Какво е новото

Както себе си

Светлина за теб

Администратор
Администратор
Църковния ми период премина.
И с него и готованството.Новородих се на улицата, отпосле ме прибраха в църквата.
Там ме захраниха с мляко. Научих се на доста неща за живота ивярата в Исус Христос.
Предимно на теория.Порастнах. Изникнаха ми зъби и закопнях за твърда храна.
Пъпната връв отдавна не ми трябваше, но в църквата настояваха,че храненето е
единствено оттам.-- Без пъпна връв ще умреш от глад, ми казваха многократно,внимавай!
После я увиха около врата ми, за да ми напомня, че съм зависимот тях.
Леко я пристегнаха.Уплаших се. Но така или иначе зъбите искаха своето си. Твърда храна.
Поогледах се наоколо да видя някой като мен. Така, за насърчение. Е, никой не забелязах.
Явно или нямаше такива "изроди" като мен, или бяха отишли да си търсят твърда храна.
Боях се да скъсам пъпната връв, мислех си, че това е връзката ми с Бога и Неговия Син
Исус Христос.Уви, оказа се, че това е връзката ми само с църквата...
С течение на времето се отрекох от себе си, от родителите си, от роднините си,
от собствения си живот (разбирай кариера, бъдеще,слава),отрекох се от нещата,
които имах (касетите със музика, дрехите на гърба си и тетрадките със стихотворения),
отрекох се и от нещата които още нямах (жена и деца), за да уповавам и принадлежа само
на Христос.Естествено от църквата не се отрекох. Нали е Негова... Да, Негова е,
но не е Негов заместител. Тогава Бог говори в сърцето ми:-- Кого обичаш повече?
Църквата или Мен?-- Теб, отговорих аз.-- Тогава отречи се и от нея, за да бъдеш зависим
единствено от Мен, защото Аз те изкупих и ти си Мой! Така Бог ме призова към практика.
Любовта към ближния винаги съм я аплодирал с готовност в църквата.Сигурен бях,
че обичам ближните си.Едва когато отидох в чуждата държава и започнах да се грижа
за непознати на мен хора, но все пак мои ближни, според Божиетослово,
разбрах какво е да обичаш ближния както себе си.Защото себе си изкъпвах старателно,
а немощния и остарял ближен, да го изполея на две на три и да го оставя
да се вмирише ли?Сам своя си задник избърсвах и измивах, а задника на ближния?
-- Ах, колко гнусно, ще се префърцуни някой...Ами да го оставя да червяса тогава ли?
За родния си брат или сестра ще се погрижиш обаче -- нали сте една кръв,
едно семейство! А останалите хора да не са от друга кръв, или пък родом от Марс?
Фарисеина и левита се погнусиха от пребития човек по пътя за Ерихон и отминаха,
но самарянина му помогна и се погрижи за него.Така и ние, българите се гнусим
от циганите и турците!Бог създаде всички хора от една кръв. Една и съща.
Гените ни са същите, защото от един баща -- Адам и от една майка -- Ева,
е физическото ни начало във древността! Затова сме си ближни. Точка.
Затова е и заповедта "Да обичаш ближния както себе си."И там, в чуждата държава,
прозрях колко църковната теория и съгласието с любовта към ближния,
от топлия стол в неделя сутрин, се разминава със грижата за напиканите
и насрани задници на ближните! Моята грижа и твоята грижа!Не съм ги презирал,
нито отминавал и не ме е било гнус, но трябваше да мина през практиката.
Бог ме призова да практикувам вярата си.Малко църкви практикуват вярата си,
или пък насърчават вярващите да го правят. Имам предвид насърчение с пример
и на дело, а не със думи от амвона. Та църковния ми период премина.Сега съм на палатка
във гората. Сам си осигурявам храната.Имам си и каруца с кон за придвижване.
Мога да разпаля огън и да издържам колебанията на времето(който чете, нека разбира).
Научих се на ориентиране и разпознаване, на бързина, смелост, сръчност и как да се водя
по Божиите подбуждения и напътствия.Намерих в гората много такива като мен.
И започнахме да си споделяме храна, опитности, информация.
Спонтанно да се веселим заедно и да празнуваме вярата си в Бога и Неговия Христос.
И присъствието Му беше там... Сред нас. Усещаш ли го и тук?Не сме оставени,
макар и от църквата забравени!Не сме отписани, макар и от църквата зачеркнати!
Не сме измършавяли, макар и без пъпната й връв!Хубаво е да си свободен човек!
Сам да избираш пътя си! Хубаво е, да си сред свободни хора, да сте заедно, да сте равни,
макар и да сте различни! Много хора изповядваме със устата си, че Исус Е Господ
и вярваме със сърцето си, че Бог Го възкреси от мъртвите.
Обаче, както и в училище така или иначе завършваме образованието си или със среден 3,
или със много добър 5,така е и при ходенето със Христос! Така или иначе вярваме,
но някои са непукисти и вярват за 3, а други са старателни и вярват за 5.
И както след завършване на училище, човек отива някъде на работа да упражнява
професионалната си квалификация и да докаже на практика, че оценката му е заслужена,
така и християните трябва да практикуват вярата си.Познавах зубрачи в училището
и сам аз съм зубрил учебния материал, без да се опитам да го разбера
и да схвана принципите на дадения предмет. Така и християните зубрят пасажи
от Библията наизуст и ги цитират без да ги разбират и без да вникнат как биха могли
да ги приложат в живота си, в реалния живот. Ближните ни са винаги около нас.
И както се казва във поговорката "Приятел в нужда се познава"
така и аз си задавам въпроса "По какво се познават християните? "Явно по думите...
 

Similar threads

Горна част