КОГАТО ВСЕВИШНИЯ ДАВАШЕ НАСЛЕДСТВОТО НА НАРОДИТЕ,
КОГАТО РАЗПРЪСНА АДАМОВИТЕ ПОТОМЦИ, ПОСТАВИ ГРАНИЦИТЕ
НА ПЛЕМЕНАТА СПОРЕД ЧИСЛОТО НА ИЗРАИЛЯНИТЕ.ЗАЩОТО ДЯЛ НА ГОСПОДА СА НЕГОВИТЕ ЛЮДЕ, ЯКОВ Е ПАДАЩОТО МУ СЕ ПО ЖРЕБИЙ НАСЛЕДСТВО.
Второзаконие 32:8-9
Обещанията, които Бог е дал на Израил не са се сбъднали още, те са пропаднали заради греха и покварата на първия човек, но ще се изпълнят, само когато Вторият Човек се яви, чрез делото, което ще извърши.
Всички обещания за благословение, дадени на човека на земята не са получили пълното си, а някои от тях дори частичното си изпълнение, и всички те чакат съвършеното си изпълнение при "откриването" на Втория Човек, Господа от Небето.
Израиляните бяха служители на Божието справедливо управление на Земята, християнинът е представител на Божията благодат на земята.
Божият народ е избран да бъде жив пример за принципа, по който Бог работи.
Сега той действа с въздържане и дълготърпение и народът Му също трябва да показва въздържане и дълготърпение.В Своето отношение към народите чрез Израил Бог действаше с правда и съд, а народът Му трябваше да изпълни Неговата правда и съд като Негов инструмент. Те не успяха да изпълнят тази задача обаче и техния неуспех доведе до друга част от Божия план.
Бог се обърна към езичниците.И тук завършва историята на Израил, но само докато се свърши времето на езичниците и скиптърът отново мине в ръцете на Божия избран народ, в ръцете на Втория Човек, истинското Потомство на Авраам и Давид, Който единствено е достоен и способен да изпълни намеренията на Господа на Земята!
Благословенията предсказани от Исая, които ще последват едно земно управление на мир и правда, не са предсказани никъде в Новия завет като произлизащи от разпространението на християнството.
Те се отнасят за буквалния Израилев народ и буквалния град Ерусалим.
Исая заявява, че когато скиптърът на Христовата сила излезе от Сион, народът на Израил не само ще се възвеличи над другите, но това ще бъде време на всеобщо благословение и мир, и признаването на Бога ще залива Земята (.Исая 2:1-4)
Изпълнението на целта за Израил се забави, но ще дойде време, когато гласът, издигнат в пустинята, ще бъде чут, когато Бог отново ще утеши народа Си, когато ще бъде задоволен от наказанието, което им е наложил за греховете и тогава славата Му "ще се яви и всяка твар крупно ще я види".(Исая 40:1-5)
Намеренията на Бог никога не са се променили, но Той е предсказал изпълнението на плановете Си чрез Собствения Си Син. И когато човешкото нечестие и безразсъдство достигнат своя връх, а нещастието на избрания Му народ -своето дъно, те ще се изпълнят!
Християнството е периодът на Божието въздържане и дълготърпение, периодът когато Христос чака отдясно на Бога Неприятелите Му да станат Негово подножие.Всички белези показват, че този период скоро ще приключи.
Когато и последният езичник "влезе", тогава Бог ще задвижи плана Си за Израил.
Църквата трябва да чака не периода на земно благословение, а завръщането на Господа да вземе светиите Си!
Мислим ли с Божия поглед за бъдещето?Дали сме от ония, които "отдават ума си на земните неща", чийто "край е погибел", като пренебрегваме предупрежденията на Писанието и се опитваме да подобрим това, което Бог е обявил за непоправимо? Или сме се отказали да разчитаме на първия човек и сме застанали на страната на Този, когото светът е отхвърлил, като чакаме с Него часа, когато истинското усъвършенстване ще дойде с Него, Втория Човек от Небето, единственият, който може да осъществи Божия план за благословение и да осъществи Божието справедливо управление на Земята?
Нека всеки изпита себе си!
Всички обещания за благословение, дадени на човека на земята не са получили пълното си, а някои от тях дори частичното си изпълнение, и всички те чакат съвършеното си изпълнение при "откриването" на Втория Човек, Господа от Небето.
Израиляните бяха служители на Божието справедливо управление на Земята, християнинът е представител на Божията благодат на земята.
Божият народ е избран да бъде жив пример за принципа, по който Бог работи.
Сега той действа с въздържане и дълготърпение и народът Му също трябва да показва въздържане и дълготърпение.В Своето отношение към народите чрез Израил Бог действаше с правда и съд, а народът Му трябваше да изпълни Неговата правда и съд като Негов инструмент. Те не успяха да изпълнят тази задача обаче и техния неуспех доведе до друга част от Божия план.
Бог се обърна към езичниците.И тук завършва историята на Израил, но само докато се свърши времето на езичниците и скиптърът отново мине в ръцете на Божия избран народ, в ръцете на Втория Човек, истинското Потомство на Авраам и Давид, Който единствено е достоен и способен да изпълни намеренията на Господа на Земята!
Благословенията предсказани от Исая, които ще последват едно земно управление на мир и правда, не са предсказани никъде в Новия завет като произлизащи от разпространението на християнството.
Те се отнасят за буквалния Израилев народ и буквалния град Ерусалим.
Исая заявява, че когато скиптърът на Христовата сила излезе от Сион, народът на Израил не само ще се възвеличи над другите, но това ще бъде време на всеобщо благословение и мир, и признаването на Бога ще залива Земята (.Исая 2:1-4)
Изпълнението на целта за Израил се забави, но ще дойде време, когато гласът, издигнат в пустинята, ще бъде чут, когато Бог отново ще утеши народа Си, когато ще бъде задоволен от наказанието, което им е наложил за греховете и тогава славата Му "ще се яви и всяка твар крупно ще я види".(Исая 40:1-5)
Намеренията на Бог никога не са се променили, но Той е предсказал изпълнението на плановете Си чрез Собствения Си Син. И когато човешкото нечестие и безразсъдство достигнат своя връх, а нещастието на избрания Му народ -своето дъно, те ще се изпълнят!
Християнството е периодът на Божието въздържане и дълготърпение, периодът когато Христос чака отдясно на Бога Неприятелите Му да станат Негово подножие.Всички белези показват, че този период скоро ще приключи.
Когато и последният езичник "влезе", тогава Бог ще задвижи плана Си за Израил.
Църквата трябва да чака не периода на земно благословение, а завръщането на Господа да вземе светиите Си!
Мислим ли с Божия поглед за бъдещето?Дали сме от ония, които "отдават ума си на земните неща", чийто "край е погибел", като пренебрегваме предупрежденията на Писанието и се опитваме да подобрим това, което Бог е обявил за непоправимо? Или сме се отказали да разчитаме на първия човек и сме застанали на страната на Този, когото светът е отхвърлил, като чакаме с Него часа, когато истинското усъвършенстване ще дойде с Него, Втория Човек от Небето, единственият, който може да осъществи Божия план за благословение и да осъществи Божието справедливо управление на Земята?
Нека всеки изпита себе си!
Последна редакция: