в тази Светлина и живейте победоносен духовен живот! Амин.
Превод: Светлина за теб
Последна редакция: