Двама души възлязоха в храма да се помолят,
единият фарисей, а другият бирник.
Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така:
Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци,
грабители, неправедни, прелюбодейци и особено не като тоя бирник.
Постя дваж в седмицата, давам десетък от всичко що придобия.
А бирникът като стоеше издалеч, не щеше нито очите си
да подигне към небето, но удряше се в гърди и казваше:
Боже бъди милостив към мене грешника.
Казвам ви, че този слезе у дома си оправдан, а не онзи;
защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири,
а който смирява себе си, ще се възвиси.
Последна редакция:
