Марк 4:37
Някои житейски бури ни постигат внезапно:голяма болка,горчиво разочарование, въздействащ ни неуспех.Други се показват бавно на хоризонта, изглеждат почти незначителни, но се разрастват, отнемайки ни цялото небе и стават за нас непоносими. Но в тази буря Бог ни приготвя за служение.
Когато на Бог Му е нужен дъб, Той го посажда в долината, където бушуват бури и удрят дъждове. В мощната борба със стихиите укрепява неговите влакна и дъба придобива силата, която го прави царя на гората! Когато на Бог Му е нужен Човек, Той го праща в бурята.
Историята на истинският човек винаги е сурова и пътят му е каменист.
Човека се закалява в разгара на бурята, когато той намира отговор на дивната молитва:“Боже, приеми ме, съкруши ме и преобрази!“
Природата ни очарова с красотата си особенно след буря.
Суровата планина със склоновете си се облича с особенна прелест след ураган.
Така и героите в живота се „раждат“ сред буря и носят раните си и белезите си нанесени им в житейските битки.
Ти, душо, си била сътресена в бурите и ураганите житейски!
Оставиха ли те разбита в долината, уморена и прекършена, или ти помогнаха да стигнеш до по-богато, дълбоко и трайно развитие?
Преживявайки ги, научи ли се повече да съчувстваш на ударените от бурята и ранените в битките?
Бъди уверен, че ако ти ходиш пред Неговото лице и чакаш помощ от Него, Той никога няма да ти измени!
Присъствието на Господ Исус Христос наистина е реално!
Ако вие сега преживявате голямо изпитание, не го считайте за поражение, но молете с вяра Бог да ви даде сила да възтържествувате в Христа и ще станете очевидци на голяма победа!
Да се научим да познаваме, че при всяка трудност, в която Господ ни поставя, Той ни дава възможност да се упражняваме във вяра заради това-да достигне нашата вяра такива предели, които прославят Бога
и ни носят големи благословения. Амин.
Когато на Бог Му е нужен дъб, Той го посажда в долината, където бушуват бури и удрят дъждове. В мощната борба със стихиите укрепява неговите влакна и дъба придобива силата, която го прави царя на гората! Когато на Бог Му е нужен Човек, Той го праща в бурята.
Историята на истинският човек винаги е сурова и пътят му е каменист.
Човека се закалява в разгара на бурята, когато той намира отговор на дивната молитва:“Боже, приеми ме, съкруши ме и преобрази!“
Природата ни очарова с красотата си особенно след буря.
Суровата планина със склоновете си се облича с особенна прелест след ураган.
Така и героите в живота се „раждат“ сред буря и носят раните си и белезите си нанесени им в житейските битки.
Ти, душо, си била сътресена в бурите и ураганите житейски!
Оставиха ли те разбита в долината, уморена и прекършена, или ти помогнаха да стигнеш до по-богато, дълбоко и трайно развитие?
Преживявайки ги, научи ли се повече да съчувстваш на ударените от бурята и ранените в битките?
Бъди уверен, че ако ти ходиш пред Неговото лице и чакаш помощ от Него, Той никога няма да ти измени!
Присъствието на Господ Исус Христос наистина е реално!
Ако вие сега преживявате голямо изпитание, не го считайте за поражение, но молете с вяра Бог да ви даде сила да възтържествувате в Христа и ще станете очевидци на голяма победа!
Да се научим да познаваме, че при всяка трудност, в която Господ ни поставя, Той ни дава възможност да се упражняваме във вяра заради това-да достигне нашата вяра такива предели, които прославят Бога
и ни носят големи благословения. Амин.
Последна редакция: