Главна
Форум
Нови съобщения
Featured threads
Търсене във форума
Какво е новото
Нови съобщения
Нови ресурси
Нови публикации в профила
Последна активност
Потребители
Онлайн сега
Нови публикации в профила
Търсене в публикациите на профилите
Напишете ново съобщение
Следи
Вход
Регистрация
Какво е новото
Търсене
Търси само в заглавията
Автор:
Меню
Вход
Регистрация
Какво е новото
Търсене
Търси само в заглавията
Автор:
Нови съобщения
Featured threads
Търсене във форума
Главна
Форум
ПУБЛИКАЦИИ
ПУБЛИКАЦИИ
ПРИТЧА ЗА БОЖИЯ ПРОМИСЪЛ
JavaScript е деактивиран. За да използвате изцяло сайта, моля, активирайте JavaScript във вашия браузър.
Използвате остарял браузър. Този и други сайтове може да не се показват правилно.
Трябва да актуализирате браузъра си или да се опитате да използвате
друг браъзър
.
Отговори в темата
Съобщение
<blockquote data-quote="Светлина за теб" data-source="post: 738" data-attributes="member: 1"><p style="text-align: center"><span style="font-size: 22px">[ATTACH=full]1438[/ATTACH]</span></p><p></p><p></p><p style="text-align: justify"><span style="font-size: 22px">Един човек попаднал в корабокрушение и бил изхвърлен от морето на необитаем остров.</span></p> <p style="text-align: justify"><span style="font-size: 22px"></span></p> <p style="text-align: justify"><span style="font-size: 22px">Той бил сам на него и постоянно се молел на Бог да го спаси.</span></p> <p style="text-align: justify"><span style="font-size: 22px"></span></p> <p style="text-align: justify"><span style="font-size: 22px">Човека всеки ден се взирал в хоризонта с надеждата, че ще види идващ кораб, който да го вземе от там. Най накрая изморен и отчаян, той решил да си построи колиба от изхвърлените на брега дъски от корабокрушението. Заживял в нея и се опитвал да оцелее на необитаемият остров, като сам се изхранвал с подръчни средства.</span></p> <p style="text-align: justify"><span style="font-size: 22px"></span></p> <p style="text-align: justify"><span style="font-size: 22px">Ходел на риболов, ловял птици и събирал плодове, научил се и да си прави сам огън.</span></p> <p style="text-align: justify"><span style="font-size: 22px">Нещо като Робинзон Крузо. Но един ден, връщайки се от търсенето на храна, той с ужас видял, че колибата построена с толкова мъка и труд, горяла в пламъци и гъст дим се издигал към небето.</span></p> <p style="text-align: justify"><span style="font-size: 22px">И най-лошото било, че заедно с нея изгорели и всичките му останали вещи, нужни за оцеляването му. Не му останало нищо. Човекът повече не могъл да сдържа своето отчаяние и излял гнева си.</span></p> <p style="text-align: justify"><span style="font-size: 22px"></span></p> <p style="text-align: justify"><span style="font-size: 22px">- Боже, как можа да постъпиш така с мен?!-ридаел горчиво той.</span></p> <p style="text-align: justify"><span style="font-size: 22px"></span></p> <p style="text-align: justify"><span style="font-size: 22px">Но на следващата сутрин, той се събудил от звука на корабна сирена.</span></p> <p style="text-align: justify"><span style="font-size: 22px"></span></p> <p style="text-align: justify"><span style="font-size: 22px">Един кораб идвал към острова, за да го спаси. </span></p> <p style="text-align: justify"><span style="font-size: 22px"></span></p> <p style="text-align: justify"><span style="font-size: 22px">- Как разбрахте, че съм тук?- попитал човека моряците.</span></p> <p style="text-align: justify"><span style="font-size: 22px"></span></p> <p style="text-align: justify"><span style="font-size: 22px">- Видяхме димният сигнал.- отговорили му те.</span></p> <p style="text-align: justify"><span style="font-size: 22px"></span></p> <p style="text-align: justify"><span style="font-size: 22px">Разказах ви тази притча, защото и ние като този човек сме попадали в най-различни ситуации, от които не сме виждали изход.</span></p> <p style="text-align: justify"><span style="font-size: 22px"></span></p> <p style="text-align: justify"><span style="font-size: 22px">Молели сме се упорито и с вяра, но въпреки това, не сме получавали отговор така, както сме мислили и искали. Напротив- ситуацията се е влошавала още повече и дори се е случвало подобно „корабокрушение“, и ние също сме се отчайвали и гневяли на Бога. Но Бог не мисли като нас и не ни дава, както дава човека.</span></p> <p style="text-align: justify"><span style="font-size: 22px"></span></p> <p style="text-align: justify"><span style="font-size: 22px">Той си има Свои начини и Свое време.</span></p> <p style="text-align: justify"><span style="font-size: 22px"></span></p> <p style="text-align: justify"><span style="font-size: 22px">А може би ни чака и да се предадем напълно, и да уповаваме само и единствено на Него?!</span></p> <p style="text-align: justify"><span style="font-size: 22px"></span></p> <p style="text-align: justify"><span style="font-size: 22px">И когато най-малко очакваме, помоща пристига и то по начин, от който можем само да се учудваме и да благоговеем пред Бога. </span></p> <p style="text-align: justify"><span style="font-size: 22px"></span></p> <p style="text-align: justify"><span style="font-size: 22px">За тези, които ходят с вяра, живота е пълен с такива ситуации.</span></p> <p style="text-align: justify"><span style="font-size: 22px"></span></p> <p style="text-align: justify"><span style="font-size: 22px">Не е лесно да се живее с вяра, но Бог е обещал, че никак няма да ни остави и никак няма да ни забрави. Бог има винаги промисъл за нас!</span></p> <p style="text-align: justify"><span style="font-size: 22px"></span></p> <p style="text-align: justify"><span style="font-size: 22px">Той е промислил за нещо много велико и прекрасно за нас! </span></p> <p style="text-align: justify"><span style="font-size: 22px"></span></p> <p style="text-align: justify"><span style="font-size: 22px">Ако ние обичаме истински нашия Господ и Спасител, каквото и да се случва в живота ни, то няма да ни отдели от Неговата любов. И нашата любов към Него ще ни даде сила да понесем всяко изпитание и да издържим докрай верно.</span></p> <p style="text-align: justify"><span style="font-size: 22px"></span></p> <p style="text-align: justify"><span style="font-size: 22px">Защото ние живеем тук и сега в Божието Царство и то е в сърцата ни.</span></p> <p style="text-align: justify"><span style="font-size: 22px"></span></p> <p style="text-align: justify"><span style="font-size: 22px">Ние сме само преминаващи пътници и се стремим към вечния си дом при Бога, затова нищо в този свят не може и не трябва да ни отклонява от тази велика цел- да стигнем у дома! Нужно ни е само да издържим, а Бог е Този, Който ни дава сила за това! Нека вярваме и да счетем за измет всичко в този умиращ свят, нека търпеливо чакаме с надежда нашия Господ, който скоро идва за нас! Амин.</span></p> <p style="text-align: justify"><span style="font-size: 22px"></span></p> <p style="text-align: justify"><span style="font-size: 22px"></span></p> <p style="text-align: justify"><span style="font-size: 22px"></span></p> <p style="text-align: justify"><span style="font-size: 22px">Светлина за теб</span></p></blockquote><p></p>
[QUOTE="Светлина за теб, post: 738, member: 1"] [CENTER][SIZE=6][ATTACH type="full"]1438[/ATTACH][/SIZE][/CENTER] [JUSTIFY][SIZE=6]Един човек попаднал в корабокрушение и бил изхвърлен от морето на необитаем остров. Той бил сам на него и постоянно се молел на Бог да го спаси. Човека всеки ден се взирал в хоризонта с надеждата, че ще види идващ кораб, който да го вземе от там. Най накрая изморен и отчаян, той решил да си построи колиба от изхвърлените на брега дъски от корабокрушението. Заживял в нея и се опитвал да оцелее на необитаемият остров, като сам се изхранвал с подръчни средства. Ходел на риболов, ловял птици и събирал плодове, научил се и да си прави сам огън. Нещо като Робинзон Крузо. Но един ден, връщайки се от търсенето на храна, той с ужас видял, че колибата построена с толкова мъка и труд, горяла в пламъци и гъст дим се издигал към небето. И най-лошото било, че заедно с нея изгорели и всичките му останали вещи, нужни за оцеляването му. Не му останало нищо. Човекът повече не могъл да сдържа своето отчаяние и излял гнева си. - Боже, как можа да постъпиш така с мен?!-ридаел горчиво той. Но на следващата сутрин, той се събудил от звука на корабна сирена. Един кораб идвал към острова, за да го спаси. - Как разбрахте, че съм тук?- попитал човека моряците. - Видяхме димният сигнал.- отговорили му те. Разказах ви тази притча, защото и ние като този човек сме попадали в най-различни ситуации, от които не сме виждали изход. Молели сме се упорито и с вяра, но въпреки това, не сме получавали отговор така, както сме мислили и искали. Напротив- ситуацията се е влошавала още повече и дори се е случвало подобно „корабокрушение“, и ние също сме се отчайвали и гневяли на Бога. Но Бог не мисли като нас и не ни дава, както дава човека. Той си има Свои начини и Свое време. А може би ни чака и да се предадем напълно, и да уповаваме само и единствено на Него?! И когато най-малко очакваме, помоща пристига и то по начин, от който можем само да се учудваме и да благоговеем пред Бога. За тези, които ходят с вяра, живота е пълен с такива ситуации. Не е лесно да се живее с вяра, но Бог е обещал, че никак няма да ни остави и никак няма да ни забрави. Бог има винаги промисъл за нас! Той е промислил за нещо много велико и прекрасно за нас! Ако ние обичаме истински нашия Господ и Спасител, каквото и да се случва в живота ни, то няма да ни отдели от Неговата любов. И нашата любов към Него ще ни даде сила да понесем всяко изпитание и да издържим докрай верно. Защото ние живеем тук и сега в Божието Царство и то е в сърцата ни. Ние сме само преминаващи пътници и се стремим към вечния си дом при Бога, затова нищо в този свят не може и не трябва да ни отклонява от тази велика цел- да стигнем у дома! Нужно ни е само да издържим, а Бог е Този, Който ни дава сила за това! Нека вярваме и да счетем за измет всичко в този умиращ свят, нека търпеливо чакаме с надежда нашия Господ, който скоро идва за нас! Амин. Светлина за теб[/SIZE][/JUSTIFY] [/QUOTE]
Име
Проверка
Коментирай
Главна
Форум
ПУБЛИКАЦИИ
ПУБЛИКАЦИИ
ПРИТЧА ЗА БОЖИЯ ПРОМИСЪЛ
Меню
Вход
Регистрация
Install the app
Инсталирай
Форум
Какво е новото
Вход
Регистрация
Търсене
Горна част
