Когато бях млад пастор, аз проповядвах както го правят пасторите и досега:
„Бог ни призовава към святост, не към щастие.“ Но в това е половината от истината. Виждал съм християни, тичащи след това, което както те си мислеха, би ги направило щастливи-те стремително падаха в сексуална разпуснатост, алкохолизъм, материализъм и мания за успех. Опитвах се да противопоставя човешката ни склонност към удоволствия и удобство на покорството ни към Христос. Всичко звучеше толкова духовно и аз можех да цитирам безброй писатели и проповедници, които щяха да се съгласят с мен. Сега аз съм убеден, че всички ние напълно грешахме.
В мисленето ми имаше някои недостатъци, включително и противоречивостта на моят личен опит. Аз намерих дълбокото щастие в Христос, не беше ли това от Бога? Освен това, призивът към хората да се откажат от щастието в полза на святостта, беше неефективен. Той можеше да работи за известно време, но не и в дългосрочен план. Тони Рейнке изразява това точно:“Грехът е отровена радост. Святостта е отсрочена и проследуема радост.“
„Бог ни призовава към святост, не към щастие.“ Но в това е половината от истината. Виждал съм християни, тичащи след това, което както те си мислеха, би ги направило щастливи-те стремително падаха в сексуална разпуснатост, алкохолизъм, материализъм и мания за успех. Опитвах се да противопоставя човешката ни склонност към удоволствия и удобство на покорството ни към Христос. Всичко звучеше толкова духовно и аз можех да цитирам безброй писатели и проповедници, които щяха да се съгласят с мен. Сега аз съм убеден, че всички ние напълно грешахме.
В мисленето ми имаше някои недостатъци, включително и противоречивостта на моят личен опит. Аз намерих дълбокото щастие в Христос, не беше ли това от Бога? Освен това, призивът към хората да се откажат от щастието в полза на святостта, беше неефективен. Той можеше да работи за известно време, но не и в дългосрочен план. Тони Рейнке изразява това точно:“Грехът е отровена радост. Святостта е отсрочена и проследуема радост.“
Щастието против святостта ли е?
За да бъдеш свят, трябва да видиш Бог такъв, какъвто е Той, ти трябва да се скриеш в праведността на Христос и Той да се изобрази в теб. И колкото повече ставаш подобен на Него, толкова по-щастлив ще си.
Всяко разбиране за Бога, несъвместимо с голямата Му и безкрайна святост, описана в Исая 6 и Езекиил 1, заедно с могъщия вид на прославения Христос в Откровение 1, е лъжливо. Бог е решително и безкомпромисно срещу греха, но в никакъв случай не и срещу щастието. Всъщност, святостта е това, което осигурява нашето щастие.
Пътуване по царския път.
В западната култура общоприетото мнение е, че високите морални стандарти са глупави, унизителни, невъзможни за спазване и противоположни на щастието. Тази лъжа е станала много ефективна. Сякаш ние трябва да избираме между съгрешаването и въздържането от щастие чрез самолишение, за да бъдем щастливи. Ако вярваме в лъжата, която казва:“Ако няма грях, значи няма и щастие.“, в крайна сметка никаква сдържаност няма да ни удържи от търсенето на щастието в греха. Джон Пайпър пише:“Наслаждавайте се на по- висшето блаженство. Развийте способност за наслаждаване в Христос. Вие сте били създадени да цените високо Христос, с цялото си сърце, повече отколкото цените секса, наркотиците, спорта или пазаруването. Ако имате незначително пристрастие към Христос, конкуриращите се удоволствия ще триумфират. "
Святостта не значи въздържане от удоволствие, тя означава да признаеш Исус като източник на най-голямото удоволствие в живота. Както Чарлз Спърджън се изразява:“Святостта е царската пътека към щастието. Умирането за греха, това е живот на радост.“
Да се сблъскаш с неопровержимото.
Твърде често, нашето послание към света става фалшиво евангелие, което е непосилен товар-за да бъдеш християнин, ти трябва да се откажеш от желанието да бъдеш щастлив и вместо това да избереш да бъдеш свят. Но да „оставиш щастието и да избереш в замяна святостта“ не е добрата вест и не е истинското Евангелие. В действителност, това има повече общо със законническият светоглед на фарисеите, осъдили Христос. (Матей 23:2-4)
Както един приятел ми каза, че от 80 деца израснали в църквата, днес може да преброи на едната си ръка, колко от тях ходят с Христос. Имайки избор, хората, които посещават евангелските църкви, преди всичко избират светското щастие, отколкото святостта. Сатана води нечестна игра, карайки ни да вярваме, че ние не можем да имаме едновременно и щастието, и святостта. Предложете на хората избора между глада и жаждата и храната и напитката, и избора ще е очевиден. Но никога не забравяйте, че храната и напитката могат да бъдат отровени. Всяко предложение за щастие със святост или без нея, винаги ще победи предложението за святост без щастие.
К. Луис пише до свой приятел:“Колко малко знаят хората, мислещи, че святостта е скучна. Когато някой научи тази реалност, тя става за него буквално неопровержима. Дори ако само 10% от населението на света стигнат до нея, нямаше ли целия свят да бъде трансформиран и щастлив?“
Като духовна ДНК.
Двойната спирала на ДНК е напълно балансирана сърцевина на човешкия живот. Двете вериги са усукани заедно и образуват симетрична ос, предоставяща идеално допълнение една на друга. Бог е създал святостта и щастието, за да се наслаждаваме на подобна връзка- едното излича полза от другото. За нас, християните, живота ни трябва да е пълен и с едното, и с другото. Нито едното от тях, само по себе си, не може да удовлетворява, тяхната съвкупност е неразделна за един истински живот, центриран на Христос.
Когато Исус казва „Бъдете съвършени“, ние трябва да осъзнаем ясно, че истинското щастие в Него е това, което Той повелява. Нашето удоволствие е в моментите, когато откриваме, че Божиите пътища наистина са най-добрите.
И колкото повече познаваме Неговите пътища и преживяваме Неговата благост и Неговата святост, толкова по-малко ще се опитваме да намерим щастието отделно от Него.
Ранди Алкорн
Превод: Светлина за теб
