НАШЕТО БОЛЕЗНЕНО ПОДРЯЗВАНЕ: НЕИЗБЕЖЕН СЕЗОН В ЖИВОТА НИ

Светлина за теб

Администратор
Администратор
Регистрация
25 Янв 2017
Сообщения
1.157
629


Когато се пренесохме в нашият нов дом, в двора ни имаше прекрасни розови храсти и розмарин, на които ние се радвахме дълго време. Пълнехме вазите с ярко жълти рози, които разнасяха свеж аромат в стаите. Времето си минаваше и понеже нямахме време да се грижим за растенията, те се превърнаха в трънливи храсти, а листата на ярко зеленият розмарин потъмняха и станаха крехки. Дворът ни залиня от моето безразличие. В света на градинарството подрязването е постоянна грижа.

Когато погледна към последното десетилетие на живота си, виждам поредица от смърт: Смъртта на моята гордост заради живота в сянката на таланта на съпруга ми. Смъртта на моя страх от конфликт заради развод в семейството и сред приятелите. Смъртта на моя страх от конфронтация в трудно приятелство. Смъртта на желанията ми чрез многократни спонтанни аборти. Смъртта на моя страх от неуспеха в ситуациите, в които не можех да победя. Смъртта на надеждата ми в самата мен, чрез разкриването на греха ми пред очите на всички. Всеки сезон усещах умирането точно така-като умиране. Задушавах се заради нещо, което аз обичах и желаех.
Всичко в мен се задушаваше, гърчеше се и се молеше: "Наистина ли трябва да бъде така? Не мога ли да следвам Теб и да го запазя? Наистина ли това трябва да умре?"

В Божието царство резитбата също е постоянна грижа. Исус е истинската лоза, а Отец е земеделецът. Всяка клонка в Христос, която носи плод, Отец я подрязва (очиства), за да дава повече плод. (Йоан 15:1,2)

Отговорът на Бог на въпроса ми беше: „Да.Това трябва да умре. Това трябва да бъде подрязано.“ Без подрязването моят живот щеше да заприлича на нещо, което аз съвсем не бих искала-обрасъл, трънлив храст без плодове. Аз не искам Бог да бъде безразличен към мен. Не искам Неговата намеса само по моите условия. но когато това нещо, което аз обичам стане предмет на Неговата ножица, тогава разбирам, че е точно това, което дълбоко в мен съм искала - Неговото безразличие и само одобрената от мен Негова намеса в живота ми. Безразличието е форма на омразата. Но любовта, по-скоро, се проявява в болката.
Наример кръста. Бог е причинил болка- като разреза на хирург, който наранява плътта, заради подобряване на здравето.

Но как ни подрязва нас? Как действат ножиците на Земеделецът?

Като първо
-ние се чувстваме разобличени. Игнорирането, в което съм станала експерт, се разкрива. Неуместната надежда, целенасочената програма за самовъзвишаване, лежаща в дълбините на сърцето ми, постоянното предпочитание за личен комфорт за сметка на тези, които обичам и др.

Второ, те създават кръстопът. Аз вече не мога да пренебрегна голата си греховност, пред мен имам избор. Инстинктът ми за самосъхранение заработва: или трябва да се хвана здраво за тези бодливи клони, или с вяра да се хвана здраво за моята истинска лоза-единственото добро нещо, което имам и да се приготвя за смърт.
Този избор присъства във всеки сезон на нашето подрязване: за кое ние ще се хванем здраво. Христос моят живот ли е, или покритите ми с отровни бонбони греховни желания?
Отговорът е болезнен, но винаги ясен.
Дори когато се изкушавам да се хвана за трънливите храсти в живота си, в дълбочината на сърцето си знам, че това ме убива.

И накрая, Божиите ножици донасят скръб. Скръб за нещо изгубено, без значение, че обрязаното от клонката е било вредно за душата ми, аз все още скърбя. Скръбта често се явявя загубата ни на вялият начин на живот, който този наскоро разобличен грях е разрушил. Сега аз вече виждам, че трябва да се променя. Или закоравяване на сърцето - или покаяние! Игнорирането вече не е опция.
Нашето подрязване се утвърждава.
Но без значение на нашето умиране, ние намираме подкрепа:

„Аз съм истинската лоза и Отец Ми е земеделецът. Всяка пръчка в Мене, която не дава плод, Той я отрязва, и всяка, която дава плод, очиства я (подрязва), за да дава повече плод.“

(Йоан 15:1,2)

Подрязването е утвърждаване на Божиите намерения и цели за нас в живота ни. Вие сте привързани към истинската лоза и произвеждате плод. Необходимостта да приемем болката, която ни носи Божията ръка, поражда в нас зависимост от Исус, възвишаваща Неговите дела. Чувствате ли острието на ножиците? Радвайте се, че наистина принадлежите на Него и че Той ви подрязва.
След много години на подрязване, сърцето ми започна да разпознава надеждата, намерена в тези моменти. Аз съм наистина Негова!

„Ако търпите наказание, Бог постъпва с вас като със синове, защото кой е този син, когото баща му не наказва? но ако не ви наказват, както наказват всички останали, тогава сте незаконородени, а не синове. Освен това, имали сме земни бащи, които са ни наказвали, и сме ги почитали, не ще ли още повече да се покоряваме на Отца на духовете и да живеем? Защото те за малко време са ни наказвали, според както им е било угодно, А Той - за наша полза, за да участваме в Неговата святост. Никое наказание не изглежда навремето да е за радост, а за скръб, но после принася правда като мирен плод за тези, които са се обучавали чрез него.“ (Евреи 12:7-11)

Ножицата на дисциплинирането все още причинява болка, но за всички, които я приветстват, тази болка ще донесе безценна реколта. Този месец най-накрая подрязах розовия храст и розмарина. Аз смело подрязах всяко растение на половината от неговия размер, знаейки, че прекомерният растеж изтощава растението и способността му да цъфти. Ако се надявам да се наслаждавам на цветовете на тези растения, това е единственият начин. И както за моите растения, елиминирането на моя греховен наръст е единственият път към духовното ми здраве.
Вашите обстоятелства предизвикват ли смърт в живота ви? Чувствате ли ножиците?
Вашият призив е да признаете, че Неговите ножици, макар и болезнени, са Неговата доброта към вас, Неговата любяща грижа, Неговото потвърждаване, че да - вие сте законно Божие дете! Да, вие сте принесли прекрасен, изпълнен с вяра, издигащ Христос плод! Целта на нашия Отец е да задълбочите радостта си в Него и вашето плодоносие за Неговото царство чрез тези болезнени моменти.
Хванете се за единствената си надежда, за истинския си източник на живот, за истинската си лоза - Исус Христос! И се удоволствайте, че всичко останало ще бъде отрязано!




Превод: Светлина за теб




 

Вложения

Верх