ВСЯКА БУРЯ Е УЧИЛИЩЕ, ВСЯКО ИЗПИТАНИЕ Е УЧИТЕЛ
„Защото нашата временна лека скръб ни спечелва
вечна слава, която далеч я превишава,
като не гледаме на видимото, а на невидимото,
защото видимото е временно, а невидимото-вечно.“
(2 Коринтяни 4:17,18)
вечна слава, която далеч я превишава,
като не гледаме на видимото, а на невидимото,
защото видимото е временно, а невидимото-вечно.“
(2 Коринтяни 4:17,18)
Като християни преминаваме през трудности в живота, но често пъти ние първо се опитваме да обвиним някой друг. Но без значение какъв е нашия проблем, Бог ще го използва в живота ни. Дори когато правим глупости, Бог може да използва това за нашето добро. Дори когато хората умишлено ни наранят, Той може да го използва. Дори когато дяволът планира нещо, което да навреди на живота ни, Бог може да използва това за нашето добро. Божиите намерения са по-големи от нашите проблеми и болки. Бог има план и цел за нас! Неговите мисли за нас са само за добро.
Ние трябва да гледаме отгоре на временната скръб и вместо да се потопим в нея, да погледнем към ползата, която може да ни принесе покъсно. В Римляни 5:3-5 се казва: „И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а твърдосттаизпитана правда, а изпитаната правда-надежда.“ Тогава, каква е целта на трудностите и проблемите, които изпитваме в живота си?-Бог желае ние да научим нещо!
Всяка буря в живота ни е училище, всяко изпитание-учител. Всеки опит е нещо, което сме научили, нашето обучение. Всяка трудност е за нашето развитие-израстването ни в Господа. Повечето от нас се учат бавно. Ако не сме научили нещо, Бог ще го върне отново в живота ни.
Това е така, защото Бог се интересува повече от нашия характер, отколкото от нашия комфорт. Той е по-заинтересован да види Христос в нас, отколкото да направи живота ни по-лесен.
Може би вие сега сте изправени пред сериозен проблем. Това може да е болест, виновност, може да е разрив в семейството или каквото и да е друго затруднение. Но има ли Бог слово за нас, когато преминаваме през тези трудности? Да, Бог казва на всеки от нас:“С теб съм! Възрастявай! Не се предавай! Върви след Мен!“ Ние трябва да достигнем целта на трудностите в живота ни, а тя е все повече да станем такива, каквито Бог ни иска- да пораснем до Христовата мярка. Стандартът за нас е само един- Господ Исус Христос.
Нашият свят е изпълнен с грях и болка, с тъмнина и страдания, които проникват в сърцето и живота на всеки човек. Не можем да се скрием от това никъде. Следването на Христос ни спасява от много голямо зло, но няма да ни избави от страданията тук. Ако ние познаваме Господа отблизо, дълбоко в нас разбираме, че тези страдания подчертават нашата зависимост от Него и помагат и на нас, да утешаваме другите със същото утешение, с което Бог ни е утешил. (2Коринтяни 1:3-10)
Ние трябва да гледаме отгоре на временната скръб и вместо да се потопим в нея, да погледнем към ползата, която може да ни принесе покъсно. В Римляни 5:3-5 се казва: „И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а твърдосттаизпитана правда, а изпитаната правда-надежда.“ Тогава, каква е целта на трудностите и проблемите, които изпитваме в живота си?-Бог желае ние да научим нещо!
Всяка буря в живота ни е училище, всяко изпитание-учител. Всеки опит е нещо, което сме научили, нашето обучение. Всяка трудност е за нашето развитие-израстването ни в Господа. Повечето от нас се учат бавно. Ако не сме научили нещо, Бог ще го върне отново в живота ни.
Това е така, защото Бог се интересува повече от нашия характер, отколкото от нашия комфорт. Той е по-заинтересован да види Христос в нас, отколкото да направи живота ни по-лесен.
Може би вие сега сте изправени пред сериозен проблем. Това може да е болест, виновност, може да е разрив в семейството или каквото и да е друго затруднение. Но има ли Бог слово за нас, когато преминаваме през тези трудности? Да, Бог казва на всеки от нас:“С теб съм! Възрастявай! Не се предавай! Върви след Мен!“ Ние трябва да достигнем целта на трудностите в живота ни, а тя е все повече да станем такива, каквито Бог ни иска- да пораснем до Христовата мярка. Стандартът за нас е само един- Господ Исус Христос.
Нашият свят е изпълнен с грях и болка, с тъмнина и страдания, които проникват в сърцето и живота на всеки човек. Не можем да се скрием от това никъде. Следването на Христос ни спасява от много голямо зло, но няма да ни избави от страданията тук. Ако ние познаваме Господа отблизо, дълбоко в нас разбираме, че тези страдания подчертават нашата зависимост от Него и помагат и на нас, да утешаваме другите със същото утешение, с което Бог ни е утешил. (2Коринтяни 1:3-10)
Ние знаем, че силата на Бог се показва съвършена в немощ, знаем и какво означава да се намира удоволствие в немощите.(2Коринт.12:9,10) Знаем, че скърбите в живота ни изпитват нашата вяра както златото се изпитва -чрез огън, за да излезе тя за хвала и слава, и почест, когато се яви Христос. Ние знаем истината, която дава дълбока надежда дори и сред най-силната скръб. Но много неща не знаем и не разбираме. Понякога си казваме тази истина, но сърцата ни не откликват. Ние стенем и желаем живота ни да бъде различен. Молим се и се молим, а всичко сякаш става по-трудно. Понякога сърцата ни болят заради неотговорените ни молитви, несбъднатите ни мечти, разбити взаимоотношения, изгубено здраве, виновност заради грях и т. н. Познато ли ви е това?
Нямате надежда, сърцето ви е празно, нямате радост, тъмните облаци на депресия не преминават и подтискащото страдание само се увеличава, взаимоотношенията не се възстановяват. Какво да направите тогава?
Да се вземете в ръце? От голямо значение за нас е това, как преминаваме през изпитанията, дали не преувеличаваме болката си и дали губим надеждата си. Трябва да знаем, че в християнският живот ще има редом и скръб и радост, ние ще имаме надежда в Господа и в същото време, отчаянието ще ни следва по петите. Понякога ще преминаваме през периоди, изпълнени повече с борба, отколкото с надежда. Животът в Христос не е лесен. И това ще бъде така, докато Христос не ни вземе от Земята.
Понякога ще ни изглежда, че Бог усложнява ситуацията ни. Може дори да изглежда, че Той ни е обърнал гръб. Или че Бог мълчи и не ни отговаря, колкото и да викаме към Него, макар да не сме съгрешили в нещо. Но ние трябва да продължаваме да говорим с нашия Спасител, да Му се доверим и да искаме сила от Него, за да можем да преминем през изпитанието в живота ни. Трябва честно и откровено да разговаряме с Него, разкривайки се напълно. Нашият Господ ни познава много добре, но Той иска ние да сме открити пред Него за всичко, което преживяваме. Той допуска нещата в живота ни, понеже само по този начин, ние можем да се научим да Му се доверяваме, да Го познаваме и да имаме лична връзка с Него. Когато ние сме честни с Бог, Той ще се справи с проблема ни.
Бог се грижи за нас винаги. Когато вече нямате сила, кажете го на Него, когато ви се струва, че Той е далеч и мислите, че ви е оставил-кажете Му и това. Когато не можете да вървите напред, когато болката сякаш никога няма да спре, когато чувствате, че искате да се предадете, когато е мрачно и не виждате проблясък на надежда-кажете това на Бога! Той е вашият Спасител. И дори когато не го чувствате, Той ви слуша. Твърдо вярвайте в това! Вярвайте, че Бог вече знае всичко за вас, познава проблема ви и знае колко можете да носите, и че няма да ви остави да носите повече, отколкото са ви силите, но ще ви даде и изход. Вярвайте, че всяко зло съдейства за доброто на онези, които любят Бога! Вие сте в ръцете Му! И кой може да ви грабне от там?
И захвърлете фасадата на това „Добре съм. Всичко е наред“. Свалете маската си и пуснете в живота си човек, който може да ви помогне да носите товара, какъвто и да е той. Трябва да можете да разпознаете този човек, изпратен ви от Бога, за да ви донесе помощ и утеха за нещо в живота. Божието Слово говори ясно по въпроса за приятелите.
Вие можете да изгубите много, ако поради гордост или др. се отдръпнете. Това е Божий промисъл за вас, защото Бог работи чрез човеци. Независимо поради какви причини и по какъв начин срещате такъв човек, съумейте да приемете неговата помощ и не я губете. Също така, и тук важи това, че трябва да сте откровени и честни, и че доверието трябва да се гради и пази.
И Господ ще ви помогне, дали чрез Своето дете, което Той ви изпрати, дали когато търсите лицето Му в молитва, дали чрез обещанията в Словото Му, когато го четете. Но Господ ще ви помогне да преминете през изпитанието. Ние трябва да очакваме изпитанията в живота си, но да помним, че дълбоката истина на Евангелието ще проблясва дори и през тях. Любовта на нашия Небесен Отец е много по-силна и голяма от проблемите и изпитанията в живота ни. Бог отваря за нас врати, които никой не може да затвори и прави път там, където няма път.
Ние побеждаваме в изпитанията не поради нашата любов към Бога, а поради Неговата любов към нас! (Римляни 8:35)
Помнете винаги, че бурите в живота ни-изпитанията, през които преминаваме, са за нас училище, в което ние се учим да растем във вярата си в Господа Христа. Те ни каляват и ни правят по-силни в нея, като също така, в нас се изработва и Христовия характер. Разбира се, ако ние сме добри ученици и разбираме уроците си. Господ иска да Му доверим всичките си грижи и да вярваме, че дори ситуацията да ни изглежда безизходна, Той се грижи за нас. Тогава, ние сме повече от победители чрез Него, Който ни е възлюбил. (Римляни 8:37)
Макар да ни се струва, че обстоятелствата са по-силни от нас, че животът се е превърнал в хаос, това не е така. Когато ни изглежда, че всичко около нас се срива, Бог вкарва ред в живота ни. Именно в такива трудни обстоятелства, човек може да осъзнае радостта, която дава близката лична връзка с Господа. Само чрез такава близка и дълбока връзка с нашия Господ, ние можем да устоим на изпитанията и да продължим напред по тесния път, утвърдени в Него и пречистени като злато. И също като Павел ще можем да кажем, че сме научили тайната да сме доволни в каквото и състояние да се намираме- независимо дали сме сити, или гладни, дали сме в изобилие, или в оскъдност, защото вярваме, че:
„За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме подкрепя.
(Филипяни 4:13)
„И тъй, не напускайте увереността си,
за която има голяма награда.
Защото ви е нужно да издържите,
та като извършите Божията воля,
да получите обещаното.“
(Евреи 10:35-36)
„Но верен е Господ, Който ще ви утвърди
и ще ви опази от лукавия.“
(2 Солунци 3:3)
„Блажен онзи човек,
който издържа изпитание,
защото, като бъде одобрен,
ще приеме за венец живота,
който Господ е обещал
на онези, които Го любят.“
(Яков 1:12)
Превод: Светлина за теб
(Филипяни 4:13)
„И тъй, не напускайте увереността си,
за която има голяма награда.
Защото ви е нужно да издържите,
та като извършите Божията воля,
да получите обещаното.“
(Евреи 10:35-36)
„Но верен е Господ, Който ще ви утвърди
и ще ви опази от лукавия.“
(2 Солунци 3:3)
„Блажен онзи човек,
който издържа изпитание,
защото, като бъде одобрен,
ще приеме за венец живота,
който Господ е обещал
на онези, които Го любят.“
(Яков 1:12)
Превод: Светлина за теб
