Какво е новото

КАКВО Е ЛЮБОВТА?

Светлина за теб

*
Администратор
Потребител
Любов е откровеното и интимно общение на две личности от дълбочината на техните сърца, което носи наслада, правопропорционална на достигнатата дълбочина и обратнопропорционална на броя на скритите рифове.

Любовта дълго търпи, защото е избор, а не задължение.
Любовта е изборът, пред който с нетърпение те изправям още сега.

Любовта е милостива, защото осъждението гледа на човека днес според това, което е бил вчера, гледа и боботи:"Това, това и това не ти достига и АЗ ще те променя!"

Любовта е милостива, защото снизхождението гледа на човека днес според това, което е днес, гледа и мънка:"Е, ами той си е такъв открай време, Бог да го благословихе-хе хе..."и то е предателство и безразлично бездействие, а любовта е милостива към съгрешилия и насърчава въпреки грешките и ИМЕННО поради тях.

Любовта мълви:"Давай, вярвам ти, можеш -- аз гледам на теб според това, което ти би могъл да станеш утре! Ще бъда с теб без значение цената и болката!!!"

Любовта не завижда, защото има в изобилие.

Не се превъзнася, защото няма над какво и кого.
Не се гордее, защото знае ,че е родена да бъде първа и не ще слава от онези, които й обещават първенство.

Не безобразничи, защото не е вързана в егоизъм като ревността и макар, че вижда много ясно фактите и последствията от грешките, не ослепява от гледане в тях.

Тя не търси своето си, защото е сигурна че то й принадлежи.
Не се раздразва лесно, защото е цар, който е избрал да бъде слуга и не държи сметка за зло, защото покрива всички погрешки, но не като маска лице, а като ласка сърце...
Любовта не се радва на неправдата, защото има правилно чувство за хумор и се радва заедно с истината, като не поробва с превъзпитание, а възпитава с поетия риск на освобождаването от стандарти, защото тя е стандартът, който те издига над всички тях.

Тя всичко премълчава, защото е по-силна от смъртта и понякога трудно се понася.

Тя на всичко хваща вяра, защото е вярна, на всичко се надява, защото самотата се лекува с надежда, всичко търпи, защото разбира, че във Вечността не питат за открити грешки, а за дадени прошки и любовта никога не отпада,защото не е страст ,а посвещение.

Любовта е с голямо сърце, затова жертвите й са кървави.

Любовта плаче с горчиви сълзи, защощо предлага чиста сладост, която е лудост за мръсните, а чистата любов ги ревнува до завист, а ревността завижда на тези, които ревнуват от чиста любов, защото ревността е мръсотия, която се измива само с кръвта на любовта.

Любовта пленява всеки, който дръзне да се отпусне в нея, както и вятърът всяка птица с разперени криле...

ИСУС в Храма е любов-ревност...
ИСУС на кръста е любов-прошка...
ИСУС на облаците е любов-съд...
а цялата Троица Е Любов-Любов, която Бог открива само на влюбените в Него, откривайки Себе Си, защото Е Сам Любов
и само на влюбените, защото еднопосочната любов е ехо ТЪРСЕЩО ВИК...

Ефесяни 1:15-23, Притчи 27:5-6
 
Горна част