Главна
Форум
Нови съобщения
Featured threads
Търсене във форума
Какво е новото
Нови съобщения
Нови ресурси
Нови публикации в профила
Последна активност
Потребители
Онлайн сега
Нови публикации в профила
Търсене в публикациите на профилите
Напишете ново съобщение
Следи
Вход
Регистрация
Какво е новото
Търсене
Търси само в заглавията
Автор:
Меню
Вход
Регистрация
Какво е новото
Търсене
Търси само в заглавията
Автор:
Нови съобщения
Featured threads
Търсене във форума
Главна
Форум
ПУБЛИКАЦИИ
ПУБЛИКАЦИИ
НАШЕТО БОЛЕЗНЕНО ПОДРЯЗВАНЕ: НЕИЗБЕЖЕН СЕЗОН В ЖИВОТА НИ
JavaScript е деактивиран. За да използвате изцяло сайта, моля, активирайте JavaScript във вашия браузър.
Използвате остарял браузър. Този и други сайтове може да не се показват правилно.
Трябва да актуализирате браузъра си или да се опитате да използвате
друг браъзър
.
Отговори в темата
Съобщение
<blockquote data-quote="Светлина за теб" data-source="post: 1211" data-attributes="member: 1"><p style="text-align: center">[ATTACH=full]629[/ATTACH]</p><p></p><p></p><p style="text-align: justify"><span style="font-size: 22px">Когато се пренесохме в нашият нов дом, в двора ни имаше прекрасни розови храсти и розмарин, на които ние се радвахме дълго време. Пълнехме вазите с ярко жълти рози, които разнасяха свеж аромат в стаите. Времето си минаваше и понеже нямахме време да се грижим за растенията, те се превърнаха в трънливи храсти, а листата на ярко зеленият розмарин потъмняха и станаха крехки. Дворът ни залиня от моето безразличие. </span><strong><span style="font-size: 22px">В света на градинарството подрязването е постоянна грижа. </span></strong></p> <p style="text-align: justify"></p> <p style="text-align: justify"></p> <p style="text-align: justify"><span style="font-size: 22px">Когато погледна към последното десетилетие на живота си, виждам поредица от смърт: Смъртта на моята гордост заради живота в сянката на таланта на съпруга ми. Смъртта на моя страх от конфликт заради развод в семейството и сред приятелите. Смъртта на моя страх от конфронтация в трудно приятелство. Смъртта на желанията ми чрез многократни спонтанни аборти. Смъртта на моя страх от неуспеха в ситуациите, в които не можех да победя. Смъртта на надеждата ми в самата мен, чрез разкриването на греха ми пред очите на всички. Всеки сезон усещах умирането точно така-като умиране. Задушавах се заради нещо, което аз обичах и желаех.</span></p> <p style="text-align: justify"><span style="font-size: 22px">Всичко в мен се задушаваше, гърчеше се и се молеше: "Наистина ли трябва да бъде така? Не мога ли да следвам Теб и да го запазя? Наистина ли това трябва да умре?"</span></p> <p style="text-align: justify"><span style="font-size: 22px"></span></p> <p style="text-align: justify"><span style="font-size: 22px"><strong>В Божието царство резитбата също е постоянна грижа. </strong>Исус е истинската лоза, а Отец е земеделецът. Всяка клонка в Христос, която носи плод, Отец я подрязва (очиства), за да дава повече плод. (Йоан 15:1,2)</span></p> <p style="text-align: justify"><span style="font-size: 22px"></span></p> <p style="text-align: justify"><span style="font-size: 22px">Отговорът на Бог на въпроса ми беше: „Да.Това трябва да умре. Това трябва да бъде подрязано.“ <strong>Без подрязването моят живот щеше да заприлича на нещо, което аз съвсем не бих искала-обрасъл, трънлив храст без плодове.</strong> Аз не искам Бог да бъде безразличен към мен. Не искам Неговата намеса само по моите условия. но когато това нещо, което аз обичам стане предмет на Неговата ножица, тогава разбирам, че е точно това, което дълбоко в мен съм искала - Неговото безразличие и само одобрената от мен Негова намеса в живота ми. Безразличието е форма на омразата. Но любовта, по-скоро, се проявява в болката.</span></p> <p style="text-align: justify"><span style="font-size: 22px">Наример кръста. Бог е причинил болка- като разреза на хирург, който наранява плътта, заради подобряване на здравето.</span></p> <p style="text-align: justify"><span style="font-size: 22px"></span></p> <p style="text-align: justify"><span style="font-size: 22px"><strong>Но как ни подрязва нас? Как действат ножиците на Земеделецът?</strong></span></p> <p style="text-align: justify"><span style="font-size: 22px"><strong>Като първо</strong>-ние се чувстваме разобличени. Игнорирането, в което съм станала експерт, се разкрива. Неуместната надежда, целенасочената програма за самовъзвишаване, лежаща в дълбините на сърцето ми, постоянното предпочитание за личен комфорт за сметка на тези, които обичам и др.</span></p> <p style="text-align: justify"><span style="font-size: 22px"><strong>Второ,</strong> те създават кръстопът. Аз вече не мога да пренебрегна голата си греховност, <strong>пред мен имам избор. Инстинктът ми за самосъхранение заработва: или трябва да се хвана здраво за тези бодливи клони, или с вяра да се хвана здраво за моята истинска лоза-единственото добро нещо, което имам и да се приготвя за смърт.</strong></span></p> <p style="text-align: justify"><span style="font-size: 22px"><strong>Този избор присъства във всеки сезон на нашето подрязване: за кое ние ще се хванем здраво. Христос моят живот ли е, или покритите ми с отровни бонбони греховни желания?</strong> Отговорът е болезнен, но винаги ясен.</span></p> <p style="text-align: justify"><span style="font-size: 22px">Дори когато се изкушавам да се хвана за трънливите храсти в живота си, в дълбочината на сърцето си знам, че това ме убива.</span></p> <p style="text-align: justify"><span style="font-size: 22px"></span></p> <p style="text-align: justify"><span style="font-size: 22px"><strong>И накрая</strong>, Божиите ножици донасят скръб. Скръб за нещо изгубено, без значение, че обрязаното от клонката е било вредно за душата ми, аз все още скърбя. <strong>Скръбта често се явявя загубата ни на вялият начин на живот, който този наскоро разобличен грях е разрушил. Сега аз вече виждам, че трябва да се променя. Или закоравяване на сърцето - или покаяние! Игнорирането вече не е опция. </strong></span></p> <p style="text-align: justify"><span style="font-size: 22px"><strong>Нашето подрязване се утвърждава.</strong> Но без значение на нашето умиране, ние намираме подкрепа:</span></p> <p style="text-align: justify"><span style="font-size: 22px">„Аз съм истинската лоза и Отец Ми е земеделецът. Всяка пръчка в Мене, която не дава плод, Той я отрязва, и всяка, която дава плод, очиства я (подрязва), за да дава повече плод.“</span></p> <p style="text-align: justify"><span style="font-size: 22px">(Йоан 15:1,2)</span></p> <p style="text-align: justify"><span style="font-size: 22px"></span></p> <p style="text-align: justify"><span style="font-size: 22px"><strong>Подрязването е утвърждаване на Божиите намерения и цели за нас в живота ни. Вие сте привързани към истинската лоза и произвеждате плод.</strong> Необходимостта да приемем болката, която ни носи Божията ръка, поражда в нас зависимост от Исус, възвишаваща Неговите дела. <strong> Чувствате ли острието на ножиците? Радвайте се, че наистина принадлежите на Него и че Той ви подрязва.</strong></span></p> <p style="text-align: justify"><span style="font-size: 22px">След много години на подрязване, сърцето ми започна да разпознава надеждата, намерена в тези моменти. <strong>Аз съм наистина Негова! </strong></span></p> <p style="text-align: justify"><span style="font-size: 22px"></span></p> <p style="text-align: justify"><span style="font-size: 22px">„Ако търпите наказание, Бог постъпва с вас като със синове, защото кой е този син, когото баща му не наказва? но ако не ви наказват, както наказват всички останали, тогава сте незаконородени, а не синове. Освен това, имали сме земни бащи, които са ни наказвали, и сме ги почитали, не ще ли още повече да се покоряваме на Отца на духовете и да живеем? Защото те за малко време са ни наказвали, според както им е било угодно, А Той - за наша полза, за да участваме в Неговата святост. Никое наказание не изглежда навремето да е за радост, а за скръб, но после принася правда като мирен плод за тези, които са се обучавали чрез него.“ (Евреи 12:7-11)</span></p> <p style="text-align: justify"><span style="font-size: 22px"></span></p> <p style="text-align: justify"><span style="font-size: 22px"><strong>Ножицата на дисциплинирането все още причинява болка, но за всички, които я приветстват, тази болка ще донесе безценна реколта.</strong> Този месец най-накрая подрязах розовия храст и розмарина. Аз смело подрязах всяко растение на половината от неговия размер, знаейки, че прекомерният растеж изтощава растението и способността му да цъфти. Ако се надявам да се наслаждавам на цветовете на тези растения, това е единственият начин.<strong> И както за моите растения, елиминирането на моя греховен наръст е единственият път към духовното ми здраве.</strong></span></p> <p style="text-align: justify"><span style="font-size: 22px"><strong></strong></span></p> <p style="text-align: justify"><span style="font-size: 22px"><strong>Вашите обстоятелства предизвикват ли смърт в живота ви? Чувствате ли ножиците?</strong> <strong>Вашият призив е да признаете, че Неговите ножици, макар и болезнени, са Неговата доброта към вас, Неговата любяща грижа, Неговото потвърждаване, че да - вие сте законно Божие дете!</strong> <strong>Да, вие сте принесли прекрасен, изпълнен с вяра, издигащ Христос плод!</strong> <strong>Целта на нашия Отец е да задълбочите радостта си в Него и вашето плодоносие за Неговото царство чрез тези болезнени моменти.</strong> </span></p> <p style="text-align: justify"><span style="font-size: 22px"></span></p> <p style="text-align: justify"><span style="font-size: 22px"><strong>Хванете се за единствената си надежда, за истинския си източник на живот, за истинската си лоза - Исус Христос! И се удоволствайте, че всичко останало ще бъде отрязано!</strong></span></p> <p style="text-align: justify"><span style="font-size: 22px"><strong></strong></span></p> <p style="text-align: justify"><span style="font-size: 22px"><strong></strong></span></p> <p style="text-align: justify"><span style="font-size: 22px"><strong></strong></span></p> <p style="text-align: justify"><span style="font-size: 22px"><strong></strong></span></p> <p style="text-align: justify"><span style="font-size: 22px"><strong></strong></span></p> <p style="text-align: justify"><span style="font-size: 22px"><strong></strong></span></p> <p style="text-align: justify"><span style="font-size: 22px"><strong>Превод: Светлина за теб</strong></span></p></blockquote><p></p>
[QUOTE="Светлина за теб, post: 1211, member: 1"] [CENTER][ATTACH type="full" alt="629"]629[/ATTACH][/CENTER] [JUSTIFY][SIZE=6]Когато се пренесохме в нашият нов дом, в двора ни имаше прекрасни розови храсти и розмарин, на които ние се радвахме дълго време. Пълнехме вазите с ярко жълти рози, които разнасяха свеж аромат в стаите. Времето си минаваше и понеже нямахме време да се грижим за растенията, те се превърнаха в трънливи храсти, а листата на ярко зеленият розмарин потъмняха и станаха крехки. Дворът ни залиня от моето безразличие. [/SIZE][B][SIZE=6]В света на градинарството подрязването е постоянна грижа. [/SIZE][/B] [SIZE=6]Когато погледна към последното десетилетие на живота си, виждам поредица от смърт: Смъртта на моята гордост заради живота в сянката на таланта на съпруга ми. Смъртта на моя страх от конфликт заради развод в семейството и сред приятелите. Смъртта на моя страх от конфронтация в трудно приятелство. Смъртта на желанията ми чрез многократни спонтанни аборти. Смъртта на моя страх от неуспеха в ситуациите, в които не можех да победя. Смъртта на надеждата ми в самата мен, чрез разкриването на греха ми пред очите на всички. Всеки сезон усещах умирането точно така-като умиране. Задушавах се заради нещо, което аз обичах и желаех. Всичко в мен се задушаваше, гърчеше се и се молеше: "Наистина ли трябва да бъде така? Не мога ли да следвам Теб и да го запазя? Наистина ли това трябва да умре?" [B]В Божието царство резитбата също е постоянна грижа. [/B]Исус е истинската лоза, а Отец е земеделецът. Всяка клонка в Христос, която носи плод, Отец я подрязва (очиства), за да дава повече плод. (Йоан 15:1,2) Отговорът на Бог на въпроса ми беше: „Да.Това трябва да умре. Това трябва да бъде подрязано.“ [B]Без подрязването моят живот щеше да заприлича на нещо, което аз съвсем не бих искала-обрасъл, трънлив храст без плодове.[/B] Аз не искам Бог да бъде безразличен към мен. Не искам Неговата намеса само по моите условия. но когато това нещо, което аз обичам стане предмет на Неговата ножица, тогава разбирам, че е точно това, което дълбоко в мен съм искала - Неговото безразличие и само одобрената от мен Негова намеса в живота ми. Безразличието е форма на омразата. Но любовта, по-скоро, се проявява в болката. Наример кръста. Бог е причинил болка- като разреза на хирург, който наранява плътта, заради подобряване на здравето. [B]Но как ни подрязва нас? Как действат ножиците на Земеделецът? Като първо[/B]-ние се чувстваме разобличени. Игнорирането, в което съм станала експерт, се разкрива. Неуместната надежда, целенасочената програма за самовъзвишаване, лежаща в дълбините на сърцето ми, постоянното предпочитание за личен комфорт за сметка на тези, които обичам и др. [B]Второ,[/B] те създават кръстопът. Аз вече не мога да пренебрегна голата си греховност, [B]пред мен имам избор. Инстинктът ми за самосъхранение заработва: или трябва да се хвана здраво за тези бодливи клони, или с вяра да се хвана здраво за моята истинска лоза-единственото добро нещо, което имам и да се приготвя за смърт. Този избор присъства във всеки сезон на нашето подрязване: за кое ние ще се хванем здраво. Христос моят живот ли е, или покритите ми с отровни бонбони греховни желания?[/B] Отговорът е болезнен, но винаги ясен. Дори когато се изкушавам да се хвана за трънливите храсти в живота си, в дълбочината на сърцето си знам, че това ме убива. [B]И накрая[/B], Божиите ножици донасят скръб. Скръб за нещо изгубено, без значение, че обрязаното от клонката е било вредно за душата ми, аз все още скърбя. [B]Скръбта често се явявя загубата ни на вялият начин на живот, който този наскоро разобличен грях е разрушил. Сега аз вече виждам, че трябва да се променя. Или закоравяване на сърцето - или покаяние! Игнорирането вече не е опция. Нашето подрязване се утвърждава.[/B] Но без значение на нашето умиране, ние намираме подкрепа: „Аз съм истинската лоза и Отец Ми е земеделецът. Всяка пръчка в Мене, която не дава плод, Той я отрязва, и всяка, която дава плод, очиства я (подрязва), за да дава повече плод.“ (Йоан 15:1,2) [B]Подрязването е утвърждаване на Божиите намерения и цели за нас в живота ни. Вие сте привързани към истинската лоза и произвеждате плод.[/B] Необходимостта да приемем болката, която ни носи Божията ръка, поражда в нас зависимост от Исус, възвишаваща Неговите дела. [B] Чувствате ли острието на ножиците? Радвайте се, че наистина принадлежите на Него и че Той ви подрязва.[/B] След много години на подрязване, сърцето ми започна да разпознава надеждата, намерена в тези моменти. [B]Аз съм наистина Негова! [/B] „Ако търпите наказание, Бог постъпва с вас като със синове, защото кой е този син, когото баща му не наказва? но ако не ви наказват, както наказват всички останали, тогава сте незаконородени, а не синове. Освен това, имали сме земни бащи, които са ни наказвали, и сме ги почитали, не ще ли още повече да се покоряваме на Отца на духовете и да живеем? Защото те за малко време са ни наказвали, според както им е било угодно, А Той - за наша полза, за да участваме в Неговата святост. Никое наказание не изглежда навремето да е за радост, а за скръб, но после принася правда като мирен плод за тези, които са се обучавали чрез него.“ (Евреи 12:7-11) [B]Ножицата на дисциплинирането все още причинява болка, но за всички, които я приветстват, тази болка ще донесе безценна реколта.[/B] Този месец най-накрая подрязах розовия храст и розмарина. Аз смело подрязах всяко растение на половината от неговия размер, знаейки, че прекомерният растеж изтощава растението и способността му да цъфти. Ако се надявам да се наслаждавам на цветовете на тези растения, това е единственият начин.[B] И както за моите растения, елиминирането на моя греховен наръст е единственият път към духовното ми здраве. Вашите обстоятелства предизвикват ли смърт в живота ви? Чувствате ли ножиците?[/B] [B]Вашият призив е да признаете, че Неговите ножици, макар и болезнени, са Неговата доброта към вас, Неговата любяща грижа, Неговото потвърждаване, че да - вие сте законно Божие дете![/B] [B]Да, вие сте принесли прекрасен, изпълнен с вяра, издигащ Христос плод![/B] [B]Целта на нашия Отец е да задълбочите радостта си в Него и вашето плодоносие за Неговото царство чрез тези болезнени моменти.[/B] [B]Хванете се за единствената си надежда, за истинския си източник на живот, за истинската си лоза - Исус Христос! И се удоволствайте, че всичко останало ще бъде отрязано! Превод: Светлина за теб[/B][/SIZE][/JUSTIFY] [/QUOTE]
Име
Проверка
Коментирай
Главна
Форум
ПУБЛИКАЦИИ
ПУБЛИКАЦИИ
НАШЕТО БОЛЕЗНЕНО ПОДРЯЗВАНЕ: НЕИЗБЕЖЕН СЕЗОН В ЖИВОТА НИ
Меню
Вход
Регистрация
Install the app
Инсталирай
Форум
Какво е новото
Вход
Регистрация
Търсене
Горна част
