Често виждаме благонамерени проповедници, които проповядват евангелието и ако отидете в което и да е християнско събрание ще видите много хора, които вярват, че са спасени. Също така, могат да се видят и много християни, които са благонамерени, но те вършат своите собствени дела в служението на Господа.Това което е общо за тези хора, е че те са изгубили половината евангелие. Има хора, които работят за Господа, да, но проблема е в това, че врагът лъже много християни, карайки ги да вярват, че те са спасени, и че всичко което трябва да правят е да вярват в Исус, да посещават църква и да слушат проповедника. И голямата лъжа е тази, че хората са спасени, когато това изобщо не е така. Те продължават да живеят своя си живот без стремеж за святост, без промяна на характера си, изобщо-без да са влезли в Божието царство. И така, те си живеят в греха без да осъзнават това,прекарват приятно времето си, вярвайки си, че са спасени.
Те са били излъгани. Без ходене в святост не може да влезеш в Божието царство и да бъдеш спасен. Това е частта от евангелието, която не се проповядва. Защо Христос ни говори за хладкостта? Да не мислите, че е напразно? Тогава Той нямаше да говори към седемте църкви в Откровение и да им отправя предупреждения, най-силното от които е към Лаодекийската църква.Щеше да ни каже, че е напълно достатъчно да вярваме в Него и че няма нужда да се променяме, че вече сме спасени. Но Христос не ни е казал това. Апостолите много добре ни запознават със сериозността на нашето спасение, като ни се казва да го изработваме със страх и трепет. Няма нужда да се впускаме в подробности, всеки може да си прочете Новия завет и да си припомни и учението на Господа и на Неговите ученици. Там никъде не ни успокояват, а напротив-казва ни се да внимаваме и да пазим това, което сме придобили, да не би да го изгубим. Христос ни казва да се покаем, че иначе ще вдигне светилника ни от мястото му, а за хладките казва, че ще ги избълва от устата Си.
Ако ние обичаме Господа, ще ходим по тесния път след Него и ще се укрепяваме във вярата. Защото знаем, че когато сме стъпили на този път на покорство към Господа, ние трябва да сме далеч от всичко светско, и че не можем да обичаме това, което обича света. Ние сме тези, които са се отделили от тези пътища и сме се посветили на Исуса от цялото си сърце. И ако устоим до край, ще наследим Божието царство.
Какво да кажем за онези, които на половината път се обръщат назад и се втурват в света? Как тяхната вяра ще ги спаси? И дали такива хора изобщо са били спасени? Те са чули благовестието и са повярвали в Христос, много от тях са били променени (може би външно само). Но Божито слово ни казва, че когато се обръщат назад, те отново разпъват Христос.(Евреи 6:4-6,2Петър 2:20-22)
Колко жалко, дори ужасно е това, че мнозина християни живеят по плът и обичат света, обичат греха, те са хладки и не приемат Христос сериозно, нямат свят страх. За тях ще дойде времето, когато ще разберат, че са пропиляли живота си и са пропуснали своя шанс да влязат в Божието царство.
Половинчато евангелие не може да спасява! Пълното евангелие е това, което ни казва, че ние трябва да се отречем от себе си, да се покоряваме на Христос и да Го следваме до самия край. Тогава ще получим венеца на живота.
Ние трябва да се отнасяме към Христос и учението Му напълно сериозно. Не можем да казваме, че сме спасени, ако живеем несериозно. Ние все още не сме приключили състезанието и не можем да го приключим,ако не се състезаваме според правилата. (2Тимотей 2:5)Трябва да опазим вярата докрай.Така трябва да тичаме, че да получим наградата. (1Коринтяни 9:24)
На каква почва е било посадено семето в сърцето ни? Дали е край пътя сред канарите или между тръните? Има толкова много християни, които приемат евангелието, но с течение на времето, посятото семе бива заглушено в тях и то не дава плод. Плода идва когато ходим в святост, когато не допускаме греха и Бог работи в нас и чрез нас.
Има много християни, които са дарени от Бога с дарове и Той не си ги взима обратно, но тези хора не живеят в мир с Бога. Те изцеляват хора, но самите не са сериозни в отношението си с Христос, живеят в хладкост и вършат грехове.Как мислите, че ще се обърне към тях Христос в съдния ден?(Прочетете си Матей 7:22,23)
Ако ние не предадем себе си напълно на Христос, ако не предадем всяка област от живота си да бъде променена от Него, можем да чуем:“Никога не съм ви познавал, идете си от Мене вие, които вършите беззаконие.“(Матей 7:23)
Ние трябва да слушаме евангелието на истината, трябва да носим кръста си всеки ден и да следваме Господа, да опазим вярата си изпълнявайки думите Му и тогава накрая Той ще ни приеме в Царството Си завинаги. И докато сме тук на Земята, Господ ще може да си послужи чрез нас за Своето дело. Защото без Господа Христа ние не можем да вършим нищо.
Били ли сте излъгани? Вярвали ли сте, че сте спасени, но сте си живели своя живот и не сте се променили? Блажен е този, който има правилни отношения с Бога, който признава грешките си и обръща гръб на греха, живее отделен от света, има свят страх в сърцето си и плодовете на Духа се изявяват в живота му. Такъв човек не е хладък, той приема сериозно учението на Христос и Го изявява в живота си.
Скъпи приятели, време е да се стреснете и да преосмислите живота си. Време е да спрете да живеете безгрижно и да бъдете сериозни към вярата си в Христа. Предупредени сте от Него какво ще ви постигне за хладкостта ви. Време е да се събудите и да разберете, че трябва да вървите с Господа докрая, за да получите венеца на живота, за който имаме надежда, и която не е напразна надежда за нас, които вярваме и следваме Христос. Събудете се и чуйте тази истина! Да, тя е остра и болезнена, но е истина, изговорена от Христос. Приведете живота си в ред преди да е станало късно! Изборът е ваш. Изберете мъдро, защото този живот е само миг от вечността, а тя няма край. Къде ще я прекарате, зависи от вас. Бъдете благословени да направите верният избор, който ще ви възнагради!
Те са били излъгани. Без ходене в святост не може да влезеш в Божието царство и да бъдеш спасен. Това е частта от евангелието, която не се проповядва. Защо Христос ни говори за хладкостта? Да не мислите, че е напразно? Тогава Той нямаше да говори към седемте църкви в Откровение и да им отправя предупреждения, най-силното от които е към Лаодекийската църква.Щеше да ни каже, че е напълно достатъчно да вярваме в Него и че няма нужда да се променяме, че вече сме спасени. Но Христос не ни е казал това. Апостолите много добре ни запознават със сериозността на нашето спасение, като ни се казва да го изработваме със страх и трепет. Няма нужда да се впускаме в подробности, всеки може да си прочете Новия завет и да си припомни и учението на Господа и на Неговите ученици. Там никъде не ни успокояват, а напротив-казва ни се да внимаваме и да пазим това, което сме придобили, да не би да го изгубим. Христос ни казва да се покаем, че иначе ще вдигне светилника ни от мястото му, а за хладките казва, че ще ги избълва от устата Си.
Ако ние обичаме Господа, ще ходим по тесния път след Него и ще се укрепяваме във вярата. Защото знаем, че когато сме стъпили на този път на покорство към Господа, ние трябва да сме далеч от всичко светско, и че не можем да обичаме това, което обича света. Ние сме тези, които са се отделили от тези пътища и сме се посветили на Исуса от цялото си сърце. И ако устоим до край, ще наследим Божието царство.
Какво да кажем за онези, които на половината път се обръщат назад и се втурват в света? Как тяхната вяра ще ги спаси? И дали такива хора изобщо са били спасени? Те са чули благовестието и са повярвали в Христос, много от тях са били променени (може би външно само). Но Божито слово ни казва, че когато се обръщат назад, те отново разпъват Христос.(Евреи 6:4-6,2Петър 2:20-22)
Колко жалко, дори ужасно е това, че мнозина християни живеят по плът и обичат света, обичат греха, те са хладки и не приемат Христос сериозно, нямат свят страх. За тях ще дойде времето, когато ще разберат, че са пропиляли живота си и са пропуснали своя шанс да влязат в Божието царство.
Половинчато евангелие не може да спасява! Пълното евангелие е това, което ни казва, че ние трябва да се отречем от себе си, да се покоряваме на Христос и да Го следваме до самия край. Тогава ще получим венеца на живота.
Ние трябва да се отнасяме към Христос и учението Му напълно сериозно. Не можем да казваме, че сме спасени, ако живеем несериозно. Ние все още не сме приключили състезанието и не можем да го приключим,ако не се състезаваме според правилата. (2Тимотей 2:5)Трябва да опазим вярата докрай.Така трябва да тичаме, че да получим наградата. (1Коринтяни 9:24)
На каква почва е било посадено семето в сърцето ни? Дали е край пътя сред канарите или между тръните? Има толкова много християни, които приемат евангелието, но с течение на времето, посятото семе бива заглушено в тях и то не дава плод. Плода идва когато ходим в святост, когато не допускаме греха и Бог работи в нас и чрез нас.
Има много християни, които са дарени от Бога с дарове и Той не си ги взима обратно, но тези хора не живеят в мир с Бога. Те изцеляват хора, но самите не са сериозни в отношението си с Христос, живеят в хладкост и вършат грехове.Как мислите, че ще се обърне към тях Христос в съдния ден?(Прочетете си Матей 7:22,23)
Ако ние не предадем себе си напълно на Христос, ако не предадем всяка област от живота си да бъде променена от Него, можем да чуем:“Никога не съм ви познавал, идете си от Мене вие, които вършите беззаконие.“(Матей 7:23)
Ние трябва да слушаме евангелието на истината, трябва да носим кръста си всеки ден и да следваме Господа, да опазим вярата си изпълнявайки думите Му и тогава накрая Той ще ни приеме в Царството Си завинаги. И докато сме тук на Земята, Господ ще може да си послужи чрез нас за Своето дело. Защото без Господа Христа ние не можем да вършим нищо.
Били ли сте излъгани? Вярвали ли сте, че сте спасени, но сте си живели своя живот и не сте се променили? Блажен е този, който има правилни отношения с Бога, който признава грешките си и обръща гръб на греха, живее отделен от света, има свят страх в сърцето си и плодовете на Духа се изявяват в живота му. Такъв човек не е хладък, той приема сериозно учението на Христос и Го изявява в живота си.
Скъпи приятели, време е да се стреснете и да преосмислите живота си. Време е да спрете да живеете безгрижно и да бъдете сериозни към вярата си в Христа. Предупредени сте от Него какво ще ви постигне за хладкостта ви. Време е да се събудите и да разберете, че трябва да вървите с Господа докрая, за да получите венеца на живота, за който имаме надежда, и която не е напразна надежда за нас, които вярваме и следваме Христос. Събудете се и чуйте тази истина! Да, тя е остра и болезнена, но е истина, изговорена от Христос. Приведете живота си в ред преди да е станало късно! Изборът е ваш. Изберете мъдро, защото този живот е само миг от вечността, а тя няма край. Къде ще я прекарате, зависи от вас. Бъдете благословени да направите верният избор, който ще ви възнагради!
Превод: Светлина за теб
Последна редакция:
