Един човек попаднал в корабокрушение и бил изхвърлен от морето на необитаем остров.
Той бил сам на него и постоянно се молел на Бог да го спаси.
Човека всеки ден се взирал в хоризонта с надеждата, че ще види идващ кораб, който да го вземе от там. Най накрая изморен и отчаян, той решил да си построи колиба от изхвърлените на брега дъски от корабокрушението. Заживял в нея и се опитвал да оцелее на необитаемият остров, като сам се изхранвал с подръчни средства.
Ходел на риболов, ловял птици и събирал плодове, научил се и да си прави сам огън.
Нещо като Робинзон Крузо. Но един ден, връщайки се от търсенето на храна, той с ужас видял, че колибата построена с толкова мъка и труд, горяла в пламъци и гъст дим се издигал към небето.
И най-лошото било, че заедно с нея изгорели и всичките му останали вещи, нужни за оцеляването му. Не му останало нищо. Човекът повече не могъл да сдържа своето отчаяние и излял гнева си.
- Боже, как можа да постъпиш така с мен?!-ридаел горчиво той.
Но на следващата сутрин, той се събудил от звука на корабна сирена.
Един кораб идвал към острова, за да го спаси.
- Как разбрахте, че съм тук?- попитал човека моряците.
- Видяхме димният сигнал.- отговорили му те.
Разказах ви тази притча, защото и ние като този човек сме попадали в най-различни ситуации, от които не сме виждали изход.
Молели сме се упорито и с вяра, но въпреки това, не сме получавали отговор така, както сме мислили и искали. Напротив- ситуацията се е влошавала още повече и дори се е случвало подобно „корабокрушение“, и ние също сме се отчайвали и гневяли на Бога. Но Бог не мисли като нас и не ни дава, както дава човека.
Той си има Свои начини и Свое време.
А може би ни чака и да се предадем напълно, и да уповаваме само и единствено на Него?!
И когато най-малко очакваме, помоща пристига и то по начин, от който можем само да се учудваме и да благоговеем пред Бога.
За тези, които ходят с вяра, живота е пълен с такива ситуации.
Не е лесно да се живее с вяра, но Бог е обещал, че никак няма да ни остави и никак няма да ни забрави. Бог има винаги промисъл за нас!
Той е промислил за нещо много велико и прекрасно за нас!
Ако ние обичаме истински нашия Господ и Спасител, каквото и да се случва в живота ни, то няма да ни отдели от Неговата любов. И нашата любов към Него ще ни даде сила да понесем всяко изпитание и да издържим докрай верно.
Защото ние живеем тук и сега в Божието Царство и то е в сърцата ни.
Ние сме само преминаващи пътници и се стремим към вечния си дом при Бога, затова нищо в този свят не може и не трябва да ни отклонява от тази велика цел- да стигнем у дома! Нужно ни е само да издържим, а Бог е Този, Който ни дава сила за това! Нека вярваме и да счетем за измет всичко в този умиращ свят, нека търпеливо чакаме с надежда нашия Господ, който скоро идва за нас! Амин.
Той бил сам на него и постоянно се молел на Бог да го спаси.
Човека всеки ден се взирал в хоризонта с надеждата, че ще види идващ кораб, който да го вземе от там. Най накрая изморен и отчаян, той решил да си построи колиба от изхвърлените на брега дъски от корабокрушението. Заживял в нея и се опитвал да оцелее на необитаемият остров, като сам се изхранвал с подръчни средства.
Ходел на риболов, ловял птици и събирал плодове, научил се и да си прави сам огън.
Нещо като Робинзон Крузо. Но един ден, връщайки се от търсенето на храна, той с ужас видял, че колибата построена с толкова мъка и труд, горяла в пламъци и гъст дим се издигал към небето.
И най-лошото било, че заедно с нея изгорели и всичките му останали вещи, нужни за оцеляването му. Не му останало нищо. Човекът повече не могъл да сдържа своето отчаяние и излял гнева си.
- Боже, как можа да постъпиш така с мен?!-ридаел горчиво той.
Но на следващата сутрин, той се събудил от звука на корабна сирена.
Един кораб идвал към острова, за да го спаси.
- Как разбрахте, че съм тук?- попитал човека моряците.
- Видяхме димният сигнал.- отговорили му те.
Разказах ви тази притча, защото и ние като този човек сме попадали в най-различни ситуации, от които не сме виждали изход.
Молели сме се упорито и с вяра, но въпреки това, не сме получавали отговор така, както сме мислили и искали. Напротив- ситуацията се е влошавала още повече и дори се е случвало подобно „корабокрушение“, и ние също сме се отчайвали и гневяли на Бога. Но Бог не мисли като нас и не ни дава, както дава човека.
Той си има Свои начини и Свое време.
А може би ни чака и да се предадем напълно, и да уповаваме само и единствено на Него?!
И когато най-малко очакваме, помоща пристига и то по начин, от който можем само да се учудваме и да благоговеем пред Бога.
За тези, които ходят с вяра, живота е пълен с такива ситуации.
Не е лесно да се живее с вяра, но Бог е обещал, че никак няма да ни остави и никак няма да ни забрави. Бог има винаги промисъл за нас!
Той е промислил за нещо много велико и прекрасно за нас!
Ако ние обичаме истински нашия Господ и Спасител, каквото и да се случва в живота ни, то няма да ни отдели от Неговата любов. И нашата любов към Него ще ни даде сила да понесем всяко изпитание и да издържим докрай верно.
Защото ние живеем тук и сега в Божието Царство и то е в сърцата ни.
Ние сме само преминаващи пътници и се стремим към вечния си дом при Бога, затова нищо в този свят не може и не трябва да ни отклонява от тази велика цел- да стигнем у дома! Нужно ни е само да издържим, а Бог е Този, Който ни дава сила за това! Нека вярваме и да счетем за измет всичко в този умиращ свят, нека търпеливо чакаме с надежда нашия Господ, който скоро идва за нас! Амин.
Светлина за теб
