„Книгата на Енох“ е един от най-значимите апокрифи на Стария завет, датиран от 3 в. п.н.е. Данни за тази книга се откриват при апостол Юда в неговото послание (Юда, 1:14-15), а по-късно се срещат коментари и при Отците на църквата – Тертулиан, Ориген и др. Пълният текст на практика е неизвестен до ХVІІІ в., когато за първи път е включен в състава на етиопскта Библия като каноничен текст. Оттогава започват и многократните му преводи на различни езици.
Последна редакция:
