Илия 19:14
Деяния 20:24
Йоан 2:17
Какво е това-ревност за Господа?
Имаме много примери за нея в Библията.
А какво относно нас? Пояжда ли ни ревността за Божия дом и Божието дело обладава ли ни, поглъща ли ни? Можем ли да кажем с Учителя: „Моята храна е да върша волята на Онзи, Който Ме е пратил, и да върша Неговата работа.“?
Какъв вид ученичество е нашето? Ще се намерим ли в следните редове?
Ревност във вярата е изгарящо желание да удовлетворим Бог, да изпълняваме Неговата воля и да повишаваме Неговата слава в света по всеки възможен начин.
Това е желание, което никой човек не чувства по природа- Святият Дух го слага в сърцето на всеки вярващ, когато е обърнат, но което някои вярващи чувстват много по-силно от други, така че те сами заслужават да бъдат наричани „ревностни“ хора.
Ревностният човек във вярата е изцяло човек на едно нещо. Не е достатъчно да се каже,
че той е скромен, добросърдечен, безкомпромисен, решителен, свободен от привързаност, пламенен в духа. Той вижда само едно нещо, той се притеснява само за едно нещо, той живее само за едно нещо, той е погълнат от едно нещо и това едно нещо е да се хареса на Бога!
Дали той живее или умира, дали е в здраве или болест, дали е богат или беден, дали е харесван от хората или обиждан, дали е смятан за мъдър или глупав, дали е обвиняван или хвален- за всичко това него изобщо не го е грижа!
Той гори за едно нещо и това нещо е да угоди на Бога и да повишава Божията слава!
Ако той е погълнат в горенето, той не се интересува от него-той е доволен.
Той чувства, че е както лампата- направен да гори, и ако е погълнат от горенето, то той е изпълнил работата, за която Бог го е назначил.
Така нечията воля винаги намира сфера за ревността си.
Ако той не може да проповядва, работи или дава пари, то той ще вика, плаче и се моли.
Ако не може да воюва с Исус Навин в долината, той ще върши работата си на Мойсей,
Аарон и Ор на хълма.Ако той е отрязан от работене, то не ще даде отдих на Господа,
докато не се надигне помощ от друга страна и работата ще е свършена.
Това е, което аз си представям като ревност във вярата.
А вие?
