Вход
Регистрация
Какво е новото
Търси само в заглавията
Автор:
Търсене
Търсене
Търси само в заглавията
Автор:
Главна
Форум
Нови съобщения
Featured threads
Търсене във форума
Какво е новото
Нови съобщения
Нови ресурси
Нови публикации в профила
Последна активност
Потребители
Онлайн сега
Нови публикации в профила
Търсене в публикациите на профилите
Вход
Регистрация
Какво е новото
Търси само в заглавията
Автор:
Търсене
Търсене
Търси само в заглавията
Автор:
Меню
Вход
Регистрация
Install the app
Инсталирай
JavaScript е деактивиран. За да използвате изцяло сайта, моля, активирайте JavaScript във вашия браузър.
Използвате остарял браузър. Този и други сайтове може да не се показват правилно.
Трябва да актуализирате браузъра си или да се опитате да използвате
друг браъзър
.
Отговори в темата
Съобщение
<blockquote data-quote="Светлина за теб" data-source="post: 705" data-attributes="member: 1"><p><img src="https://img-fotki.yandex.ru/get/4105/131013871.1/0_1a8d7e_8dd4c774_orig" alt="" class="fr-fic fr-dii fr-draggable " style="" /> </p><p></p><p><span style="font-size: 18px"></span></p><p><span style="font-size: 18px">Политиката преследва земните цели, а ние християните сме граждани</span></p><p><span style="font-size: 18px">на Небесното Царство. Християнинът може и трябва да бъде свободен</span></p><p><span style="font-size: 18px">от политически предпочитания. Уловката се заключва в това, че заемайки</span></p><p><span style="font-size: 18px">определена политическа позиция, ние автоматично ставаме противници</span></p><p><span style="font-size: 18px">на друга политическа система и следователно, започваме конфликт с нея,</span></p><p><span style="font-size: 18px">отстоявайки собствените си интереси.</span></p><p><span style="font-size: 18px">Но всичко това не е по християнски, християнството е нещо много по-дълбоко</span></p><p><span style="font-size: 18px">и много повече от това. И тук могат да ни кажат нещо от рода на:</span></p><p><span style="font-size: 18px">“Ти не искаш нито да чуваш, нито да знаеш, как може да си толкова</span></p><p><span style="font-size: 18px">безразличен?!“ Но всъщност, това може да е неосъзнат опит да ни бутнат</span></p><p><span style="font-size: 18px">да направим избор за една или друга политическа система.</span></p><p><span style="font-size: 18px">Свободата от политиката не се подразбира като абсолютно безразличие</span></p><p><span style="font-size: 18px">към ставащите събития, тя се подразбира като неучастие в тази борба.</span></p><p><span style="font-size: 18px">Нека да си зададем въпроси като: Защо политическите чувства карат хората</span></p><p><span style="font-size: 18px">да забравят, че на първо място са християни и им позволяват да влизат</span></p><p><span style="font-size: 18px">в сарказъм, тънка грубост, а понякога и откровено нападение?</span></p><p><span style="font-size: 18px">Това е сякаш са ни „настъпили по мазола“, сякаш са ни докоснали</span></p><p><span style="font-size: 18px">оголен нерв на възпален зъб.</span></p><p><span style="font-size: 18px">Е, ясно е- това е от гордост. Гордостта я има при всички ни, но малко </span></p><p><span style="font-size: 18px">християни разбират, че това е грях и се стараят да се борят с нея, </span></p><p><span style="font-size: 18px">за да се освободят.</span></p><p><span style="font-size: 18px">Нашето жителство е на Небесата и затова тук, на Земята, ние сме странници</span></p><p><span style="font-size: 18px">и пришълци. Това означава, че ние не свързваме своето бъдеще с успеха</span></p><p><span style="font-size: 18px">или с провала на държавата, в която живеем или на партията,</span></p><p><span style="font-size: 18px">на която симпатизираме. Още повече-ние сме призовани да градим</span></p><p><span style="font-size: 18px">Божието Царство, а не земните царства.</span></p><p><span style="font-size: 18px">Причината е в ценностите-вечното срещу временното, Небесното срещу </span></p><p><span style="font-size: 18px">земното. Казано просто-ние трябва да бъдем патриоти за Божието Царство тук,</span></p><p><span style="font-size: 18px">на Земята.</span></p><p><span style="font-size: 18px">Историята е пълна с примери на това, как християните участват</span></p><p><span style="font-size: 18px">в политически въпроси. Те винаги завършват със загуба от църквата.</span></p><p><span style="font-size: 18px">Следва да се отбележи, че до средата на 4 век, църквата е била много далеч </span></p><p><span style="font-size: 18px">от политиката и се е намирала под постоянният огън на гонението.</span></p><p><span style="font-size: 18px">От този момент, когато църквата се слива с държавата, започват да я използват</span></p><p><span style="font-size: 18px">различните политики, за да постигнат своите си цели. В момента на отслабване </span></p><p><span style="font-size: 18px">на гонението, повърхностната вяра буквално поразява християнството.</span></p><p><span style="font-size: 18px">В живота на много християни, земния живот с неговите ценности играе </span></p><p><span style="font-size: 18px">много по-голяма роля, отколкото вечния живот и ценностите на Небето.</span></p><p><span style="font-size: 18px">Когато гонението го няма, налице е повърхностна вяра, която в условията</span></p><p><span style="font-size: 18px">на благополучие лесно се прикрива. Тогава от погледа се губи този важен принцип </span></p><p><span style="font-size: 18px">за разделянето на църквата от държавата (вярата от политиката).</span></p><p><span style="font-size: 18px">Християните започват да участват в политиката, често противопоставяйки се </span></p><p><span style="font-size: 18px">един на друг в политическите си възгледи.</span></p><p><span style="font-size: 18px">Какво казва Библията по този въпрос?</span></p><p><span style="font-size: 18px">Да си спомним какво е отговорил Исус на Пилат, когато Го попитал,</span></p><p><span style="font-size: 18px">дали Той е Юдейският цар:“Моето царство не е от този свят...“(Йоан 18:36)</span></p><p><span style="font-size: 18px">Христос не е имал връзка със зилотите, нито пък е бил близък с проримско</span></p><p><span style="font-size: 18px">настроената партия на иродианите. </span></p><p><span style="font-size: 18px">Днешните политици не се нуждаят от Христос като свой съюзник.</span></p><p><span style="font-size: 18px">Защото за всички тях е ясно, че Той не е монархист, не е демократ, нито</span></p><p><span style="font-size: 18px">републиканец или което и да е друго. Христос не е организирал партизански отряди</span></p><p> <span style="font-size: 18px">и не е устройвал демонстрация за освобождението на Йоан Кръстител. </span></p><p><span style="font-size: 18px">За политиците Той е безполезен, политиката винаги засенчва Христос.</span></p><p><span style="font-size: 18px">Но предвид безполезността на Христос за политиката, излиза</span></p><p><span style="font-size: 18px">и балансираното заключение, за безполезността на политиката за християнина.</span></p><p><span style="font-size: 18px">Националната и политическата идея напълно отсъства в писанията</span></p><p><span style="font-size: 18px">на апостолите, въпреки че те са живяли в много трудни условия.</span></p><p><span style="font-size: 18px">Вместо политическо и национално разделение, те са проповядвали единство</span></p><p><span style="font-size: 18px">в Исус Христос, изповядвайки, че принадлежността към Божието Царство</span></p><p><span style="font-size: 18px">е много по-висока и по-важна от което и да е, от принадлежността </span></p><p><span style="font-size: 18px">към земната държава и нация:</span></p><p><span style="font-size: 18px">“Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол,</span></p><p><span style="font-size: 18px">ни женски, защото вие всички сте едно в Христа Исуса.“ (Галатяни 3:28)</span></p><p><span style="font-size: 18px">Откъде тогава се „ражда“ вярата в политиката в християнството? </span></p><p><span style="font-size: 18px">Тя се „ражда“ от лошата вяра в Божието Царство, която е плод на нашето нетърпение,</span></p><p><span style="font-size: 18px">което поражда желанието ни да видим Божието Царство тук, на Земята,</span></p><p><span style="font-size: 18px">още преди Второто пришествие на Христос. </span></p><p><span style="font-size: 18px">Някои смятат, че сега е апогеят на насилието, или нова безпрецедентна</span></p><p><span style="font-size: 18px">революция, някои очакват идването на Антихрист, други идването на нов</span></p><p><span style="font-size: 18px">политически тиранин. Но малко са тези, които очакват Христос.</span></p><p><span style="font-size: 18px">Християнинът няма постоянен град тук, но той търси бъдещият,</span></p><p><span style="font-size: 18px">който идва от Небето.</span></p><p><span style="font-size: 18px">Ние, християните сме свободни в Христос.</span></p><p><span style="font-size: 18px">Трябва ли ни политически лидер или земна партия, ако имаме Христос?</span></p><p><span style="font-size: 18px">Без значение каква е партията-патриотична или либерална,</span></p><p><span style="font-size: 18px">и в двете и в която и да е друга- в тях няма място за Христос.</span></p><p><span style="font-size: 18px">Той не ни е оставил правото да служим на двама господари.</span></p><p><span style="font-size: 18px">Казано е, че ние не сме от този свят, и че целият свят лежи в лукавия.</span></p><p><span style="font-size: 18px">Тогава-чие „изобретение“ е политиката, щом света си служи с нея?</span></p><p><span style="font-size: 18px">Патриотизма и политиката по-силни ли са от християнството?</span></p><p><span style="font-size: 18px">Християни, мислете чрез Духа на Господа Христа! Сега е последно време.</span></p><p><span style="font-size: 18px">Няма да усетите кога ще изтече то, ако очите ви гледат към земното царство</span></p><p><span style="font-size: 18px">и се надявате на земни царе. Към какво е копнежът в сърцето ви-</span></p><p><span style="font-size: 18px">към земното благополучие, или към Небесното Царство?</span></p><p><span style="font-size: 18px">Царят на царете скоро идва, чакате ли Го?</span></p><p><span style="font-size: 18px"></span></p><p><span style="font-size: 18px"></span></p><p><span style="font-size: 18px">Светлина за теб</span></p></blockquote><p></p>
[QUOTE="Светлина за теб, post: 705, member: 1"] [IMG]https://img-fotki.yandex.ru/get/4105/131013871.1/0_1a8d7e_8dd4c774_orig[/IMG] [SIZE=5] Политиката преследва земните цели, а ние християните сме граждани на Небесното Царство. Християнинът може и трябва да бъде свободен от политически предпочитания. Уловката се заключва в това, че заемайки определена политическа позиция, ние автоматично ставаме противници на друга политическа система и следователно, започваме конфликт с нея, отстоявайки собствените си интереси. Но всичко това не е по християнски, християнството е нещо много по-дълбоко и много повече от това. И тук могат да ни кажат нещо от рода на: “Ти не искаш нито да чуваш, нито да знаеш, как може да си толкова безразличен?!“ Но всъщност, това може да е неосъзнат опит да ни бутнат да направим избор за една или друга политическа система. Свободата от политиката не се подразбира като абсолютно безразличие към ставащите събития, тя се подразбира като неучастие в тази борба. Нека да си зададем въпроси като: Защо политическите чувства карат хората да забравят, че на първо място са християни и им позволяват да влизат в сарказъм, тънка грубост, а понякога и откровено нападение? Това е сякаш са ни „настъпили по мазола“, сякаш са ни докоснали оголен нерв на възпален зъб. Е, ясно е- това е от гордост. Гордостта я има при всички ни, но малко християни разбират, че това е грях и се стараят да се борят с нея, за да се освободят. Нашето жителство е на Небесата и затова тук, на Земята, ние сме странници и пришълци. Това означава, че ние не свързваме своето бъдеще с успеха или с провала на държавата, в която живеем или на партията, на която симпатизираме. Още повече-ние сме призовани да градим Божието Царство, а не земните царства. Причината е в ценностите-вечното срещу временното, Небесното срещу земното. Казано просто-ние трябва да бъдем патриоти за Божието Царство тук, на Земята. Историята е пълна с примери на това, как християните участват в политически въпроси. Те винаги завършват със загуба от църквата. Следва да се отбележи, че до средата на 4 век, църквата е била много далеч от политиката и се е намирала под постоянният огън на гонението. От този момент, когато църквата се слива с държавата, започват да я използват различните политики, за да постигнат своите си цели. В момента на отслабване на гонението, повърхностната вяра буквално поразява християнството. В живота на много християни, земния живот с неговите ценности играе много по-голяма роля, отколкото вечния живот и ценностите на Небето. Когато гонението го няма, налице е повърхностна вяра, която в условията на благополучие лесно се прикрива. Тогава от погледа се губи този важен принцип за разделянето на църквата от държавата (вярата от политиката). Християните започват да участват в политиката, често противопоставяйки се един на друг в политическите си възгледи. Какво казва Библията по този въпрос? Да си спомним какво е отговорил Исус на Пилат, когато Го попитал, дали Той е Юдейският цар:“Моето царство не е от този свят...“(Йоан 18:36) Христос не е имал връзка със зилотите, нито пък е бил близък с проримско настроената партия на иродианите. Днешните политици не се нуждаят от Христос като свой съюзник. Защото за всички тях е ясно, че Той не е монархист, не е демократ, нито републиканец или което и да е друго. Христос не е организирал партизански отряди и не е устройвал демонстрация за освобождението на Йоан Кръстител. За политиците Той е безполезен, политиката винаги засенчва Христос. Но предвид безполезността на Христос за политиката, излиза и балансираното заключение, за безполезността на политиката за християнина. Националната и политическата идея напълно отсъства в писанията на апостолите, въпреки че те са живяли в много трудни условия. Вместо политическо и национално разделение, те са проповядвали единство в Исус Христос, изповядвайки, че принадлежността към Божието Царство е много по-висока и по-важна от което и да е, от принадлежността към земната държава и нация: “Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски, защото вие всички сте едно в Христа Исуса.“ (Галатяни 3:28) Откъде тогава се „ражда“ вярата в политиката в християнството? Тя се „ражда“ от лошата вяра в Божието Царство, която е плод на нашето нетърпение, което поражда желанието ни да видим Божието Царство тук, на Земята, още преди Второто пришествие на Христос. Някои смятат, че сега е апогеят на насилието, или нова безпрецедентна революция, някои очакват идването на Антихрист, други идването на нов политически тиранин. Но малко са тези, които очакват Христос. Християнинът няма постоянен град тук, но той търси бъдещият, който идва от Небето. Ние, християните сме свободни в Христос. Трябва ли ни политически лидер или земна партия, ако имаме Христос? Без значение каква е партията-патриотична или либерална, и в двете и в която и да е друга- в тях няма място за Христос. Той не ни е оставил правото да служим на двама господари. Казано е, че ние не сме от този свят, и че целият свят лежи в лукавия. Тогава-чие „изобретение“ е политиката, щом света си служи с нея? Патриотизма и политиката по-силни ли са от християнството? Християни, мислете чрез Духа на Господа Христа! Сега е последно време. Няма да усетите кога ще изтече то, ако очите ви гледат към земното царство и се надявате на земни царе. Към какво е копнежът в сърцето ви- към земното благополучие, или към Небесното Царство? Царят на царете скоро идва, чакате ли Го? Светлина за теб[/SIZE] [/QUOTE]
Име
Проверка
Коментирай
Главна
Форум
ПУБЛИКАЦИИ
ПУБЛИКАЦИИ
ХРИСТИЯНСТВОТО, ПАТРИОТИЗМА И ПОЛИТИКАТА
Горна част
Долу