Записан ли си в Книгата на Живота, приятелю, спасен ли си, гори ли сърцето ти със Святия Дух, доволен ли е Господ от теб?
Тези въпроси не може да се чуят често сред християнските среди и особено сред младежите. В днешно време християните са забравили за целта на своя живот, те са духовно бедни, дори са бебета в Духа. Господ иска да ги храни с хляб и да ги напои с вода в пустинята, но те все търсят чудеса и все искат Той да им се доказва. Не разбират, че Господ иска само смирение и покорство в нозете Му, иска да признаят, че те са само земен прах, и че човека винаги греши. А ето, Господния ден е много близо и Съда наближава, Господ е готов да дойде за Невястата Си, да я прибере у дома. Но народа е заспал и е потънал в суета, светлината му угасва в този свят на скръб, сънливоста като покривало ги е покрила и вярата и любовта в тях е почти изчезнала.
Толкова много пътища са пред тях, затворили са ушите и очите си за Божия закон, свещениците са изгубили своето свещенство и врагът чука на портите им. Около вратата на сърцето разума обикаля като птица - демон, приела вид на небесен жител, а вътре е само зла обител. Стража на стената на града е заспал, врагът е пропълзял в дома, в семейството, стражът е проспал денят и часът и сега иде плач и вопъл.
Пробуди се, стресни се, народе, поправи пътищата си, оправи дрехите си, времето е последно, време на война и бран, защо седиш и то не на своята трапеза? С какво храниш дома си, семейството си, децата си, какво носиш в Божието събрание, може би вместо сърце имаш камък? Бързай, тичай при Господа и очите ти ще видят Този, за Когото пророците са пророкували, и ти ще срещнеш Спасението. Издигни тръбата и тръби навсякъде:“Събуди се, народе, ставай!“ Издигни високо планът на вярата и знай, че пред теб върви Силният и Верният и Той ще те носи през бури и сняг. Щом си с Него ти не се бой, Той е твоята Канара и дори ако пред теб е непреходимо море, ти простри жезъла си и с властта от Небето и вярата в Господа Христа ти кажи:“В името на Господа Христа, аз ще премина през всички морета и вълните на света няма да ме потопят.“
И ето, гледай- вълните бягат и морето се отдръпва, и ти можеш да преминеш и да идеш там, където тече мед и мляко. Египет ще остане назад, ти крачи, народе, бягай напред и дори не поглеждай назад към градините му, за да не остане отвън зад вратата душата ти. Тичай напред, не се озъртай, който е сложил ръката си на ралото не гледа назад, а само напред. Ако само дори един поглед хвърлиш да погледнеш назад за последно, браздите на живота ти ще бъдат все криви. Много разговори, празни думи, фарисейство, закони, и ето го дяла ти. Успял си с езика си всичко, с теб по пътя има хора, но ти не си на Пътя, не, ти трябва бързо да се върнеш на него, на пътя към Небето, и да занесеш колкото се може повече житни снопи. Има толкова забравени, има и разсипани зърна, ако нозете ти ги отминат, класовете ще остананат да лежат там. Нека да вървим, да идем с теб, ще ги издирим, дори свещеника да ги отмине, или разбойник да ги бие, ние няма да отминем, ще ги вдигнем, ще ги съберем за Небето.
Днес всички вървим по път, но трябва да вървим по Онзи, вечния Път, трябва така да живеем, че когато стигнем краят му, очите ни да видят Христос, Царят. Струва си днес да полагаме усилия, за да не спим като другите, да преминем през морето, да сложим ръка на ралото и да не гледаме назад, приятелю! Заслужава си да стоим на стража и да държим тръбата в ръката си винаги, защото и нашия дом и всяка душа се нуждае от спасение. Не е време да спим, но е време да разперим криле, крачейки смело по водата, нека стоим всички на стената с тръби. Амин.
Превод: Светлина за теб
