За съжаление, целта на днешните проповеди е само в това, те да изглеждат по-библейски, но им липсва нещо много нужно, за да покажат пълнотата на библейското, истинското християнство, и това е проповядването за Божия съд. А това може да подкопае ефиктивността на цялото служение. Някои несъзнателно пропускат проповядването за ада заради установените рамки, други го правят съзнателно, защото вярват, че слушателите им не искат да слушат за това.
1. Една от причините е, че проповедниците незабележимо са попаднали в капана на евангелието на просперитета. Дори и проповедници, които отхвърлят учението за просперитета, могат да паднат в изкушението наистина да го повярват в сърцата си и да го провъзгласяват от амвона. Нашата материалистична култура само допълва тази опасност. Вместо да говорят за вечния съд, проповедниците притъпяват остротата на Божия гняв заради нежеланието да осветят това, което трябва да бъде отстранено от християнството. Евангелието на просперитета е нанесло голяма вреда върху днешното християнство, защото то преиначава смисъла на Христовите думи за изобилен живот.
2. Друга причина за това е, че проповядващите показват и се отнасят пренебрежително към любовта на Бога, като дори отричат другите Негови качества. Писанието ясно говори, че „Бог е любов“, но то също толкова ясно ни казва, че Бог е свят, праведен, и че Той е справедливия Съдия, пред Който всеки ще отговаря за делата си. В съвременната култура на приятните емоции и позитивното мислене, не ни харесва да слушаме за такива неприятни неща, като ада и смъртта, но в Божието Слово на много места се говори точно за това. Преди няколко години, в САЩ е имало дискусия по повод на думите в песента „Само в Христос“. Съставителите на сборника с духовни песни искали да заменят стиха „гнева на Бог беше удовлетворен“ с думите "Любовта на Бог се възвиси." Възвисяването, издигането на Божията любов над Божия гняв (когато Божия гняв не се споменава, или на него се гледа така, сякаш не се отнася за нас-ние сме вече спасени и няма страшно) води до обратно на желаното, до незавършен резуртат:То избягва да говори „лошата вест“, затова благата вест става неефикасна. Това е една от причините, заради които не трябва да се започва говоренето на благата вест с думите „Бог те обича“, защото мнозина в днешния свят могат да си помислят:“Да, разбира се, Бог ме обича, аз съм специален“ и тогава те могат да затворят сърцето си за думите на благовестието, които ни говорят за спасението от Божия гняв.
3. Още една от причините е, че гледната точка на проповядващите благовестието смалява Божията святост, което води до трагедия. Учението за святостта на Бог се пренебрегва повече от всичко друго в днешния евангелизъм. Но Божието Слово ясно ни говори, че Бог е свят, а особено Йоан го показва във видението си за Божия престол и живите същества, които ден и нощ казват:“Свят, свят, свят, Господ Бог Всемогъщи“. Само когато ние видим Бог в Неговата ослепителна святост, можем да осъзнаем, че сме неправедни и порочни, и че сме бунтовници, които заслужават Неговия праведен гняв. Но когато изгубим усещането за Божията святост, Неговия съд започва да ни се струва несправедлив.
4. Друга причина е прагматичния подход към служението.
Днес много църкви представляват делови събрания, основаващи своето определение за успех върху материалистичната система за измерване. Вместо техния приоритет да е проповядването на пълното евангелие-всички аспекти на Божието Слово, и правенето на ученици на Христос, те фокусират вниманието си върху седмичната посещаемост, върху още повече и по-добри програми, както и върху даренията. Когато целта на служението е да учи хората на човешкото, светското определение за успех, много е ясно и не е учудващо, че някои „непривлекателни доктрини“, като ада например, ще останат настрани и недокоснати.
5. И една много важна причина е, че проповядващите се боят от човека повече, отколкото от Бога. Когато ние започнем да се боим от човека повече, отколкото от нашия Създател и Спасител, (страх ни е да не ни отхвърлят, да не ни злословят, да не ни подиграват, да не би ние да отблъснем или уплашим другите и т. н.), желанието ни да угодим на хората ще формира съдържанието на нашето проповядване, на нашето благовестие.
Като проповядващи благовестието, ние трябва да пребъдваме в страх от Господа, който е началото на мъдростта и да позволим на нашия Господ, Той да определя успеха на служението ни. Писанието ни казва, че „Страхът от човека поставя примка“. Нека да подражаваме на Павел, който казва:“На човеци ли искам да угоднича сега, или на Бога? Или на човеци искам да угаждам? Ако угаждах още на човеци, нямаше да съм Христов слуга.“ (Галатяни 1:10)
6. Това е лъжеучение! Ако ние пренебрегваме проповядването на Божия съд за греха, ние не можем да представим Христос като Спасител от греха и от Божия гняв! Ако си мълчим за това и проповядваме такъв Христос, Който ни спасява само от от скърбите на този свят и от самите нас, ние не проповядваме Христос от Библията! Ние лъжесвидетелстваме и нашето послание е "друго благовестие"! Такъв Христос не може да спасява от Божието правосъдие! Още повече, такова проповядване, освен всичко друго, води до лъжеувереност. Провъзгласяването на благата вест, игнорирайки „лошата вест“ (Божия гняв и съд за греха) намалява нейната слава!
НЕ ИЗРЯЗВАЙТЕ БЛАГОВЕСТИЕТО! Много по-лесно е да видиш, че някой игнорира нещо, отколкото да видиш самия себе си в тази роля! Но нека да проповядваме като Павел Божията благост и строгост, Христос като Спасител от греховете ни, и Който е определеният от Бога Съдия над живите и мъртвите. Ако ние не поднасяме балансираното библейско послание, трябва да се покаем!
Влиянието на днешната култура и претенциозните слушатели, могат да ни накарат да забравим за нашата голяма привилегия да проповядваме цялото Евангелие - не само за ада, който ние заслужаваме, но също така и за красотата на Този, Който взе върху Себе Си нашия грях и победи ада, като възкръсна и ни даде вечен живот! Нека проповядваме благовестието в цялата му пълнота, за да могат онези, които ни слушат да се покаят, да повярват и да избегнат идещия Божий гняв! Амин.
Превод: Светлина за теб
