Бог взел пръст от Земята и нещо безжизнено лежащо се оформяло върху нея.
В Градината птиците и животните наблюдавали притихнали, и дори дърветата се навели, за да видят ставащото.
- Вселена, ти ще Ми се подчиняваш, Небе, ти ще отразяваш славата Ми, защото Аз съм ви сътворил и замислил така. Но това създание ще бъде по образ Мой и ще има възможност за избор.
Всички замръзнали, когато в ръката на Създателя се показало нещо. Това било малко зрънце.
- Аз нарекох това избор, зърното на избора.
Цялото творение мълчаливо и внимателно наблюдавало безжизненото тяло. Един от ангелите казал:
- Ами ако...
- Ако това създание избере да не обича?- завършил изречението Създателят-Ела, ще ти покажа!
Необвързаните с настоящето Бог и ангел се намерили в бъдещето.
- Ето, виж плода на зърното избор- сладък и горчив.
Гледайки, ангелът отворил уста от удивление. Чиста любов, доброволна преданост, особена нежност. Нищо такова не бил виждал преди. Той почувствал любовта вътре в Адам. Чул радостта на Ева и дъщерите им. Видял как споделяли всичко в живота. Ангелът цял се разтворил в тази доброта и се удивлявал на сърдечната топлина.
- Небесата никога не са виждали нещо такова, мой Господи! Наистина, това е най-великото Твое творение!
- Ти видя само сладкия плод, сега погледни и горчивия!
Обгърнало ги зловоние и ангелът учуден попитал:
- Какво е това?
Създателят произнесъл само една дума:
-Егоизъм.
Ангелът изгубил слово, докато Бог го прекарвал през столетията изпълнени с омраза. Той никога не бил виждал такава скверност. Подли сърца, измамени надежди, забравени клетви за вярност. Децата на Създателя бродели в пустинни лабиринти.
- И това са последствията от избора?- попитал ангелът.
- Да- отговорил Бог.
- И те ще Те забравят?-Да.
- Те ще Те отхвърлят?- Да.
- И никой от тях няма да се върне при Теб?
- Някои ще се върнат, но мнозина не.
- Какво ще ги накара да го направят?
Създателят продължил да показва на ангела бъдещето и той видял една друга градина, и едно друго дърво. Градина, изпълнена с необятна любов и покорност. Предстояща битка. Дърво, на което Той скоро щял да бъде повесен.
- Ти какво, нима ще слезеш там долу?- попитал ангелът.
- Да.
- И няма друг начин?-Не.
- Може би, би било добре, ако не сложиш в това създание зърното на избор?
- Би било, но ако няма избор- няма да има и любов.
Той погледнал към хълма и бъдещето място на действие. Три кръста с висящи фигури на тях. Прострени прободени ръце, сведени глави. Небесата стоели готови за бой. Цялото творение се сдържало да не се хвърли в защита. Но Създателят не издавал заповед.
- Това трябва да се случи- казъл Той и се отдалечил.
Във времевото измерение, Той чул молещия вопъл, който Му престояло да извика:“Боже Мой, Боже Мой, защо Си Ме оставил?“ Той потръпнал от болката на „утрешното“.
- Би било по-малко болезнено- започнал ангелът, но Създателят нежно го прекъснал.
- Тогава не би имало любов.
Те се върнали в Градината. Създателят сериозно погледнал оформеното от пръстта тяло и с прилив на любов го дооформил. Той умрял за това създание преди да го завърши. Навел се над лицето му и вдъхнал в него, гръдта се надигнала, бузите почервенели, пръстите се помръднали и очите се отворили.
Но много по-невероятно от оживялото и движещо се тяло бил духът в това ново създание. Всички, които наблюдавали това, останали без дъх.
Ангелът прошепнал:
- Той е точно като...той е като...това е Той!
Ангелът нямал предвид чертите на лицето, той гледал вътре в душата.
- Вечен!- прошепнал някой.
В човека, Бог е положил зърно, част от Самия Себе Си-избора. Всемогъщия Бог е създал всичко- Вселената и Земята, природата на нея. Този, Който е избрал любовта, е създал и нас, хората, които също могат да обичат в отговор.
Изборът е наш!
В Градината птиците и животните наблюдавали притихнали, и дори дърветата се навели, за да видят ставащото.
- Вселена, ти ще Ми се подчиняваш, Небе, ти ще отразяваш славата Ми, защото Аз съм ви сътворил и замислил така. Но това създание ще бъде по образ Мой и ще има възможност за избор.
Всички замръзнали, когато в ръката на Създателя се показало нещо. Това било малко зрънце.
- Аз нарекох това избор, зърното на избора.
Цялото творение мълчаливо и внимателно наблюдавало безжизненото тяло. Един от ангелите казал:
- Ами ако...
- Ако това създание избере да не обича?- завършил изречението Създателят-Ела, ще ти покажа!
Необвързаните с настоящето Бог и ангел се намерили в бъдещето.
- Ето, виж плода на зърното избор- сладък и горчив.
Гледайки, ангелът отворил уста от удивление. Чиста любов, доброволна преданост, особена нежност. Нищо такова не бил виждал преди. Той почувствал любовта вътре в Адам. Чул радостта на Ева и дъщерите им. Видял как споделяли всичко в живота. Ангелът цял се разтворил в тази доброта и се удивлявал на сърдечната топлина.
- Небесата никога не са виждали нещо такова, мой Господи! Наистина, това е най-великото Твое творение!
- Ти видя само сладкия плод, сега погледни и горчивия!
Обгърнало ги зловоние и ангелът учуден попитал:
- Какво е това?
Създателят произнесъл само една дума:
-Егоизъм.
Ангелът изгубил слово, докато Бог го прекарвал през столетията изпълнени с омраза. Той никога не бил виждал такава скверност. Подли сърца, измамени надежди, забравени клетви за вярност. Децата на Създателя бродели в пустинни лабиринти.
- И това са последствията от избора?- попитал ангелът.
- Да- отговорил Бог.
- И те ще Те забравят?-Да.
- Те ще Те отхвърлят?- Да.
- И никой от тях няма да се върне при Теб?
- Някои ще се върнат, но мнозина не.
- Какво ще ги накара да го направят?
Създателят продължил да показва на ангела бъдещето и той видял една друга градина, и едно друго дърво. Градина, изпълнена с необятна любов и покорност. Предстояща битка. Дърво, на което Той скоро щял да бъде повесен.
- Ти какво, нима ще слезеш там долу?- попитал ангелът.
- Да.
- И няма друг начин?-Не.
- Може би, би било добре, ако не сложиш в това създание зърното на избор?
- Би било, но ако няма избор- няма да има и любов.
Той погледнал към хълма и бъдещето място на действие. Три кръста с висящи фигури на тях. Прострени прободени ръце, сведени глави. Небесата стоели готови за бой. Цялото творение се сдържало да не се хвърли в защита. Но Създателят не издавал заповед.
- Това трябва да се случи- казъл Той и се отдалечил.
Във времевото измерение, Той чул молещия вопъл, който Му престояло да извика:“Боже Мой, Боже Мой, защо Си Ме оставил?“ Той потръпнал от болката на „утрешното“.
- Би било по-малко болезнено- започнал ангелът, но Създателят нежно го прекъснал.
- Тогава не би имало любов.
Те се върнали в Градината. Създателят сериозно погледнал оформеното от пръстта тяло и с прилив на любов го дооформил. Той умрял за това създание преди да го завърши. Навел се над лицето му и вдъхнал в него, гръдта се надигнала, бузите почервенели, пръстите се помръднали и очите се отворили.
Но много по-невероятно от оживялото и движещо се тяло бил духът в това ново създание. Всички, които наблюдавали това, останали без дъх.
Ангелът прошепнал:
- Той е точно като...той е като...това е Той!
Ангелът нямал предвид чертите на лицето, той гледал вътре в душата.
- Вечен!- прошепнал някой.
В човека, Бог е положил зърно, част от Самия Себе Си-избора. Всемогъщия Бог е създал всичко- Вселената и Земята, природата на нея. Този, Който е избрал любовта, е създал и нас, хората, които също могат да обичат в отговор.
Изборът е наш!
Превод: Светлина за теб
