Исусе!
Ти там висиш, потънал в прах,
сам, забравен, страдащ и студен,
като смъртта и този прах,
дете е на един ужасен ден...
Сега ТЕ гледам и с очите насълзени,
виждам ТЕБ сред крясъци и гмеж,
как стенеш... тръни... кръв... очи обляни,
как страдаш разпнат като леш!
Тълпа от хора, НЕ -- животни
и няма милост (а кога ли има?)
и виждам -- пръсти гнусни,потни,
нагоре, към ЕДИН от трима.
Дочувам как сърцето ТИ пищи,
като мушица в огън без сърце,
как в струйките от кръв крещи,
към Любящото, а гневно днес ЛИЦЕ!
Потръпват като струни две ръце,
несторили на никому злина,
каквото се чете в Едно лице,
не се събира в ничия вина.
Крясък, хули, мутри оскотени,
злоба, завист, Сатана ликува,
Една душа -- от всички унижена,
се моли -- в Ада кой я чува?
Очите, двете казват всичко-
и болката и любовта и самотата,
една Любов, Съдба едничка
и Кръв една -- за жлъч пролята!
Там, високо, тръни плачат
и кръстът скърца, иска да извика:
"Какви сте вие -- подмазвачи,
какво сте крили под езика?!!"
А ТИ,ТИ във безмълвие ужасно,
умираше, но бавно, до безкрай,
предаден, без покой и място,
захвърлен в Ада -- да изтръгнеш РАЙ!
Ти там висиш и с нечовешки стон,
събуди се и в тези две Очи,
видях Смъртта -- в поклон,
пред Любовта ТИ да мълчи.
А думите опръскани в червено,
отнесоха последен дъх и Дух,
към облаците черни, накълбени
и гръм разцепи и уши без слух.
И разтресе се земята натежала,
от грехове и ехото заглъхна,
тълпата млъкна, нищо неразбрала,
завесата надве въздъхна.
ТИ там висиш, ИСУСЕ, цял във прах,
нависоко, на студената стена,
сам, бит, осъден -- зарад моят грях,
разпънат -- зарад моята вина!
Навсякъде ТЕ слагат, за да гледаш,
как в къщите роят се страсти
от гипс -- невиждащ гледаш,
как в Църквите делят се власти!
Как пред Твоите очи -- превити,
кланят се и молят се за прошка,
уж чисти, благи -- чисти паразити,
пълзят пред златото -- стоножки!
Как всеки уж обърнат, обновен,
захвърлил злобата и завистта,
възлюбил ближния и възвисен,
си ляга -- без "илач" за съвестта!
А иначе, терзан от мисли похотливи,
разпънат между Словото и Сатаната,
"неволно" прави две-три стъпки криви
и пак се моли -- сгърчен пред стената!
А ТИ безмълвно гледаш ни отгоре,
далеч от тази смотана икона
и плачеш, виждащ суетата, спора,
за "АЗ!!!" за кокала, за трона!
Ти там висиш безмълвен и студен,
с глава наведена, но не от срам,
отново на пирон -- забит от мен,
прости, ИСУСЕ -- и аз бях там...