Апостол Павел е написал след период на тежки изпитания в 2Коринтяни 1:8,9 следното:“Защото желаем да знаете, братя, за скръбта, която ни сполетя в Азия, че бяхме изключително притеснени, вън от силата си, така че се отчаяхме дори за живота си, даже ние сами счетохме, че бяхме приели смъртна присъда в себе си, за да не се уповаваме на себе си, а на Бога, Който възкресява мъртвите.“
Павел не уточнява точно каква е била тази скръб. Нямало нужда - самият пратеник щял да разкаже на вярващите в Коринт подробностите. Може да се предположи, че той е бил преследван от властите, но ние не знаем със сигурност. Милосърдието на Отец е в това, че ние сме утешавани от Него във всяка наша скръб. (2Коринтяни 1:4)
Павел не уточнява точно каква е била тази скръб. Нямало нужда - самият пратеник щял да разкаже на вярващите в Коринт подробностите. Може да се предположи, че той е бил преследван от властите, но ние не знаем със сигурност. Милосърдието на Отец е в това, че ние сме утешавани от Него във всяка наша скръб. (2Коринтяни 1:4)
