Вход
Регистрация
Какво е новото
Търси само в заглавията
Автор:
Търсене
Търсене
Търси само в заглавията
Автор:
Главна
Форум
Нови съобщения
Featured threads
Търсене във форума
Какво е новото
Нови съобщения
Нови ресурси
Нови публикации в профила
Последна активност
Потребители
Онлайн сега
Нови публикации в профила
Търсене в публикациите на профилите
Вход
Регистрация
Какво е новото
Търси само в заглавията
Автор:
Търсене
Търсене
Търси само в заглавията
Автор:
Меню
Вход
Регистрация
Install the app
Инсталирай
JavaScript е деактивиран. За да използвате изцяло сайта, моля, активирайте JavaScript във вашия браузър.
Използвате остарял браузър. Този и други сайтове може да не се показват правилно.
Трябва да актуализирате браузъра си или да се опитате да използвате
друг браъзър
.
Отговори в темата
Съобщение
<blockquote data-quote="Светлина за теб" data-source="post: 734" data-attributes="member: 1"><p><img src="https://img-fotki.yandex.ru/get/38393/131013871.3/0_1bd552_d550b63e_orig" alt="" class="fr-fic fr-dii fr-draggable " style="" /></p><p></p><p><span style="font-size: 18px"><p style="text-align: justify">Бог взел пръст от Земята и нещо безжизнено лежащо се оформяло върху нея. </p></span></p><p style="text-align: justify"><span style="font-size: 18px">В Градината птиците и животните наблюдавали притихнали, и дори дърветата се навели, за да видят ставащото.</p></span></p><p style="text-align: justify"><span style="font-size: 18px">- Вселена, ти ще Ми се подчиняваш, Небе, ти ще отразяваш славата Ми, защото Аз съм ви сътворил и замислил така. Но това създание ще бъде по образ Мой и ще има възможност за избор. </p></span></p><p style="text-align: justify"><span style="font-size: 18px">Всички замръзнали, когато в ръката на Създателя се показало нещо. Това било малко зрънце.</p></span></p><p style="text-align: justify"><span style="font-size: 18px">- Аз нарекох това избор, зърното на избора.</p></span></p><p style="text-align: justify"><span style="font-size: 18px">Цялото творение мълчаливо и внимателно наблюдавало безжизненото тяло. Един от ангелите казал:</p></span></p><p style="text-align: justify"><span style="font-size: 18px">- Ами ако...</p></span></p><p style="text-align: justify"><span style="font-size: 18px">- Ако това създание избере да не обича?- завършил изречението Създателят-Ела, ще ти покажа! </p></span></p><p style="text-align: justify"><span style="font-size: 18px">Необвързаните с настоящето Бог и ангел се намерили в бъдещето.</p></span></p><p style="text-align: justify"><span style="font-size: 18px">- Ето, виж плода на зърното избор- сладък и горчив.</p></span></p><p style="text-align: justify"><span style="font-size: 18px">Гледайки, ангелът отворил уста от удивление. Чиста любов, доброволна преданост, особена нежност. Нищо такова не бил виждал преди. Той почувствал любовта вътре в Адам. Чул радостта на Ева и дъщерите им. Видял как споделяли всичко в живота. Ангелът цял се разтворил в тази доброта и се удивлявал на сърдечната топлина.</p></span></p><p style="text-align: justify"><span style="font-size: 18px">- Небесата никога не са виждали нещо такова, мой Господи! Наистина, това е най-великото Твое творение!</p></span></p><p style="text-align: justify"><span style="font-size: 18px">- Ти видя само сладкия плод, сега погледни и горчивия!</p></span></p><p style="text-align: justify"><span style="font-size: 18px">Обгърнало ги зловоние и ангелът учуден попитал:</p></span></p><p style="text-align: justify"><span style="font-size: 18px">- Какво е това?</p></span></p><p style="text-align: justify"><span style="font-size: 18px">Създателят произнесъл само една дума:</p></span></p><p style="text-align: justify"><span style="font-size: 18px">-Егоизъм.</p></span></p><p style="text-align: justify"><span style="font-size: 18px">Ангелът изгубил слово, докато Бог го прекарвал през столетията изпълнени с омраза. Той никога не бил виждал такава скверност. Подли сърца, измамени надежди, забравени клетви за вярност. Децата на Създателя бродели в пустинни лабиринти.</p></span></p><p style="text-align: justify"><span style="font-size: 18px">- И това са последствията от избора?- попитал ангелът.</p></span></p><p style="text-align: justify"><span style="font-size: 18px">- Да- отговорил Бог.</p></span></p><p style="text-align: justify"><span style="font-size: 18px">- И те ще Те забравят?-Да.</p></span></p><p style="text-align: justify"><span style="font-size: 18px">- Те ще Те отхвърлят?- Да.</p></span></p><p style="text-align: justify"><span style="font-size: 18px">- И никой от тях няма да се върне при Теб?</p></span></p><p style="text-align: justify"><span style="font-size: 18px">- Някои ще се върнат, но мнозина не.</p></span></p><p style="text-align: justify"><span style="font-size: 18px">- Какво ще ги накара да го направят?</p></span></p><p style="text-align: justify"><span style="font-size: 18px">Създателят продължил да показва на ангела бъдещето и той видял една друга градина, и едно друго дърво. Градина, изпълнена с необятна любов и покорност. Предстояща битка. Дърво, на което Той скоро щял да бъде повесен.</p></span></p><p style="text-align: justify"><span style="font-size: 18px">- Ти какво, нима ще слезеш там долу?- попитал ангелът. </p></span></p><p style="text-align: justify"><span style="font-size: 18px">- Да.</p></span></p><p style="text-align: justify"><span style="font-size: 18px">- И няма друг начин?-Не.</p></span></p><p style="text-align: justify"><span style="font-size: 18px">- Може би, би било добре, ако не сложиш в това създание зърното на избор?</p></span></p><p style="text-align: justify"><span style="font-size: 18px">- Би било, но ако няма избор- няма да има и любов.</p></span></p><p style="text-align: justify"><span style="font-size: 18px">Той погледнал към хълма и бъдещето място на действие. Три кръста с висящи фигури на тях. Прострени прободени ръце, сведени глави. Небесата стоели готови за бой. Цялото творение се сдържало да не се хвърли в защита. Но Създателят не издавал заповед.</p></span></p><p style="text-align: justify"><span style="font-size: 18px">- Това трябва да се случи- казъл Той и се отдалечил.</p></span></p><p style="text-align: justify"><span style="font-size: 18px">Във времевото измерение, Той чул молещия вопъл, който Му престояло да извика:“Боже Мой, Боже Мой, защо Си Ме оставил?“ Той потръпнал от болката на „утрешното“.</p></span></p><p style="text-align: justify"><span style="font-size: 18px">- Би било по-малко болезнено- започнал ангелът, но Създателят нежно го прекъснал.</p></span></p><p style="text-align: justify"><span style="font-size: 18px">- Тогава не би имало любов.</p></span></p><p style="text-align: justify"><span style="font-size: 18px">Те се върнали в Градината. Създателят сериозно погледнал оформеното от пръстта тяло и с прилив на любов го дооформил. Той умрял за това създание преди да го завърши. Навел се над лицето му и вдъхнал в него, гръдта се надигнала, бузите почервенели, пръстите се помръднали и очите се отворили.</p></span></p><p style="text-align: justify"><span style="font-size: 18px">Но много по-невероятно от оживялото и движещо се тяло бил духът в това ново създание. Всички, които наблюдавали това, останали без дъх.</p></span></p><p style="text-align: justify"><span style="font-size: 18px">Ангелът прошепнал:</p></span></p><p style="text-align: justify"><span style="font-size: 18px">- Той е точно като...той е като...това е Той!</p></span></p><p style="text-align: justify"><span style="font-size: 18px">Ангелът нямал предвид чертите на лицето, той гледал вътре в душата.</p></span></p><p style="text-align: justify"><span style="font-size: 18px">- Вечен!- прошепнал някой. </p></span></p><p style="text-align: justify"><span style="font-size: 18px">В човека, Бог е положил зърно, част от Самия Себе Си-избора. Всемогъщия Бог е създал всичко- Вселената и Земята, природата на нея. Този, Който е избрал любовта, е създал и нас, хората, които също могат да обичат в отговор. </p></span></p><p style="text-align: justify"><span style="font-size: 18px">Изборът е наш!</p><p></span><p style="text-align: justify"></p> <p style="text-align: justify"></p> <p style="text-align: justify"><span style="font-size: 18px">Превод: Светлина за теб</span></p></blockquote><p></p>
[QUOTE="Светлина за теб, post: 734, member: 1"] [IMG]https://img-fotki.yandex.ru/get/38393/131013871.3/0_1bd552_d550b63e_orig[/IMG] [SIZE=5][JUSTIFY]Бог взел пръст от Земята и нещо безжизнено лежащо се оформяло върху нея. В Градината птиците и животните наблюдавали притихнали, и дори дърветата се навели, за да видят ставащото. - Вселена, ти ще Ми се подчиняваш, Небе, ти ще отразяваш славата Ми, защото Аз съм ви сътворил и замислил така. Но това създание ще бъде по образ Мой и ще има възможност за избор. Всички замръзнали, когато в ръката на Създателя се показало нещо. Това било малко зрънце. - Аз нарекох това избор, зърното на избора. Цялото творение мълчаливо и внимателно наблюдавало безжизненото тяло. Един от ангелите казал: - Ами ако... - Ако това създание избере да не обича?- завършил изречението Създателят-Ела, ще ти покажа! Необвързаните с настоящето Бог и ангел се намерили в бъдещето. - Ето, виж плода на зърното избор- сладък и горчив. Гледайки, ангелът отворил уста от удивление. Чиста любов, доброволна преданост, особена нежност. Нищо такова не бил виждал преди. Той почувствал любовта вътре в Адам. Чул радостта на Ева и дъщерите им. Видял как споделяли всичко в живота. Ангелът цял се разтворил в тази доброта и се удивлявал на сърдечната топлина. - Небесата никога не са виждали нещо такова, мой Господи! Наистина, това е най-великото Твое творение! - Ти видя само сладкия плод, сега погледни и горчивия! Обгърнало ги зловоние и ангелът учуден попитал: - Какво е това? Създателят произнесъл само една дума: -Егоизъм. Ангелът изгубил слово, докато Бог го прекарвал през столетията изпълнени с омраза. Той никога не бил виждал такава скверност. Подли сърца, измамени надежди, забравени клетви за вярност. Децата на Създателя бродели в пустинни лабиринти. - И това са последствията от избора?- попитал ангелът. - Да- отговорил Бог. - И те ще Те забравят?-Да. - Те ще Те отхвърлят?- Да. - И никой от тях няма да се върне при Теб? - Някои ще се върнат, но мнозина не. - Какво ще ги накара да го направят? Създателят продължил да показва на ангела бъдещето и той видял една друга градина, и едно друго дърво. Градина, изпълнена с необятна любов и покорност. Предстояща битка. Дърво, на което Той скоро щял да бъде повесен. - Ти какво, нима ще слезеш там долу?- попитал ангелът. - Да. - И няма друг начин?-Не. - Може би, би било добре, ако не сложиш в това създание зърното на избор? - Би било, но ако няма избор- няма да има и любов. Той погледнал към хълма и бъдещето място на действие. Три кръста с висящи фигури на тях. Прострени прободени ръце, сведени глави. Небесата стоели готови за бой. Цялото творение се сдържало да не се хвърли в защита. Но Създателят не издавал заповед. - Това трябва да се случи- казъл Той и се отдалечил. Във времевото измерение, Той чул молещия вопъл, който Му престояло да извика:“Боже Мой, Боже Мой, защо Си Ме оставил?“ Той потръпнал от болката на „утрешното“. - Би било по-малко болезнено- започнал ангелът, но Създателят нежно го прекъснал. - Тогава не би имало любов. Те се върнали в Градината. Създателят сериозно погледнал оформеното от пръстта тяло и с прилив на любов го дооформил. Той умрял за това създание преди да го завърши. Навел се над лицето му и вдъхнал в него, гръдта се надигнала, бузите почервенели, пръстите се помръднали и очите се отворили. Но много по-невероятно от оживялото и движещо се тяло бил духът в това ново създание. Всички, които наблюдавали това, останали без дъх. Ангелът прошепнал: - Той е точно като...той е като...това е Той! Ангелът нямал предвид чертите на лицето, той гледал вътре в душата. - Вечен!- прошепнал някой. В човека, Бог е положил зърно, част от Самия Себе Си-избора. Всемогъщия Бог е създал всичко- Вселената и Земята, природата на нея. Този, Който е избрал любовта, е създал и нас, хората, които също могат да обичат в отговор. Изборът е наш![/JUSTIFY][/SIZE][JUSTIFY] [SIZE=5]Превод: Светлина за теб[/SIZE][/JUSTIFY][SIZE=5][/SIZE] [/QUOTE]
Име
Проверка
Коментирай
Главна
Форум
ПУБЛИКАЦИИ
ПУБЛИКАЦИИ
ПРИТЧА ЗА ЛЮБОВТА
Горна част
Долу