Хей!
Спомням си за Божията милост,
как ме намери в онзи ден,
затънал в мерзости и гнилост,
самотен, смачкан и студен!
Потръпвам при вида на Любовта,
към мен изливаща Спасение,
цифри за цената на Кръвта,
не намирам -- само преклонение!
Заклан бе Агнецът -- за мен,
за теб, за всички живи хора,
разпнаха Го -- фалшиво обвинен,
изпълниха предсказаното в Тора!
Възкръсна Той, смъртта умря,
по-жив е днес от всички живи,
при мен разтърсващо ме спря,
разкрил пътеките ми криви!
Обичам Го, а Любовта Му е Живот --
гейзери разкъсващи пустините,
двуостър Меч, сечащ хомот
и Вятър носещ през годините!
Кога на Любовта Му ще откликнеш?
Кога ще хвърлиш плитките лъжи?
Кога Създателят си ще обикнеш?
Кога, сърце, не чувам те, кажи!