Светът е обхванат в панически страх от новия коронавирус. Медиите ни заливат отвред със страх, който ще има реални последствия. Ние виждаме навсякъде как хората реагират на този страх. За съжаление, той нараства все повече и повече и постъпките на хората са все по-диктувани от него. Но нека поговорим за реакцията на една част от обществото, наричаща себе си християни, (не че другите хора около нас не се определят като такива, защото много държави са християнски), но за хората, които са „последователи“ на Христос. Такива ли са наистина?
Защо е този въпрос? Защото сега е времето, ако някой не може да си отговори на него, да го разбере. Как? Ами по своите реакции на всичко ставащо.
Днес обществото няма отговори на възникващите въпроси, или ако има, те са неточни, непълни или неверни, да си го кажем.
Но ние, християните, трябва ли да сме в неведение и също да се поддаваме на паниката около нас? Как трябва да се държим? Да се страхуваме ли и да предприемаме ли най-строги мерки срещу заразата в света? Какво би ни казал Христос относно това? Ами Той вече ни го е казал в Словото:
„Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладение.“ (2Тимотей 1:7) и още:
„В любовта няма страх, но съвършената любов пропъжда страха.“ (1Йоан 4:18)
Безпокойството е присъщо за човека. Но Бог ни призовава да се противопоставим смело на бедите и заплахите, опирайки се на Него. В историята християните често са се откроявали сред другите хора, защото са били готови да помогнат на болните дори по време на епидемии, болести и преследвания. Те обичали хората и не се страхували от смъртта, защото разбирали, че „да живея е Христос, а да умра е придобивка“ (Филипяни1:21).Влизайки в хаоса на болестите и недъзите, те били способни да демонстрират вярата си в света, който ги наблюдавал. Спомнете си за Откровение 12:11:
„А те го победиха чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелстване, защото не обичаха живота си дотолкова, че да бягат от смърт.“
Така че, вместо само да питаме: „Как мога да остана здрав?“, можем да попитаме: „Как да помогна?“
Християните трябва да останат на тесния път в следването на Христос, който ни казва, че винаги трябва да се молим и да не падаме духом. (Лука 18:1)
Първо, важно е да си припомним това, което вече знаем. Безпокойството не е наш приятел и паниката не е нашият път.
В притчи 24:10 се казва:
„Ако покажеш малодушие в ден на изпитания, силата ти е малка.“
Законът на страха действа във физическия свят по същия начин, както в духовния. Страхът прави ума ви подчинен. Когато страхът ви изпълни, порите на тялото ви ще абсорбират всичко, което ви заобикаля. Именно така хората се разболяват или заразяват.
Страхът не е нищо друго, освен духовна, зла сила. Вярата е точна противоположност на страха. Следователно, тя води до точно противоположен ефект в духа, душата и тялото на човека, от този, който прави с него страхът. Вярата кара човешкия дух да придобие увереност и това привежда човешкия ум в състояние на покой - мислите му стават положителни. Позитивно настроеният ум отхвърля болестта. Така излъчването на Светия Дух унищожава болестотворните микроби. Когато човек съзнателно се свърже с Бога чрез своята воля, вярата овладява сърцето му и променя състоянието на неговото естество. Вместо да се страхува, той става изпълнен с вяра. Духът на Исус Христос изпълва цялата природа на този човек: неговите ръце, сърце, всяка клетка на тялото му. Един велик Божий служител е казал:“Когато духът и тялото на човек са изпълнени с благословеното Божие присъствие, Неговият Дух изтича през порите на неговата плът и убива микробите." Вярата идва от слушане, а слушането е от Божието Слово. Точно така е и със страхът-той идва от слушането, а слушането е от дявола. В момента когато човек почне да се страхува, дявола започва да работи в него. Човека му е отворил врата.
Нека никой никога да не каже, че Божият народ се ръководи повече от страх, отколкото от вяра. Кори Тен Бум е казала:„Безпокойството не освобождава от утрешните скърби, то ограбва днешната сила."
Във времена на криза светът се нуждае от устойчиви хора, укрепени от Божията благодат, живеещи Христос. Безпокойството не носи нищо друго освен отслабване на сърцето и ума. То няма да промени обстоятелствата ни или намали вероятността от инфекция. Няма да ни помогне да се преборим с каквото и да е в живота ни, или да ни подтикне към действие. В крайна сметка, ние няма нужда да се притесняваме, защото познаваме Този, Който е победил греха и смъртта. (1 Коринтяни 15:55–58)
НО ЗАЩО ЦЪРКВАТА РЕАГИРА ТАКА, КАКТО ЗАБЛУДЕНИТЕ ХОРА В СВЕТА? Странна ситуация, нали? Сега врагът извънредно работи сред хората, които казват, че са Божии деца, за да ги държи в състояние на страх.
Най-печалното е, че хората се поддават на духа на страха, вместо да живеят във вярата в Христа. Само вижте как се купуват маски за лица, антибактериален гел, хранителни и санитарни продукти и как авторитетното ходатайство в молитвата отстъпва място на страха и човешката „мъдрост“. Този страх, който кара изкупените с кръвта последователи на най-Могъщия и Всесилния напълно да „излизат из релси“ поради незначителния шанс, че могат да бъдат засегнати от грипоподобната болест, е нелеп в сравнение с тяхната грижа за вечността им. Ако има много по-голям шанс да отидат в ада, тогава къде е паниката, безпокойството и подготовката за вечността им? Къде са верните Христови воини? Вижте какво става сега-църквите, които тръбяха за силата на Христовата кръв, затвориха вратите си и преминаха към онлайн служения! Колко печално е не само това, а и че те оправдават страхът си с благоразумието и с това, че трябва да спазват нарежданията. Защо?-Ами защото хората могат да се събират и по домовете си, но не го правят от страх да не се заразят. Печално е, че така наречените вярващи носят даже по две маски и то в домовете си, и си мият ръцете през час даже и в него. Печално е, че когато се срещнат на улицата или пред магазина (ако са излезли), стоят на два метра разстояние и не смеят да се здрависат, какво остава да се прегърнат. Печално е, даже много... Христовото име се опозорява заради такова държане, но те немарят за това. Така тичат за телата си, а немарят за вечните си души. Как ще се явят пред Спасителя, когато дойде тяхното време, и как ще понесат укора в очите Му, а може и онези страшни думи:“Идете си от Мене, Аз не ви познавам!“ Защото когато целият свят се тресе около нас, ние които имаме Светлината, които сме солта на Земята, не трябва ли да издигнем тази Светлина и да осветяваме паникьосаните хора, да ги успокояваме и да им помагаме да стигнат и те при кръста и да се спасят?! Христос ни е казал:
“Вие сте виделината на света. Град, поставен на хълм, не може да се укрие. И когато запалят светило, не го слагат под шиника, а на светилника, и то свети на всички, които са в къщи.
Също така нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на Небесата.“ (Матей 5:14-16)
Е, къде са нашите светилници? Сол имаме ли?(Не в кухнята, разбира се, а в себе си.) Направили ли сме Господ Всевишния и Всемогъщия наше прибежище и крепост? (Псалм 91)
Възползваме ли се от възможността да покажем на изгубените в света, че сме безстрашни, пълни с вяра и радост в духа си? Или хората усещат тревожността ни поради коронавируса? Забелязали ли сте някога разлика между безбожния свят и онези, които седят на Небето с Исус Христос, Изцелителя? Смелите изявления на вярата, а не изповедта на страх и безпокойство, би трябвало да излиза от нашите уста. Вместо това християните се крият, бягат от битка и треперят не от страх от Господа, а от страх от врага. Тогава да си спомним още едни думи на Христос:
“Ако солта обезсолее, за нищо не струва, освен да се изхвърли вън и да се тъпче от хората.“ (Матей 5:13)
НЕКА НЕ РЕАГИРАМЕ КАТО ЦЕЛИЯ СВЯТ! Нека не позволяваме на врага да повлияе на живота ни. Страхът не е от Бога! Бъдете свободни! Вие сте покрити с кръвта на Исус! От всички хора на Земята, именно ние трябва да проповядваме вяра, а не страх. Махнете тези нелепи духовни маски от лицето си! Спомнете си за покритите с кръвта на агнето врати на израиляните, които бяха отминати от ангела на смъртта (изпратен от Бога!). Върху вас е кръвта на Агнеца Исус Христос! Защо толкова се боите да си идете у Дома?! Този Дом наистина ли е ваш? Не е ли смъртта за нас придобивка? Защо реагирата като изгубените хора в света, които не познават Господа?!
НЕКА НАИСТИНА СЕ ВИДИ, ЧЕ СТЕ ДЕЦА НА БОГА! ХЕЙ ВИЕ, ДЕЦА БОЖИИ! СЪБУДЕТЕ СЕ! ОТХВЪРЛЕТЕ ТАКТИКАТА НА ЛУКАВИЯ! Нека светът да види колко е могъщ Исус и колко различни са Неговите деца. Божиите наставления в Псалм 91 са да отхвърлим страха. Това е първоначалната ни стратегия, а не антибактериалния сапун, маските и други такива.
В момента, когато страхът или безпокойството проникнат, можем да знаем, че духът зад коронавируса ни е докоснал, дори ако болестта не го е направила. И да, ние ще имаме проблеми в света, Христос ни го е казал, но е казал и това:
“Това ви казах, за да имате в Мене мир. Дерзайте, Аз победих света.“ (Йоан 16:33)
Нуждаем се от пробуждане на смела вяра. Стойте твърдо във вярата, контролът е в ръцете на Бога! Дошло е време Божият народ да се издигне пред лицето на врага с огън в очите и да го изгони. Ние не трябва да се страхуваме от никого, освен от Бога и ние, като единна Христова армия, трябва да атакуваме тъмнината и да й противостоим с вяра на дело, а не само на думи! Призовани сме да бъдем воини! Нека всеки стои на своята позиция и света да види, че сме без страх и пълни с огъня на Святия Дух! Светът трябва да чуе посланието, което врагът се опитва да потуши, че Исус Христос е Пътят, Истината и Живота! Днес е дошъл ужас в света, увереността в живота изчезва - т.е за изгубените, но ние ИЗКУПЕНИТЕ ОТ ХРИСТОС, имаме противоотрова! Нуждаем се от пробуждане, вярата е нашата единствена надежда, а покаянието е тяхната единствена надежда, и то каква голяма надежда! Така че, нека сложим край на смущението, като облечем бронята си и се издигнем като мощни Божи мъже и жени, пълни с вяра и мотивирани от страст към изгубените, за да се обърнат те към Исус Христос и се спасят за вечността.
Мисля, че коронавирусът е добро изпитание за нашето християнство. Можем ли да вярваме на Бог, наистина да Му се доверяваме? Ако не живеете с Бога сега, ако не Го познавате и не сте Му предали без остатък своя живот, ако не пребъдвате в Него - наистина имате причина за безпокойство! Ако Бог реши, че нашето време на Земята е приключило, никаква маска или спиртен разтвор няма да ни помогнат. Но не се страхувайте и не се паникьосвайте! Думите „Не бой се!“ звучат в Библията 365 пъти! Бог е велик и без Неговата воля и косъм няма да падне от главите ни! Нека живеем Словото, в което се казва, че живеем или умираме-Господни сме!
Защо е този въпрос? Защото сега е времето, ако някой не може да си отговори на него, да го разбере. Как? Ами по своите реакции на всичко ставащо.
Днес обществото няма отговори на възникващите въпроси, или ако има, те са неточни, непълни или неверни, да си го кажем.
Но ние, християните, трябва ли да сме в неведение и също да се поддаваме на паниката около нас? Как трябва да се държим? Да се страхуваме ли и да предприемаме ли най-строги мерки срещу заразата в света? Какво би ни казал Христос относно това? Ами Той вече ни го е казал в Словото:
„Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладение.“ (2Тимотей 1:7) и още:
„В любовта няма страх, но съвършената любов пропъжда страха.“ (1Йоан 4:18)
Безпокойството е присъщо за човека. Но Бог ни призовава да се противопоставим смело на бедите и заплахите, опирайки се на Него. В историята християните често са се откроявали сред другите хора, защото са били готови да помогнат на болните дори по време на епидемии, болести и преследвания. Те обичали хората и не се страхували от смъртта, защото разбирали, че „да живея е Христос, а да умра е придобивка“ (Филипяни1:21).Влизайки в хаоса на болестите и недъзите, те били способни да демонстрират вярата си в света, който ги наблюдавал. Спомнете си за Откровение 12:11:
„А те го победиха чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелстване, защото не обичаха живота си дотолкова, че да бягат от смърт.“
Така че, вместо само да питаме: „Как мога да остана здрав?“, можем да попитаме: „Как да помогна?“
Християните трябва да останат на тесния път в следването на Христос, който ни казва, че винаги трябва да се молим и да не падаме духом. (Лука 18:1)
Първо, важно е да си припомним това, което вече знаем. Безпокойството не е наш приятел и паниката не е нашият път.
В притчи 24:10 се казва:
„Ако покажеш малодушие в ден на изпитания, силата ти е малка.“
Законът на страха действа във физическия свят по същия начин, както в духовния. Страхът прави ума ви подчинен. Когато страхът ви изпълни, порите на тялото ви ще абсорбират всичко, което ви заобикаля. Именно така хората се разболяват или заразяват.
Страхът не е нищо друго, освен духовна, зла сила. Вярата е точна противоположност на страха. Следователно, тя води до точно противоположен ефект в духа, душата и тялото на човека, от този, който прави с него страхът. Вярата кара човешкия дух да придобие увереност и това привежда човешкия ум в състояние на покой - мислите му стават положителни. Позитивно настроеният ум отхвърля болестта. Така излъчването на Светия Дух унищожава болестотворните микроби. Когато човек съзнателно се свърже с Бога чрез своята воля, вярата овладява сърцето му и променя състоянието на неговото естество. Вместо да се страхува, той става изпълнен с вяра. Духът на Исус Христос изпълва цялата природа на този човек: неговите ръце, сърце, всяка клетка на тялото му. Един велик Божий служител е казал:“Когато духът и тялото на човек са изпълнени с благословеното Божие присъствие, Неговият Дух изтича през порите на неговата плът и убива микробите." Вярата идва от слушане, а слушането е от Божието Слово. Точно така е и със страхът-той идва от слушането, а слушането е от дявола. В момента когато човек почне да се страхува, дявола започва да работи в него. Човека му е отворил врата.
Нека никой никога да не каже, че Божият народ се ръководи повече от страх, отколкото от вяра. Кори Тен Бум е казала:„Безпокойството не освобождава от утрешните скърби, то ограбва днешната сила."
Във времена на криза светът се нуждае от устойчиви хора, укрепени от Божията благодат, живеещи Христос. Безпокойството не носи нищо друго освен отслабване на сърцето и ума. То няма да промени обстоятелствата ни или намали вероятността от инфекция. Няма да ни помогне да се преборим с каквото и да е в живота ни, или да ни подтикне към действие. В крайна сметка, ние няма нужда да се притесняваме, защото познаваме Този, Който е победил греха и смъртта. (1 Коринтяни 15:55–58)
НО ЗАЩО ЦЪРКВАТА РЕАГИРА ТАКА, КАКТО ЗАБЛУДЕНИТЕ ХОРА В СВЕТА? Странна ситуация, нали? Сега врагът извънредно работи сред хората, които казват, че са Божии деца, за да ги държи в състояние на страх.
Най-печалното е, че хората се поддават на духа на страха, вместо да живеят във вярата в Христа. Само вижте как се купуват маски за лица, антибактериален гел, хранителни и санитарни продукти и как авторитетното ходатайство в молитвата отстъпва място на страха и човешката „мъдрост“. Този страх, който кара изкупените с кръвта последователи на най-Могъщия и Всесилния напълно да „излизат из релси“ поради незначителния шанс, че могат да бъдат засегнати от грипоподобната болест, е нелеп в сравнение с тяхната грижа за вечността им. Ако има много по-голям шанс да отидат в ада, тогава къде е паниката, безпокойството и подготовката за вечността им? Къде са верните Христови воини? Вижте какво става сега-църквите, които тръбяха за силата на Христовата кръв, затвориха вратите си и преминаха към онлайн служения! Колко печално е не само това, а и че те оправдават страхът си с благоразумието и с това, че трябва да спазват нарежданията. Защо?-Ами защото хората могат да се събират и по домовете си, но не го правят от страх да не се заразят. Печално е, че така наречените вярващи носят даже по две маски и то в домовете си, и си мият ръцете през час даже и в него. Печално е, че когато се срещнат на улицата или пред магазина (ако са излезли), стоят на два метра разстояние и не смеят да се здрависат, какво остава да се прегърнат. Печално е, даже много... Христовото име се опозорява заради такова държане, но те немарят за това. Така тичат за телата си, а немарят за вечните си души. Как ще се явят пред Спасителя, когато дойде тяхното време, и как ще понесат укора в очите Му, а може и онези страшни думи:“Идете си от Мене, Аз не ви познавам!“ Защото когато целият свят се тресе около нас, ние които имаме Светлината, които сме солта на Земята, не трябва ли да издигнем тази Светлина и да осветяваме паникьосаните хора, да ги успокояваме и да им помагаме да стигнат и те при кръста и да се спасят?! Христос ни е казал:
“Вие сте виделината на света. Град, поставен на хълм, не може да се укрие. И когато запалят светило, не го слагат под шиника, а на светилника, и то свети на всички, които са в къщи.
Също така нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на Небесата.“ (Матей 5:14-16)
Е, къде са нашите светилници? Сол имаме ли?(Не в кухнята, разбира се, а в себе си.) Направили ли сме Господ Всевишния и Всемогъщия наше прибежище и крепост? (Псалм 91)
Възползваме ли се от възможността да покажем на изгубените в света, че сме безстрашни, пълни с вяра и радост в духа си? Или хората усещат тревожността ни поради коронавируса? Забелязали ли сте някога разлика между безбожния свят и онези, които седят на Небето с Исус Христос, Изцелителя? Смелите изявления на вярата, а не изповедта на страх и безпокойство, би трябвало да излиза от нашите уста. Вместо това християните се крият, бягат от битка и треперят не от страх от Господа, а от страх от врага. Тогава да си спомним още едни думи на Христос:
“Ако солта обезсолее, за нищо не струва, освен да се изхвърли вън и да се тъпче от хората.“ (Матей 5:13)
НЕКА НЕ РЕАГИРАМЕ КАТО ЦЕЛИЯ СВЯТ! Нека не позволяваме на врага да повлияе на живота ни. Страхът не е от Бога! Бъдете свободни! Вие сте покрити с кръвта на Исус! От всички хора на Земята, именно ние трябва да проповядваме вяра, а не страх. Махнете тези нелепи духовни маски от лицето си! Спомнете си за покритите с кръвта на агнето врати на израиляните, които бяха отминати от ангела на смъртта (изпратен от Бога!). Върху вас е кръвта на Агнеца Исус Христос! Защо толкова се боите да си идете у Дома?! Този Дом наистина ли е ваш? Не е ли смъртта за нас придобивка? Защо реагирата като изгубените хора в света, които не познават Господа?!
НЕКА НАИСТИНА СЕ ВИДИ, ЧЕ СТЕ ДЕЦА НА БОГА! ХЕЙ ВИЕ, ДЕЦА БОЖИИ! СЪБУДЕТЕ СЕ! ОТХВЪРЛЕТЕ ТАКТИКАТА НА ЛУКАВИЯ! Нека светът да види колко е могъщ Исус и колко различни са Неговите деца. Божиите наставления в Псалм 91 са да отхвърлим страха. Това е първоначалната ни стратегия, а не антибактериалния сапун, маските и други такива.
В момента, когато страхът или безпокойството проникнат, можем да знаем, че духът зад коронавируса ни е докоснал, дори ако болестта не го е направила. И да, ние ще имаме проблеми в света, Христос ни го е казал, но е казал и това:
“Това ви казах, за да имате в Мене мир. Дерзайте, Аз победих света.“ (Йоан 16:33)
Нуждаем се от пробуждане на смела вяра. Стойте твърдо във вярата, контролът е в ръцете на Бога! Дошло е време Божият народ да се издигне пред лицето на врага с огън в очите и да го изгони. Ние не трябва да се страхуваме от никого, освен от Бога и ние, като единна Христова армия, трябва да атакуваме тъмнината и да й противостоим с вяра на дело, а не само на думи! Призовани сме да бъдем воини! Нека всеки стои на своята позиция и света да види, че сме без страх и пълни с огъня на Святия Дух! Светът трябва да чуе посланието, което врагът се опитва да потуши, че Исус Христос е Пътят, Истината и Живота! Днес е дошъл ужас в света, увереността в живота изчезва - т.е за изгубените, но ние ИЗКУПЕНИТЕ ОТ ХРИСТОС, имаме противоотрова! Нуждаем се от пробуждане, вярата е нашата единствена надежда, а покаянието е тяхната единствена надежда, и то каква голяма надежда! Така че, нека сложим край на смущението, като облечем бронята си и се издигнем като мощни Божи мъже и жени, пълни с вяра и мотивирани от страст към изгубените, за да се обърнат те към Исус Христос и се спасят за вечността.
Мисля, че коронавирусът е добро изпитание за нашето християнство. Можем ли да вярваме на Бог, наистина да Му се доверяваме? Ако не живеете с Бога сега, ако не Го познавате и не сте Му предали без остатък своя живот, ако не пребъдвате в Него - наистина имате причина за безпокойство! Ако Бог реши, че нашето време на Земята е приключило, никаква маска или спиртен разтвор няма да ни помогнат. Но не се страхувайте и не се паникьосвайте! Думите „Не бой се!“ звучат в Библията 365 пъти! Бог е велик и без Неговата воля и косъм няма да падне от главите ни! Нека живеем Словото, в което се казва, че живеем или умираме-Господни сме!
с истинската жива вяра и дерзайте! Амин.
Превод и: Светлина за теб
Превод и: Светлина за теб
