Нашият стар живот свършва на кръста, нашият нов живот започва с възкресението.
"Ако някой е в Христа Исуса, той е ново създание, старото премина,
ето всичко стана ново" (2 Коринтяни 5:17) Кръстът приключва със старото създание.
От смъртта израства ново създание в Христа- втория човек.
Докато сме в Адам ни се пада всичко, което е Адамово-
наистина съвсем без нашето участие. Ние съгрешаваме не само в моменти на гняв,
греховете идват неканени, неочаквани, против волята ни.
Но по същия начин идва всичко, което е в Христа- без усилия,
по благодат чрез проста вяра- ако сме "в Христа". На някои може би се вижда
нереалистично това положение, колкото и истинно да е то.
Как изглежда това на практика?
Как могат да станат действителни опитности тези твърдения?
При изследване на Римляни 6, 7 и 8 глава, ние ще установим,
че нормалният християнски живот почива върху 4 предпоставки:
- върху познанието на Божия спасителен план
- върху считането себе си за мъртви
- върху преданост на Бога
- върху ходене в Духа
Всичките 4 условия са необходими, ако желаем да живеем такъв живот..
Нормалният християнски живот започва с едно солидно познание,
не само със запознаване с истината или разбирането на едно учение.
Не става дума за какво да е познание, а за това да ни се отворят очите и ушите,
за да разберем какво имаме в Христа. Как си разбрал, че греховете ти са простени?
Ти го знаеш поради това, че такова знание е Божие откровение.
Наистина, в Библията пише, че греховете ни ще бъдат простени,
но за да стане писаното Божие Слово живо Божие Слово в теб,
трябва Той "да ви даде Духът на мъдрост и откровение,
за да Го познаете" (Ефесяни 1:17). Едно такова разбиране винаги е отправено
към личността на Господа Исуса и то така идва върху нас,
че разбираме със сърцата си и проглеждаме "в Духа".
Който веднъж е видял себе си в Христа, никой никога не може да му отнеме
скъпоценната истина! Тя му е станала здрава основа.
Няма съвършено различни и противоречиви пътища,
по които различните християни са достигнали до един дълбок духовен живот.
Напротив, всички те взаимно се допълват. И едно е сигурно:
една действителна опитност, която е валидна пред Бога, винаги е свързана
с личността и делото на Господа Исуса.
Това е решаващият и сигурен белег.
Уочман Ни
(и аз)
