За да имаме победа в нашите духовни битки, много е важно да знаем кой е нашият враг и защо ни преследва. Разбира се, ние знаем, че дяволът е най-големият ни враг. Но знаем ли, че той не ни мрази просто така, без причина? Дяволът има няколко причини за омразата си към нас, които е важно да ги знаем.
1. Сатана ни мрази, защото ние му напомняме кой не може да бъде.
При сътворяването на света, когато Бог сътвори човека, Той каза: "Да създадем човека по Нашия образ, по Нашата прилика.“ (Битие 1:26) Това е изумително-ние приличаме на Бога! Разбира се, поради греха, нашият образ е изкривен, но въпреки това имаме Божии качества.
Това означава, че когато Сатана ни вижда, в него идва силно напомняне за Бога, който той никога не може да бъде. Дяволът е изключително ревнив заради това, ето защо той използва обвинения, убеждаващи ни, че не струваме нищо.
2. Дяволът ни мрази, защото ние имаме сила да се бием с него.
В наказанието за първия грях Бог предупредил Сатана за неговото бъдеще:“Ще поставя вражда между тебе и жената, и между твоето потомство и нейното потомство, то ще ти наранява главата, а ти ще му нараняваш петата.“ (Битие 3:15)
Това е посочено като първото пророчество за Исус, но Божиите думи са били и към дявола, за да знае той, че в крайна сметка властта ще бъде върната на потомците на Ева - на Божиите деца.
Точно това се случи! Когато Исус дойде на Земята, Той каза: “Видях Сатана паднал от небето като светкавица. Ето, давам ви власт да настъпвате на змии и на скорпии, и власт над цялата сила на врага, и нищо няма да ви повреди.“ (Лука 10:18,19)
Разбира се, това много плаши дявола и затова той неуморно работи, за да държи хората надалеч от знанието за силата, която имат в Бога. Друга тема, разбира се, е че този въпрос може да се разбира грешно, защото Божието Слово има големи дълбочини и само Духа ги издирва, а който разсъждава по плът ще види само буквата.
3. Дяволът ни мрази, защото Бог ни обича.
Той знае за силата на Божията любов. Той знае, че онези, които са убедени, че Бог ги обича, остават в близки взаимоотношения с Него. И когато ние сме по-близо до Бог, гласът Му заглушава всички други гласове. Реалността, която Сатана презира, е, че неговата лъжа губи силата си, защото истината за Божията любов е много по-силна и гръмка.
Ето защо, той не иска ние да бъдем близо до Бог и затова се опитва да забие клин между нас и Него, като постоянно ни кара да вярваме, че Бог ни е разгневен за нещо.
4. И не на последно място е, че дяволът ни мрази, защото вижда светлината в нас.
Христос е казал, че ние сме светлината на този свят, която не може да се укрие. А дяволът най-много мрази светлината, която е самият Христос, в него няма светлина, а само тъмнина и той мрази също и онези, които имат в себе си тази Светлина (Христовите последователи).
Дяволът ще се опитва с всички сили да угаси Светлината в насще ни вкарва в грях и ще ни нашепва, че вече сме далеч от Бога, като по този начин ще ни държи във вина и така наистина, ако човек му повярва, светлината в него може да угасне. Или пък ще кара човека да се занимава с всичко друго, за да не мисли за Божиите неща, изобщо-той е много изобретателен в тактиките си.
Как можем да се съпротивляваме на атаките на Сатана?
Има добри новини! Ако знаем защо Сатана е против нас, ще можем да блокираме и атаките му!
Когато той се опитва да ви убеди, че не струвате нищо, напомнете му, че сте създадени по Божия образ! Напомнете му, че вие сте Божие дете! Когато се опитва да ви убеди, че сте безсилни, напомнете му, че имате силата в Христа над него!
Напомнете му, че Христос държи всяка власт на Небето и на Земята, и че той е победен от Него на Голгота! И че вие сте в Христос и Той е във вас! (Разбира се, това трябва да е така, иначе думите ви ще бъдат празни).
А когато се опитва да ви убеди, че Бог не ви обича, напомнете му, че Бог е доказал своята любов към нас на кръста (Римляни 5: 8). Що се касае до светлината, която е в нас, трябва да помним, че ако истински сме последвали Христос, дявола с всички сили ще се старае да я угаси, но ако стоим в Него, ние сме защитени и не трябва да се страхуваме от врага.
И в крайна сметка винаги помнете, че нищо не застрашава дявола повече, отколкото този, който знае кой е и какво има в Христос!
Ако имате истинска и близка връзка с Христос, макар и да сте най-нищожния в този свят (според неговите стандарти), вие твърдо ще стоите в Истината, която е самият Той! Ако стоите в Христос, нищо не може да ви поклати и отклони от пътя, който води в живота, защото сам Христос е Пътят, Истината и Живота!
По Пътя се тръгва и върви с вяра, само ако си приел Истината в сърцето си. И така, с Истината в сърцето си, ходещ по Пътя, ти влизаш в Живота!
Помнете само, че Божиите обещания имат условия! Но онези, които са обикнали Истината, с радост и драговолно ще спазят и Божиите условия, защото любовта към Бога е движещата сила в тях. Това са истинските вярващи, Христовите, които не ги удържа нищо за Христос, а много от останалите са фалшиви християни, които не се избавят от греха в живота си, които приемат Словото, но никога не живеят според него, защото то не им влияе никак.
Христос е направил всичко нужно за нашето ходене с Него, но само ако изгорим всички мостове зад себе си, ние можем да вървим с Него. Да вярваш в Христос, значи да бъдеш в жива връзка с Него. Когато ние повярвахме в Бога и приехме вестта за чудния Спасител, Божия Син, Бог ни направи Свои деца, прие ни в Царството Си.
Но ключът за всяко добро, приготвено от Бога като дар на благодатта, е, забележете, за промяна на човека в Неговата свята природа, този ключ винаги е бил един: Послушанието към Истината!
И ако това послушание е в нас, тогава дяволът не може да ни надделее, защото знаем:
„Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас?
Онзи, Който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички нас,
как няма да ни подари заедно с Него и всичко?
Кой ще обвини Божиите избраници? Бог ли, Който ги оправдава?
Кой е онзи, който ще ги осъжда? Христос Исус ли, Който умря,
но още и беше възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога,
и Който ходатайства за нас?“ (Римляни 8:31-34)
Онзи, Който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички нас,
как няма да ни подари заедно с Него и всичко?
Кой ще обвини Божиите избраници? Бог ли, Който ги оправдава?
Кой е онзи, който ще ги осъжда? Христос Исус ли, Който умря,
но още и беше възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога,
и Който ходатайства за нас?“ (Римляни 8:31-34)
И защото знаем още:
„Кой ще ни отлъчи от Христовата любов?
Скръб ли, или утеснение, гонение или глад, голота, беда или меч?“...
Във всичко това ставаме повече от победители чрез Този,
Който ни е възлюбил.“ (Римляни 8:35,37)
Скръб ли, или утеснение, гонение или глад, голота, беда или меч?“...
Във всичко това ставаме повече от победители чрез Този,
Който ни е възлюбил.“ (Римляни 8:35,37)
Ние имаме на разположение Божие всеоръжие и облечени с него ще можем да устояваме срещу хитростите на дявола, защото знаем още, че „нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу всесветските управители на тъмнината, срещу духовните сили на нечестието в небесни места.“ (Ефесяни 6:11,12)
Превод: Светлина за теб
