ПАТРИОТИЗЪМ БЕЗ КРЪСТ
„Без тръни-няма лаври, без стон-няма трон, без изпитания-няма Царство,
без кръст-няма корона.Хората трябва да бъдат управлявани от Бог,
или те ще бъдат управлявани от тирани.“
Уилям Пен-1644-1718г.
КРЪСТА НА ЦАРЯ
Патриотизма-това е любов и преданост към родината, желанието да се служи
на нейните интереси. Според Божието слово, за християнина, всяка преданост
е подчинена на вярността към Бога.Бащата на всички вярващи, Авраам,
напуснал дома си и се отправил в търсене на града, „чийто архитект
и строител е Бог.“ (Евреи 11:10) За да станат нация, потомците на Авраам
трябвало да се подчинят на Божият призив, а не на Фараона, което означавало
да напуснат Египет. След това, много пророци са изобличавали царете
за тяхното безбожие, поради което те често са заплащали с живота си.
Богочовека и Месията на Израил,смутил земния владетел веднага
след раждането Си.Параноичния опит на Ирод да унищожи юдейският цар,
потопил Витлеем в младенческа кръв, но не се увенчал с успех.
Когато възмажал, Исус поел „щафетата“ от Йоан Кръстител в проповедта
за Новото царство-Небесното Царство.Той може да бъде наречен бунтар,
но само в определен смисъл.Исус не е бил равин-хипи, както се изобразява
от съвременни автори като Доналд Милър в неговиия „Християнски джаз“.
Исус не се причислява към религиозно-политическите радикали на първи век,
въпреки че сред последователите Му е имало зелоти.Той не се е опитвал
да прави държавен преврат или освободителна война срещу римляните.
Всичко е било много по-лошо-Той е претендирал за абсолютна власт.
И Неговият стил на проповядване е накарал Джон Стот да Го назове
„Великият оратор.“ В резултат, религиозните и политически лидери
на онова време, осъдили Царя на царете на позорна смърт-разпъване на кръст.
Учението на Исус не съдържа насилие, но включва напълно недвусмислено
предупреждения за преследване на Неговите последователи.
От тогава досега е станало традиция, християните да предизвикват омраза
в земните управители, тъй като Учителят не им е оставил право да служат
на двама господари. (Матей 6:24)
Великолепно описание на ранно-християнската концепция за патриотизма
се е съхранило в страниците на кратък апологетичен трактат с името
„Послание към Диогнет“. В петата му глава пише:“
“Християните не се различават от другите по езика, по гражданските
институции или по националността си.. Те се придържат към местните
традиции, дрехи, храна и останалите неща от живота. Въпреки това те имат
различно, понякога учудващо поведение. Те населяват собствените си земи,
но като чужденци. Като граждани те участват навсякъде, но те страдат
като чужденци. Всяка чужда страна е бащина за тях и всяка родна страна е като чужда.
Те са в плът, но не следват плътта. Те живеят на земята, но са граждани на Небето.
Те се подчиняват на съществуващите закони, но техният живот
надминава законите. Те са бедни, но обогатяват мнозина.
Те са кълнати, но благославят. Те са презирани, но те почитат.
Те правят добро, но са наказвани като злодейци. Когато са наказвани се радват,
сякаш им правят добро.“
ОТХВЪРЛИЛИТЕ КРЪСТА
Уви, съразпването с Христос е останало някъде далеч, то се е загубило
в мъглата на простите изказвания, като обръщението към Исус-„Господи,
Господи“, което е твърде употребявано, но без да се влага в него смисъл.
Притежаващите власта, са превърнали кръста в надгробно украшение.
За „змея“ нищо не е свещенно. Ние знаем колко често земните управители,
с помоща на марионетната църква са преобръщали богохулно дори идеята
за кръста, за да постигнат безропотно угнетяване на беззащитните.
ПАТРИОТИЗЪМ ОСТАНАЛ БЕЗ ЕВАНГЕЛСКОТО ВИЖДАНЕ ЗА КРЪСТА,
СТАВА ИДЕОЛОГИЯ, ПРОПАГАНДА, ТОЙ ВНАСЯ В ЦЪРКВАТА
ЧУЖД ОГЪН. ПАТРИОТИЗМА БЕЗ КРЪСТ СЕ ОПИТВА ДА НАЛИВА
НОВО ВИНО В СТАРИ МЕХОВЕ И ТАКА ГО РАЗЛИВА
И НОСИ НЕУТОЛИМА ЖАЖДА.
Патриотите без кръста лъжат за Небесното Царство и за земното,
представяйки второто за първото. Отхвърляйки духовната свобода,
те стават роби на човеци, дават на Кесаря и кесаровото и Божието, ограбвайки ближния.
Насочват ценностите си към невярна посока и постановления на корумпирани съдии.
Славят нацията, вместо Твореца, своите деспоти, а не Изкупителя.
Някои са привлечени от революционни идеи, други от верноподаннически.
Издигат отменени социални бариери, забравяйки, че в истинското познаване
на Бога „няма ни грък, ни юдеин,ни обрязване, ни необрязване, ни варварин,
ни скит, ни роб, ни свободен, но Христос е всичко и във всичко.“ (Колосяни 3:11)
Днес някои от най-яростните патриоти се наричат християнски активисти.
Те с удари и пяна на уста защитават своите постоянно уязвими религиозни
чувства. Други са подменили кръста на Христос с хуманизма
и толерантността към греха, ставайки дейци и проводници на всякаква мерзост,
гонители на истината. Патриотите без кръст са си направили ИДОЛИ, оправдавайки
и възхвалявайки беззаконието им,заменяйки пророческия огън за топли места
и красиви удостоверения, вечността-за илюзорното богатство на тленния свят.
ФЕНОВЕ
Патриотите без кръст приличат на феновете от различните футболни клубове-
тяхното лично емоционално щастие е напълно зависимо от чуждия успех
или поражение. Предаността към своя „отбор“ е точно пропорционална
на омразата към „отбора“ на съперника и неговите фенове.
Представете си два автобуса пълни с пътници, управлявани от безразсъдни
водачи, които се съревновават един с друг, нарушавайки всички възможни
правила. И вместо да се опитат да вразумят престъпно небрежните водачи
и да предпазят останалите пътници от непоправима трагедия,
всички в автобуса заедно са „ЗА“ своя водач, и дружно се присмиват
над пътниците в съперниковия автобус. Бързината е неудобна,
но изключително вълнуваща.Властва адреналина и масовата психоза.
И няма безумци, които при първа възможност да напуснат, но и нерешителният
и съмняващ се пътник лети заедно с всички към крайната цел, лети към ада.
Ние можем и трябва да говорим за духовно робство, когато авторитета на баща, майка,
закон, лидер, обичай, лъеучение, противоречи на истината!
КОРЕНА НА ДУХОВНОТО РОБСТВО Е В ИДОЛОПОКЛОНЕНИЕТО
КЪМ АВТОРИТЕТИ, В НАШЕ ВРЕМЕ ПРИКРИЛО ЛИЦЕТО
НА БЕЗЧОВЕЧНАТА СИ ИДЕОЛОГИЯ С МАСКА.
ЦЕННОСТИТЕ НА УВАЖАВАНИТЕ АВТОРИТЕТИ В СВЕТА СЕ ПРЕВРЪЩАТ
В УЗУРПАТОРИ НА СЪВЕСТТА.
Истината не поробва, тя свидетелства сама за себе си.“И ще познаете истината,
и истината ще ви направи свободни.“ (Йоан 8:32)
Но авторитет, отклоняващ се от истината, поробва. И ако ние се стремим
да отхвърлим от себе си товара на отговорността и сляпо следваме
авторитети, тогава ние жертваме свободата си заради въображаемата
непогрешимост на тези авторитети.
ПЪТЯ НА СЪРАЗПВАНЕТО
НИЕ МОЖЕМ И ТРЯБВА ДА ВЗЕМЕМ РЕШЕНИЕ ЗА ВЯРНОСТ КЪМ ЦАРЯ,
КОЙТО ТОЛКОВА СИЛНО Е ВЪЗЛЮБИЛ ГРЕШНИЦИТЕ, ЧЕ Е УМРЯЛ
ЗАРАДИ ТЯХ. НАУЧИЛ НИ Е, ЧЕ ИМА НЕЩА ЗАРАДИ КОИТО МОЖЕМ
ДА УМРЕМ, НО НЯМА НЕЩА, ЗАРАДИ КОИТО МОЖЕМ ДА УБИВАМЕ.
Той ни призовава да Го последваме, носейки кръста си и отдавайки живота си,
за да го получим отново, уверявайки ни, че живота е по-силен от смъртта,
и че любовта към враговете изисква по-голяма смелост, отколкото воюването с тях.
Исус Христос отнема от държавата и нейните управници правото
да определят смисъла на човешкия живот. Страхът от Бога премахва страха
от земните владетели, които могат да отнемат само земния живот-
Матей 10:22-31.
Държавата е призвана да върши правосъдие според Божията воля,
а не да контролира гражданите. Нито една държавно-политическа система
не е способна да обясни истинското значение на църквата, семейството,
обществото и властта. Върховната власт принадлежи на Бога,
а не на държавата.
Християнското смирение е в противоречие с несправедливостта
и самовъзхваляването на земните управители. Недопустимо е да се оправдава
и одобрява коварството и беззаконието на своя „Ирод“, само защото той е „свой“.
Християнинът предизвиква омраза към себе си, защото неговият
благочестив живот е укор към нечестивците, и той е готов да се подчинява
на властите само докато техните разпореждания не са в противоречие
със заповедите на Господ.(Д.А. 4:19 и 5:29) Невидимото Небесно гражданство
е по-важно от записаното в паспорта.
„С Бога всяко място е дом и родина, без Бога-и дома и родината са плен и затвор.“
Дори в един тоталитарен режим, при човек, приел Господството
на Исус Христос и конституцията на Небесното Царство,
надделява не само свободата от греха, но също и от идеологическите клишета
и изтънчените сатанински лъжи.
НИКОГА НЕ ТРЯБВА ДА ЗАБРАВЯМЕ, ЧЕ ДА СМЕ ХРИСТИЯНИ Е ЧЕСТ
И СЪДБА ЕДНОВРЕМЕННО!
Превод: Светлина за теб
